Вече няколко месеца академичните среди се бунтуват, заради заявените намерения за грандиозни промени във висшето образование. Техен двигател е министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. Първият скандал избухна, след като ректори признаха, че са били привиквани и убеждавани от него да сливат университетите си. След това се заговори за атестация на преподаватели по спуснати от Министерски съвет правила, с което се погазва автономията на вузовете, гарантирана по закон. Всичко това бе обвързано и с едни 20 милиона лева за заплати на преподавателите в системата, които могат да бъдат получени, ако се следват спорните и определяни като юридически неграмотни предложения на МОН.
Как се стига до тук и каква е предисторията, говорим с Петър Николов - бивш зам.-министър на образованието, работил в тясно сътрудничество с акад. Денков по време на мандата си. Докато е в МОН от 2017 до 2021 г., той води промените в ЗРАСРБ и тези в ЗВО. Той е човекът, който в най-голяма степен познава досегашната наукометрия, която в момента е под ударите на неприпозната от гилдията реформа.

- Защо академичната общност не одобрява предложената от министър Денков реформа, няма ли нужда системата от промени, доцент Николов? Все пак двамата с министъра сте работили заедно в МОН именно по ключови моменти от стратегията за развитие на висшето образование преди неговия мандат, начело на министерството?
- Трудно ми е да го кажа, защото изпитвам към министър Денков приятелски чувства и защото винаги съм смятал, че приносът му за развитието и реформирането на българската образователна система е безспорен, но честно казано в момента не мога да го позная. Как и защо се стигна до тук, не знам, но всичко, което чуваме от министерството е тотално сбъркано. Първо - става въпрос за абсолютна юридическа неграмотност. Второ - става въпрос и за научна неграмотност, защото виждаме как химици и физици се упражняват да реформират наукометричните стандарти на хуманитарните и обществените науки. Трето - виждаме как умишлено се противопоставят големи на малки университети, изследователски на преподавателски, хуманитарни на природни, държавни на частни... Какъв е смисълът на всичко това и не е ли очевидно, че България има нужда от всички? Че това е система, градена 130 години, която не можеш да обърнеш с главата надолу за няколко месеца, без да я съсипеш. Това е причината академичната общност да не одобрява предложената от правителството реформа - здравият? разум.

- Толкова остър завой ли се прави сега?
- Да вземем например правилата за атестиране във вида, в който министерството ги предлага. Там няма как да се продължи напред с приемането им, защото ще се стигне до сериозни дела в административните съдилища срещу предложеното решение. До нас и до всички парламентарни групи - и от управлението и от опозицията, достигна подписка на много преподаватели от различни висши училища за обявяване на противоконституционността на §17 от преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета за тази година, който е нормативната основа за приемане на тези правила. Ние вече сме в разговори с колегите за събиране на необходимия брой депутати за сезиране на Конституционния съд по въпроса, в случай, че не се стигне до разговори, които да имат за резултат връщането на темата в изходна точка и постигането на широко съгласие за тази реформа. Изискването за все по-високи ангажименти за научноизследователска дейност от страна на членовете на академичния състав не е съобразено със спецификата на всяко конкретно висше училище, липсва равнопоставеност на отделните критерии, които са включени. Прочее, еднаквият аршин към всички държавни университети противоречи и на принципа за разделяне на висшите училища на преподавателски и изследователски, който министърът горещо прокламира.

- Може ли наистина да се стигне до гонене на професори, ако предложеното бъде прието в този си вид?
- Ами кой може да Ви гарантира, че няма да се стигне? Кирил Петков и екипът му всячески показват, че няма граница, която не могат да минат. Като се почне с лъжливата му декларация, че не е канадски гражданин и се стигне до незаконния арест на бивш премиер... Дайте на тези хора инструмент да преследват инакомислещи преподаватели и гледайте, какво ще стане...

- От ИТН внесоха законопроект за промяна в злополучния параграф 17 от закона за бюджета - влиза ли той в дневния ред на ресорната комисия в Народното събрание, насрочена за днес, и чакате ли министър Денков, за да дискутирате по него?
- Искреният ми отговор е, че не знам, тъй като вече две седмици поред мнозинството имаше намерение да разгледа законопроекта за промени в Закона за висшето образование, но в крайна сметка го махаше от дневния ред, осъзнавайки, че ще предизвика тежък скандал. В случая хубавото е, че вече е входиран законопроект за промяна на редакцията на параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета и то от представител на управляващото мнозинство в лицето на Ива Митева. Самият министър Денков в последните си медийни изяви също се дистанцира от първоначалната си скандална идея за промени между първо и второ четене на закона за висшето образование и заяви, че реформата в атестирането ще е предмет на отделна законодателна инициатива. Големият въпрос обаче е дали бъдещата инициатива може въобще да има за предмет държавна намеса в тези чисто академични отношения и дали това няма да наруши конституционния принцип на академичната автономия.

- Какво може да се случи оттук нататък и в двата варианта - ако предложеният законопроект на ИТН се приеме и ако това не се случи, и мине някакъв вариант на министерството?
- ИТН се опитват да спасят положението и ако предложението им мине, това ще е добре. Но те, както и колегите им от „Демократична България“ са твърде наивни, защото продължават да мислят, че тези неща се случват поради неопитност или неразбиране на материята. А всъщност причината е в самата природа на водещата политическа сила в тяхната управленска коалиция. Защото „Продължаваме промяната“ е политически проект, който отрича на фундаментално ниво всяко едно постижение на българското общество и иска - по тяхната сполучлива терминология - да го изчегърта. И затова, нещата, които министър Денков предлага, са в унисон тъкмо със светоусещането на тази тежко фрустрирана политическа общност, състояща се от млади, завършили в чужбина хора, които дълги години не са успявали да се реализират качествено нито там, нито тук, стигайки в крайна сметка до извода, че цялата система е погрешна.

- А какво ни казват новите наукометрични таблици, предложени от министър Денков?
- При тях формално законът е спазен. Съдържанието им обаче, особено в областта на хуманитарните и социалните науки показва, че са писани от хора, които нямат никаква идея каква е спецификата на работата в тези области. В таблиците са предвидени правила да се точкуват публикации с повече от 50 автора по един начин и с повече от 500 автора по друг. Извинявайте, но това е абсолютно неадекватно, посочете поне една публикация в областите история, философия, право, администрация и управление, икономика, туризъм и пр. и пр. с повече от 5 автора. Отделно, абсолютизирането на чуждестранните бази данни Scopus и Web of Science е такова, че ще се стигне до невъзможност за провеждане на процедури в тези области на науката, тъй като никой няма да отговаря на условията за кариерно израстване.

- Дискриминирането на хуманитарните и социалните науки ли е основният проблем?
- И то, наред с много други. Стремежът на околичествяване на всичко и неговото неконтролируемо абсолютизиране, което е подход на хората около министър Денков, си има много сериозна предистория. Той самият има подобна нагласа, но това води до положението едни хора да казват на научната общност чрез тези таблици - единствено ние, в нашите области правим наука. Грешка е, че в екипа си той няма хора, които да му дават друга, различна гледна точка. Конкретно за хуманитарните и социалните науки - това са области, работещи в специфична обществена среда, където практико-приложността е особено изявена. Няма начин да се сравняват с международно силно конвертируеми области като медицината, точните или техническите науки. Това не означава, че трябва да бъдат оставени да се затворят и самоизолират, но подходът към тях трябва да е принципно различен. Тяхната стойност не е толкова силно измерима количествено, както вероятно е в другите области. Хората, работещи в тези направления, с основание се чувстват притискани и атакувани. Това се отразява и на специализираните висши училища с такава насоченост. Нужен е балансиран подход, какъвто понастоящем не е налице.

- Оказа се, че ресорният заместник-министър проф. Константин Хаджииванов мълчаливо е подал оставка ден преди официалното публикуване на проектите на двата акта за промени в начина на атестиране в края на април - защо?
- Тази оставка е с пълно основание - и двата акта са проблемни като съдържание, а единият е и незаконен. Това показва сериозни вътрешни противоречия в министерството, което не е добър сигнал. Не знам на какъв принцип е организирана понастоящем работата там, но липсата на политически коректив и обратна връзка с хората, които са адресат на тези реформи, е видима и се усеща.

- Трябва ли да се променят наукометричните таблици в този момент?
- Категорично не. Образованието е консервативна система и място за революции там няма. Аз бях водещ на екипа, който предложи и впоследствие прие промените в ЗРАСРБ и правилника за прилагането му във връзка с въвеждането на идеята за наукометрия в България. Това беше много тежка и внимателно проведена реформа, защото върви по ръба на конституционния принцип на академичната автономия - тя дава право на държавата да въвежда критерии за оценка на академични качества. Сегашните правила са въведени преди по-малко от 4 години и все още липсва историческата дистанция, която да позволи да се прецени изцяло тяхната ефективност, а ето че вече се променят. Помня колко стресирана беше академичната общност, когато се заговори за тяхното въвеждане и колко време ни трябваше да убедим колебаещите се, че има смисъл от това усилие. Постигнахме огромен успех и дори някои от противниците на реформата, виждайки нейните резултати впоследствие, се превърнаха в нейни защитници. Вместо да се върви поетапно към тяхното оптимизиране и еволюция, сега наукометричните таблици се „изтърбушват“ и прекрояват, създавайки нов ред, без въобще да се знае какви ще са последиците за хората в заварено положение. В този смисъл повече от показателно е, че срещу направените предложения се обяви и Общото събрание на Софийския университет, висшето училище, в което министър Денков си изкарва прехраната.

- А какво се случва с идеята за окрупняването на висши училища?
- Въпросът с така нареченото „окрупняване“ беше фундаментална грешка на екипа на министерството. Недопустимо е да излезеш с толкова важно политическо решение, да го обявиш публично като свое намерение и преди това да не си се постарал да го обсъдиш и да си направил експертен анализ относно неговата ефективност. Едва когато ректори, преподаватели и студенти заявиха, че ще стачкуват, се пристъпи към създаване на работни групи, изготвяне на анализи и други. Всъщност тези анализи кой ги прави, защо не се обяви? Механичното следване на чужди образователни модели, които не са адаптирани за българските условия, е грешка и ще бъде с основание отхвърлено от работещите в системата.

- Има ли полезен ход министерството?
- Министерството наруши едно базово правило за работата в системата, а именно, че решенията в нея трябва да се вземат след търсене на широк консенсус. И промените в ЗРАСРБ и тези в ЗВО, приети през мандата на Красимир Вълчев, които в огромната си част бяха моя отговорност, бяха приети с гласовете и на опозиционните тогава партии. Нещо повече, те бяха изработени съвместно с тях, това беше начинът да се стигне до формиране на доверие между отделните политически участници, а един от хората, които изрично съм настоявал да участва във всяка стъпка беше тъкмо Николай Денков - тогава бивш и евентуално бъдещ министър. Бяхме го поканили в екипа, който изработи Стратегията за развитие на висшето образование и в Комисията по академична етика. Защо го направихме? Защото искахме толкова важни решения да се взимат не в резултат на една или друга политическа конюнктура, а в резултат на сериозен политически консенсус. Познайте, като имате предвид, че аз съм човекът в най-голяма степен познаващ досегашната наукометрия, звънна ли ми някой по телефона - министър Денков или някой от екипа му, да ме покани на разговор и да ме пита, какво мисля за идеите им например? Ако го бяха направили прочее, щяха да си спестят много ядове. В момента виждаме, че министърът води открита война с ректори, открива фронт срещу преподаватели, студенти заявяват, че са в стачна готовност. Това е показателно за всичко, което се случва. Това се случва заради неумението и нежеланието да се комуникира, неспособността да се признае грешка и да се направи крачка назад, липсата на правилна оценка за скоростта, с която могат и трябват да се правят промени в сектора.

Нашият гост
Петър Николов е доктор по история и доцент по политически науки. Заместник-министър на образованието от 2017 до 2021 г., народен представител от ГЕРБ в 46-ото и 47-ото Народно събрание, член на парламентарната комисия по образование. Роден е на 3 юни 1979 г. в София. Завършва Класическата гимназия, през 2002 г. - “Политология”, а през 2004 г. - “Политически мениджмънт” в Софийския университет, след това е докторант на НБУ. По време на мандата му в МОН са направени сериозни промени в Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав.