Осигуровките, а също и данъчните ставки не трябва да се повишават поне докато България не се присъедини към еврозоната. Не е редно да се прави увеличение и то да се предлага от едно служебно правителство. Това казва в интервю пред „Труд news“ доц. Йосиф Аврамов. Той смята, че е реалистично бюджетния дефицит да е в рамките на 3 процента, но смята, че тази прогноза  не трябва да ни успокоява, тъй като са налице и други освен посочените предизвикателства, като едно от тях е очертаващата се рецесия в Германия и преместването на крупни немски предприятия в САЩ и в Китай.

- Господин Аврамов, какви са рисковете, ако 51-вото НС не приеме бюджет за 2025 г.?
- Проектът за Бюджет 2025 следва още през тази седмица да бъде внесен в Националния съвет за тристранно партньорство и на извънредно заседание на Министерския съвет приет още до обяд в петък на 29 ноември и депозиран от министъра на финансите в НС същия още ден следобед или в началото на другата седмица. Макар и в силно редуцирани срокове, комисиите и пленарния състав на парламента могат да го гласуват до 21 декември, който е последния работен ден преди Коледните празници. Съмнявам се това да се осъществи и се очертава бюджета да се депозира от следващия кабинет и да бъде приет догодина. Не е препоръчително да се следва досегашната практика, при която служебното правителство не внася проектобюджета за следващата година, а игнорира законовото изискване за внасянето му до 31 октомври и го предоставя за преработването му от следващия редовен кабинет. Това преработване отнема около 2 месеца, като поне месец ще е необходим за разглеждането му от комисиите и пленарния състав на НС и проектобюджета ще бъде приет в началото на месец април. Дотогава ще се разходва всеки месец по 1/12 от бюджета за предходната година. В случай, че и тази година се повтори досегашната не особено рационална практика, то се очертава бюджетната сфера, в т.ч. държавни и общински болници, образователни структури, общински администрации, МВР, МО и др. 3-4 месеца да дебалансират равномерното разходване на средствата за издръжка. Налице е при подобен прецедент с по-късното приемане на бюджета да настъпи хаос в държавните финанси, свързан с опасност от отлагане и връщане на болни, предвидени за планови операции; обявяване на т.нар. дървени ваканции в училища и университети, поради липса на средства за отопление; отлагане дори на неотложни ремонти и т.н. 

- Може ли страната да изпадне в свръхдефицит?
- По-скоро не, но само при умело бюджетиране от страна на Министерството на финансите. За 2024 г. е абсолютно сигурно, че дефицитът ще е под 3 %. Основание за това е обстоятелството, че Европейската комисия прогнозира ускоряване на растежа на БВП за България до 2,4% през 2024 г., 2,9% през 2025 г. и 3% през 2026 г. През 2024 г. според ЕК бюджетният дефицит се очаква да достигне 2,6% от БВП и да се повиши до 2,8% през 2025 и 2026 г., движен от разходите за пенсии и заплати в публичния сектор. Тази прогноза обаче не трябва да ни успокоява, тъй като са налице и други освен посочените предизвикателства, като едно от тях е очертаващата се рецесия в Германия и преместването на крупни немски предприятия в САЩ и в Китай, вследствие на което ще се пострадат и редица български заводи, които са техни подизпълнители. На второ място следва да се добави започналото у нас напускане на страната на крупни инвеститори, като закриване на заводи на чуждестранни инвеститори. Германска компания освобождава 1300 души от завода си в Плевен, открит през 2018 година, който ще затвори до края на тази година. Същата участ очаква и предприятие на японски инвеститори в Мездра, където до края на март ще бъдат освободени близо 1000 души, а заводът на същата компания в Карнобат пък ще намали капацитета си. В края на годината приключва своята дейност най-големият завод за производство на хартия и целулоза у нас "Монди Стамболийски“. Решението за това е взето от международната компания - собственик на предприятието. Над 300 души от региона ще останат без работа, а също ще бъдат засегнати също хиляди заети в дърводобива. Компенсациите за безработица на посочените няколко хиляди работници и служители несъмнено ще натоварят социалните ни фондове.

- Реалистично ли е дефицитът да остане в рамките на 3 %?
- Почти сигурно е, че бюджетния дефицит за 2025 г., който  ще бъде предложен от МС ще е в рамките до 3 %. Налице и са две различни числа, които се споменават пред медиите най-вече от политици и анализатори (повечето от тях не са финансисти) за предполагаем бюджетен дефицит през 2025 г.  от около 18 млрд. лв. и дефицит от 12 млрд. лв. Тези числа са извадени от контекста на изказвания на министърката на финансите, като не се споменава при какви обстоятелства този дефицит е възможен. Допускам, че за да се вместим в бюджетен дефицит в рамките на 3 %, най-вероятно ще има отлагане на увеличението на заплати в бюджетната сфера от началото на второто или дори на третото тримесечие. Възможно е да се отложи поне с две години покупката на леки автомобили в държавната администрация, да бъдат отложени някои ремонти, където това е възможно. Напълно възможно е и следва да се съкратят поне с 1/3 броя на министерствата, държавните и изпълнителните агенции и комисии, като техните функции следва да се поемат от други държавни структури. В Швейцария, страна с около 8 милиона население, което е съпоставимо с това на България, министерствата са седем, а у нас са 17.

- Трябва ли да се вдигат осигуровките?
- Категорично – не. Осигуровките, а също и данъчните ставки не трябва да се повишават поне докато България не се присъедини към еврозоната. Не е редно да се прави увеличение и то да се предлага от едно служебно правителство. Oт cлeдвaщaтa гoдинa дa ce пoвиши ocигypитeлнaтa внocĸa зa пeнcия и в цялaтa cиcтeмa дa нacтъпят знaчитeлни измeнeния - тoвa пpeдлaгa в cвoй aнaлиз Министерството на труда и социална политика. Oт ĸoмeнтap нa финaнcoвия миниcтъp пo тeмaтa oбaчe ce paзбиpa, чe предлаганите от МТСП измeнeния пpeз 2025 г. нямa дa ce cлyчaт. Абсурдно е Mиниcтepcтвoтo нa тpyдa и coциaлнaтa пoлитиĸa, оглавявано от служебен министър да прави предложения за пoвишaвaнeтo нa внocĸaтa зa пeнcия c 1% oт 1 янyapи, което би дoвeлo дo нapacтвaнe нa пpиxoдитe oт 6,4% нa 6,7% oт бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт oщe пpeз cлeдвaщaтa гoдинa, a paзмepът нa тpaнcфepa oт дъpжaвния бюджeт зa пoĸpивaнe нa нeдocтигa нa cpeдcтвa щe нaмaлee c 2,4 %. Анализът, който е изготвен от експерти на това министерство, не е съгласуван със социалните партньори в т.нар. Тристранен съвет и докато това не стане, то увеличението на вноската за ДОО не е редно да се внесе в парламента. Правилно е, че  ръководството на Министерството на финансите в последните няколко дни се отказаха от тази мярка.
  
- Решение ли е замразяването на заплатите и пенсиите?
- Според мен, не е решение и към увеличението на заплатите следва да се подхожда по-гъвкаво и да се спазват решенията на кратковременните предходни състави на парламента. При приемане бюджета през месец април следващата година със сигурност няма да могат да се изплатят увеличенията с 30 % на военнослужещите и с 20 % на служителите в МВР, увеличението на заплатите на учителите и др., които НС прие през тази година да влязат в сила от 01.01.2025 г. Най-висшия орган в една парламентарна република, каквато е България е поел ангажимент пред твърде големи на брой социални групи. Ако МС не осигури средства за тази цел със сигурност се очакват не само протести, а също така прогнозирам, че ще настъпи масово напускане преди всичко на редници и сержанти от армията, в която и без това понастоящем е налице недокомплект от няколко хиляди души. Без приет Бюджет 2025 до края на тази година, то тези служещи на държавна работа няма как да получат дългоочакваното увеличение на техните скромни възнаграждения. Категорично съм против „замразяването“ на пенсиите, тъй като и без това те са най-ниските в ЕС, като тези от тях до 700-800 лв. са далеч под прага на бедност. 

- Банките изразиха недоволство от облагането на свръхпечалбите им. Ще се стигне ли все пак до тази мярка?
- По принцип съм против тази мярка, тъй като най-вероятно вследствие на нея, банките ще повишат лихвите по кредите, а тя е валидна и за телекомите, които ще повишат таксите на предоставяните от тях услуги. Считам, че тази мярка за облагане на свръхпечалбите на банките и телекомите е неизбежна, тъй като тя ще се приложи в резултат на Регламент на ЕК и ЕП, който е задължителен за всичките 27 държави, които са част от него и България, като страна – членка, е длъжна да го изпълни. Финансовият ефект от нея не е особено голям (около 400 млн. лв.). На населението и на представителите на бизнеса следва да се обясни от ръководството на МФ защо тази мярка се прилага и у нас. Ето защо тя следва да бъде приложена в Бюджет 2025, като не трябва същевременно да се създават допълнителни негативни настроения срещу банките, срещу които и без това и сега има такива.

- Смятате ли, че е добре да се вдигат акцизите за ракията и алкохола?
- Преди да коментирам вдигането на акцизите на ракията и на другите алкохолни напитки, то следва да подкрепя закъснялото намерение на ръководството на Министерството на финансите, да изравни на 20 %, досегашната намалена ставка на ДДС за хляба и брашното, на ресторантите и на фитнесите. Категорично поддържам единната ставка от 20 % за всички стоки. На този етап е възможно да остане намалената ставка на ДДС от 9 %, която дори е възможно да се редуцира на 7 %, тъй като те представляват на практика „износ на място“ от една страна, а от друга намалена ставка на ДДС (при това в по-малки размери) прилагат и нашите съседи Гърция (4,% %) и Турция (1 %). По принцип поддържам умерено увеличение на акцизите на алкохолните напитки, тъй като е наложително да се потърсят резерви в акумулирането на повече приходи, от които да се платят предварително поетите от предходните състави на НС увеличение разходите преди всичко за заплати и пенсии. Необходимо е да се има предвид, че подобно увеличение на акцизите на алкохолните напитки ще доведе до увеличаването на варенето на ракия в домашни казани (такива произведени от ковачи от бакър се продават по пазарите в страната и не са много скъпи, а на мен са ми предлагали ръчно изработен малък казан за ракия в градинката срещу Централни хали в София), които се помещават в мазета, плевни и гаражи. Ето защо увеличението на акцизите за алкохолните напитки следва да е умерено, а да не е в много големи размери, с оглед да не нарасне рязко производството им в нерегламентирани казани по къщите и вилите. Необходимо е да се повишат глобите на тези „псевдотърговци“ и да се засилят проверките от органите на Агенция „Митници“, НАП и на Икономическа полиция по пазари и тържища с оглед редуциране и дори на преустановяване на продажбата на алкохолни напитки без бандерол. 

- Одобрявате ли мярката данъчна амнистия?
- По принцип тази мярка е позитивна, но се опасявам че оптимистичната цифра от 4 млрд. лв., която се очаква в бюджета от нейното прилагане, бе обявена от министърката на финансите, няма да бъде дори наполовина изпълнена. В Италия подобна мярка след Втората световна война е била прилагана няколко пъти с успех, а за последен път бе въведена от правителството на покойния Силвио Берлускони преди около 10-12 години. Тогава допълнително бяха събрани в италианския бюджет около 15 млрд. евро. Не е съвсем сигурно, че тази мярка ще сработи добре у нас. До края на месец декември 2024 г. остава малко повече от един месец, а в тази мярка се предвижда опрощаване на лихви за невнесени задължения до края на тази година, а не е приет от НС закон, за да влезе в сила и да има достатъчно време да се задейства. Ето защо според мен е по-разумно подобна мярка да се отложи и да се въведе от редовно правителство по-нататък, което да подходи към нея достатъчно разумно и ефективно, с оглед тя да донесе повече приходи във фиска. Според мен правителството и държавната администрация, следва първо старателно да се подготвят за въвеждането на подобна мярка и тогава тя да бъде приложена.

Нашият гост
Йосиф Аврамов е доцент, доктор по икономика и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски проекти, финанси и банковото дело. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление “Финанси и инвестиции” в Министерството на науката и висшето образование и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-то Народно събрание. Автор е на книгите “Силата на парите”, “Корпоративни финанси”, “Използване на финансови инструменти от публичните субекти” “Банков контрол”, “Митнически и данъчен контрол” и др. Последната му книга, издадена през лятото на 2020 г. е “България в преддверието на еврозоната”.