Доклад на Световната банка: Децата ни достигали едва 61% потенциал като възрастни

Снимка: Булфото
Важен фактор е колко от първокласните у нас не отпадат от училище, а завършват средно образование.

По образователни и здравни показатели делим място с Мексико и Монголия

Трябва да се търсят решения за периода след пандемията

Качеството на образованието в България намалява, както и годините, прекарани в училище. Това показва доклад на Световната банка, който отчита Индекса на човешкия капитал (HCI).

Според данните, дете, родено в България, може да достигне средно 61% от потенциала си като възрастен в оптимално здраве. По този показател делим място в класацията с Перу, Оман, Тайланд, Малайзия, Мексико и Монголия.

В доклада са поместени данни за 174 държави и е включен анализ на развитието на човешкия капитал за периода от 2010 до 2020 г. преди пандемията от коронавирус. Индексът разглежда как се промяна пътят на едно дете от раждането му до 18-годишна възраст и какъв е шансът му да развие пълния си потенциал като работник в добро здраве.

Показателите, които се отчитат, са оцеляване (от раждането до 5-годишна възраст); очаквани години на основно и средно образование, претеглени през качеството; нарушено детско развитие заради недохранване; както и нива на оцеляване при възрастните.

В класацията всички останали страни от ЕС, с изключение на Румъния, ни превъзхождат по индекс. Освен северната ни съседка, европейски държави, които са с по-нисък от нашия процент, са само Северна Македония (56%) и Косово (57%).

Първенец в класацията е Сингапур с 88%, следва Хонг Конг (81%), както и Япония, Република Корея, Канада, Финландия, Макао и Швеция, всички с 80%, и така затварят сектора на отличниците. На дъното са Централноафриканска република с 29%, Чад с 30% и Южен Судан - 31%.

Изводът е, че качеството на образованието като средна величина не се е подобрило през последното десетилетие, дори в някои страни се наблюдава спад, като у нас и в Украйна.

По отношение на годините прекарани в училище, в 21 страна тенденцията е намаляваща. Средната стойност, с която тя се движи надолу, е 0.09 години. В тази графа сме ние, както и Люксембург, Италия, Украйна и Румъния (виж таблицата). У нас очакваните години, които дете ще прекара в училище, намалят от общо 12.9 през 2010, на 12.3 през 2020 г.

Данните за индекса може да послужат за разработването на политики и инвестиции в периода на възстановяване след пандемията, отчитат от Световната банка.

Министър Красимир Вълчев пред “Труд”:

Резултатите са функция на времето в училище

Няма да затварят училища заради COVID-19

“Световната банка гледа преди всичко през резултатите от PISA. Образователните резултати са функция на времето, което се прекарва в училище, но и на това доколко системата и учителите успяват да намерят ключа към конгнитивната ангажираност на учениците - да учат по-задълбочено, от повече източници, да провокират интереса за учене, така че да развият знания и умения, извън учебните програми. Това е гаранцията, че един човек ще се реализира добре. Ние се справяме много добре в тестовете, които са за съответствие с учебните програми, и много зле на PISA, която мери функционална грамотност. Нашите ученици са свръхфокусирани в оценяването след седми клас и част от тях се отнасят пренебрежително към PISA”, обясни пред “Труд” министър Красимир Вълчев.

По думите му всички политики в системата са за подобряване на качеството на образованието.
“Това са политиките за ефективна образователна интеграция, като по-ранно обхващане на децата в предучилищна възраст. Да продължим с работа по Механизма, да ходят редовно на училище и да учат повече години. Една от причините за слабите резултати е, че имаме увеличен процент деца от уязвими групи и такива, чийто майчин език не е български”, допълни министърът.

“Другата най-важна политика е префокусирането на системата от заучаване към ангажираност с ученето. Промените в учебните програми, включването на новите умения на XXI век. Промените във външното оценяване към функционалната грамотност, към интелигентност и умения за решаване на проблеми, свързани с живота. Интегралният тест. Подобряване на връзката с пазара на труда”, уточни той.

“Говорим за промени, които се случиха в другите страни, но при нас стават с малко закъснение, защото една част от тях бяха свързани с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, след което пък следваха промените в учебните програми”, посочи Вълчев.

Мотивираните учители също за задължително условие, допълни той.

По-рано днес Вълчев посочи, че трябва да свикнем, че ще има болни учители и ученици от коронавирус. “Ако имаме по 200 заболели на ден, между 10 и 15 минимум ще бъдат в училище”, даде пример той.

Диян Стаматов, директор на 119-о училище, пред “Труд”:

Трябва да махнем излишния материал от учебниците

Няма как да се съпоставят начините, по които са учили децата преди 15 години с тази висока информираност, която абсолютно всяко едно дете сега има. Начинът, по който се измерва личната интелигентност, трябва да се промени. Много е лесно да кажем децата не учат, не са грамотни, но в действителност е много важно да се справят с всекидневните много различни проблеми. Да различават вярно от невярно, а това е много труден казус. Енциклопедичността на предишните поколения днес е излишна. България трябва да се насочи към това по-малко деца да отпадат, да имат общообразователната подготовка с базисно ниво. Полша е добър пример, където се постараха да направят реформа през 2000 г. и премахнаха много от излишния литературен материал от учебниците си, олекотиха ги. Оставиха само практичното. Това трябва да стане у нас.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред “Труд”:

Има кaк университетите да работят с школата

Преподавателите ни казват, че спада нивото на студентите, които идват при нас, като при нас те са селектирани, мотивирани. Има спад на дисциплината, на общообразователната подготовка, отношение към учебния процес. Има потенциал вузовете да работят със средните училища, нещо, което е решено в новия закон. По-доброто профилиране на учениците, които завършват средно образование, е много важно. Ние работим и с работодатели, трудови борси. За мен проблемът е по-сериозен, когато говорим колко деца завършват средно образование. Един от председателите на ЕК беше направил статистическо изследване, в което сравнявайки страните от Централна и Източна Европа, най-важният фактор за тяхното икономическо развитие беше процентът на учениците, които завършват средно образование. Това е най-важният фактор за развитие на тези държави.

Коментари

Задължително поле