САЩ въведоха санкции срещу руска финансова компания

Русия и Китай са блокирали усилията на САЩ да спрат петролните доставки за Северна Корея

Земетресение от 6,5 по Рихтер в Западна Папуа в Индонезия

Военни и индустриални обекти с американско присъствие са били атакувани в Ирак

„Американ Еърлайнс“ закупува 50 от най-новите модели пътнически самолет на „Еърбъс“

Борис Джонсън е начело и след третия кръг на изборите за приемник на Тереза Мей

Партиите излизат на пазара, НС няма идеи за контрол на покупките ДПС предложи дарения без лимит, ГЕРБ - безплатни партийни клубове

Два български ТИР-а катастрофираха в Румъния, шофьор е загинал Причина за инцидента е спукана гума на единия от камионите, съобщават от МВнР

Бой между деца в София прати 11-годишен в „Пирогов“

12 000 лева глоба за шум на открито (обзор) МВР поема контрола върху нарушителите на закона

Болниците стопили дълговете си с 30 млн. лв.

19-годишна българка е арестувана в Гърция за разпространение на детска порнография

Данъци и осигуровки за обезщетение след уволнение

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 20 юни 2019

5 нови линейки за лятото в Бургас

Докога ще се търпят недъзите в българския футбол? Уводна статия във в. „Работническо дело”, 13 юни 1970 година

Факсимиле от уводната статия на в. „Работническо дело” от 13 юни 1970 г.

Как „Васил Левски” се превърна в Косово поле на БФС

Историята се повтаря, когато не се изучава

Историята е голяма шегаджийка. Препечатваме тази статия от „Работническо дело” – органът на БКП, от 1970-а, поради две причини. Тя звучи достоверно и днес, след дъното, в което лази футболът ни. Второ, по някаква странна ирония, Тодор Живков диктува опорните си точки и те излизат на 13 юни. Навръх рождения ден на Бойко Борисов (тогава е бил 11-годишен). Чиста нумерология.

За любителите на тия шашми ще поднесем и десерт.

Боят, който отнесохме от Косово, се случва точно 20 години, след като Костов отказа да приеме бежанци от Косово. Борислав Михайлов е президент на БФС три години преди да има независимо Косово, а синът му допусна три гола. Но не това е причината „Васил Левски” да се превърне в Косово поле*. В БФС полагат много труд и благодарение на това става все по-трудно да бием отбори като Люксембург, но защо ли се усеща, че скоро пак ще прочетем уводна статия някъде, на 7 септември, например.

*Битката на Косово поле от 15 юни 1389 г., след което Сърбия пада

 

Грубата запалянковщина поставя на по-особена почит футболистите, предоставя им прекомерни и не винаги заслужени права, без еквивалентни задължения

Липсва ясна, обоснована концепция за стил в българския футбол. Неправилна е концепцията за тактическа, физическа и морално-волева подготовка и стил на игра

Интересът към световното първенство по футбол, което се провежда сега в Мексико, е огромен. То се следи с голямо внимание от хората на нашата планета. И това е напълно разбираемо. В днешно време всяко международно събитие, било то културно, икономическо или спортно, далеч надхвърля обикновените свои специфични рамки и неизбежно придобива повече или по-малко идеологически и политически характер. От друга страна, благодарение на съвременните научно-технически средства за информация, благодарение на телевизията футболното първенство се следи от милиони хора от всички континенти, то действително стана световно в пълния смисъл на това понятие. Сигурно е, че много зрители от далечните страни за първи път чуха името на България. Това налагаше да се погледне най-сериозно на нашето участие в Мексико, да се повиши максимално чувството за отговорност, да се разбере, че това участие не е само една, макар и важна, чисто международна спортна проява.
Слабата игра и логичният завършък на двата мача срещу отборите на Перу и ГФР, неубедителното представяне и в третия мач срещу отбора на Мароко отново разкриха недъзите във футбола, които се повтарят години наред. Не само това. Отново изпъкна несъстоятелността на възприетата и упорито прилагана неправилна концепция за тактическа, физическа и морално-волева подготовка и стил на игра. Никой от нас не е искал победа на всяка цена и над всички отбори. Но зрителите видяха на телевизионния екран отбор, чиято игра беше под всякаква критика, беше игра вяла, бездейна, объркана. Можеш да загубиш от силен противник, след като си дал всичко, на което си способен. Непростимо е обаче, когато не се използват докрай всички възможности, не се проявяват в най-пълна мяра устрем и желание за победа, когато е принизено чувството за обществена отговорност, за патриотизъм и любов към българското име. За футбола, както и за другите спортове, са създадени прекрасни условия. Прекрасни условия за подготовка имаше и националният отбор. Известно е, че партията и правителството полагат големи грижи за развитието на физкултурното движение. Израз на тези грижи е и решението на Политбюро на ЦК на БКП от 2 септември 1969 година „За по-нататъшно масовизиране на спорта и повишаване на спортното майсторство”. В него справедливата оценка, че „завоюваните досега успехи от нашия спорт, макар и значителни, в много отношения не отговарят на съществуващите у нас възможности и условия, не съответствуват на някои основни положителни тенденции в развитието на съвременния спорт”, напълно важи и за футбола.

Съществени слабости има във физкултурните дружества, където състезателите от ранна възраст трябва да придобиват необходимите качества в съответствие с изискванията на високото спортно майсторство и морално-волевата устойчивост. Именно дружествените отбори са оная „лаборатория”, която е длъжна да подготвя и възпитава млади, талантливи и скромни състезатели, да влива свежа струя в националния отбор. С други думи, равнището на представителния отбор зависи преди всичко от състоянието на футбола в дружествените отбори.

Не може да се каже обаче, че всичко в тези „лаборатории” е наред. На първо място, учебно-тренировъчната работа е на ниско равнище, не е поставена на здрави, научни основи, не се изучават достатъчно задълбочено и творчески международната практика и преди всичко постиженията в област­та на спорта в Съветския съюз, в социалистическите, а и в другите страни, не се следят новостите в стратегията и тактиката на футбола. Голяма част от треньорските кадри не притежават необходимата квалификация за творчески подход в подготовката на футболистите. Липсва ясна, обоснована концепция за стил в българския футбол. Мачовете от републиканското първенство са най-убедителни доказателства за разбиранията на треньорите, които се въздържат да внедряват смело нападателния начин на игра и така задържат развитието на този спорт.

Във всички физкултурни дружества футболът се е превърнал в „галено дете” и това нанася сериозни вреди. Грубата запалянковщина поставя на по-особена почит футболистите от останалите спортисти, предоставя им прекомерни и не винаги заслужени права, без еквивалентни задължения. Някои състезатели са се превърнали в своето рода „цехови майстори” и „звезди”, независимо от тяхната подготовка, реални възможности и спортна форма. Това разглезва играчите, подбужда ги към незачитане на спортния режим и обществения им дълг, към грубо нарушаване на дисциплината и социалистическия морал, принизява чувството им на любов към дружеството, а когато са в националния отбор – към спортната чест на Родината.

Във връзка с това не може да се премълчават слабостите и ниското равнище на идейновъзпитателната работа със състезателите в дружествата и в националния отбор. Все още тя е доста формална, казьонна, води се несистемно, с отживели средства, форми и методи, често пъти не достига до ума и сърцето на спортиста. Силно са принизени моралните фактори и стимули при подготовката и възпитанието на футболистите, като се раздуват материалните.

Когато говорим за дружествения футбол, не бива да се отминава и фактът, че отрицателно влияние върху неговото развитие и възпитанието на състезателите оказват грубата намеса, запалянковщината, некомпетентните и субективни оценки и препоръки на отделни ръководни дейци. Има немалко факти, когато най-отговорни ръководители, в това число и министри, генерали, ръководители на ведомства, окръжни дейци и други, безотговорно се бъркат, дават „указания”, подменят треньорите и специалистите, сковават тяхната инициатива и понижават авторитета им пред състезателите, фаворизират един или друг футболист.

Следва да се изтъкне ролята, която съдийството у нас със своята обективност и компетентност трябва да играе за внедряване на спортсменство, за мъжественост във футбола, за достигане на световно равнище в този популярен спорт.

Неуспехите ни на световните първенства в Чили и Англия бяха сериозни сигнали за състоянието на нашия футбол и това налагаше федерацията, която ръководи този спорт в страната, да направи съответни изводи и да вземе решителни мерки. Третият пореден неуспех убедително потвърди, че ръководството на Българската федерация по футбол се е оказало неспособно задълбочено да анализира причините за лошото състояние на футбола и от това да извлече необходимите поуки. По всичко личи, че в неговата дейност съществуват консерватизъм и рутина, стари схващания за методологическите и организационните основи при повишаването на спортното майсторство, закостенели разбирания за съвременните тенденции в развитието на футбола. Липсва ясно виждане за тактика и стратегия, за преливане, когато е нужно, от един тактически вариант в друг.

Не можем да не се спрем и да не подчертаем голямата роля на спортната информация в печата, радиото и телевизията. Значителен е нейният дял, за да се насади неправилна представа за положението на нашия футбол. Твърде често в спортните колони на вестниците се ширят субективни оценки и преценки, продиктувани от пристрастие и запалянковщина.

Положението, разбира се, не бива да се драматизира. Наложително е едно по-осезаемо освежаване сред футболистите и в ръководството, подобряване на организационната, спортно-техническата и възпитателната работа, подготовката на достатъчно и добре квалифицирани треньорски и съдийски кадри. Нашето физкултурно движение има всички възможности да си извоюва по-добро име на международното футболно поле.

Тодор Живков, Избрани съчинения, т. 18, със съкращения

 

Кали:

Отражение на родната действителност

Аз съм за създаването на форум, на който всеки да си каже мнението. От дивана всеки може да говори, но трябва да има градивна критика. С плюнки няма как да мотивираш някого. Ето, футболът отлично отразява българската действителност. Тъжно е, а най-много съжалявам за Красимир Балъков. Той е отговорен и сърцат човек, но ще отнесе негативите. Националите трябва да мислят за колектив, а не кой има повече пари и да се правят на важни. Трябва да са известни с качествата си, а не със светските си изяви.

 

Точно Токмакчиев:

Ще им простим, като бием два пъти Англия

Всичко е ясно, класирането го показва – поглеждаш и виждаш, че сме последни с две точки от четири мача. Почти не ги гледам вече, защо да го правя? Съсипват ни самочувствието. Вече започвам и да не приемам и оправдания. Всичко трябва да се промени – школи, начин на подготовка, начин на мислене, стадиони, бази… Но на нас все са ни виновни четирите годишни времена и капитализмът. За 15 години един талант не извадихме, а това са много ресурси. Явно някъде се бърка, не се търси правилно. Всичко подлежи на анализ и адекватни решения. А на футболистите ще им простим, като бият два пъти Англия.

 

Илиана Раева:

Случи се очакваното

Никой не трябва да бъде учуден, че сме загубили от Косово. Това е съвсем закономерно. Бие ни всеки, който ни хване. Нищо особено не се е случило. Дебат трябваше да има преди 7-8 години, когато футболът още мърдаше. Виждах накъде вървят нещата, все пак съм жена на един от най-успелите футболни ръководители в България. Така че футболът е част от нашето семейство. Не знам името на нито един футболист от националния отбор, защото преди години спрях да се интересувам. Аз съм човек, който има самочувствието, че разбира от ръководство на спорт, от науката спорт. Затова съм задраскала българския футбол. Не мисля, че това е нещо, с което си заслужава да си тровя живота.

 

Владимир Карамфилов-Въргала:

Само Митко Пайнера може да ги накара да играят

Отговорността във футбола е да вдъхва надежда на обществото. Затова световното през 1994 година е единственото събитие, обединило България. В основата си българинът е завистлив, лош, злобен, а онова лято в Щатите бе точно обратното – превърна се в усмихнат, добър, жизнерадостен, обичащ ближния. И оттогава натоварваме със същите очаквания всяко следващо поколение. Аз сега не искам тези играчи да играят на голям форум, но да оставят сърцето си на терена, да играят със желание. Сега видях уморени коне, които даже няма нужда да бъдат убивани, защото останалите в конюшнята са същите. Както казва един таксиметров шофьор, само Митко Пайнера може да ги накара да играят.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.