Почти единодушно всички в Сърбия признават – номер едно за всички времена в страната е Драган Джаич. Уникално ляво крило, чиито финтове оставаха неразгадаеми за конкуренцията. Популярният футболен международен сайт Goal постави Джаич в идеалния отбор на европейските първенства. Легендата на „Цървена звезда“ даде ексклузивно интервю за „Труд“ на базата на сръбския гранд в Белград.

- Какво прави един почетен президент на “Цървена звезда”, какъвто сте вие?

- Най-важното е, че ме виждате тук в „Цървена звезда“. 55 години от живота ми минаха в този клуб. До преди три години бях президент, сега съм само почетен.

- Какво правите? Само ходите на мачове или имате думата в клуба?

- Нямам някакви специални задължения. Идвам в клуба, говоря с треньора, с членовете на управата. Искам да им предам опита си, мисленето си на хората, които сега са отговорни за всичко - за резултатите и за живота на клуба въобще.

- Как се развива „Цървена звезда“ в момента?

- Ако говорим за резултатите, „Цървена звезда“ е добре. А относно някои други неща, то в клубовете от Сърбия и бивша Югославия винаги има материални проблеми. Оправяме се някак. Ситуацията не е идеална, но не е и чак толкова зле. Ще ви го кажа така: „Не е както беше едно време, но ще дойдат по-добри времена.“

- А защо велик отбор като „Цървена звезда“ не може да влезе в Шампионската лига?

- „Цървена звезда“ би трябвало да играе в Шампионската лига. Преди 10-12 години имаше проблем да се влезе. Сега всички напират за групите. Нашият клуб е много голям, много популярен и е нормално феновете да искат да е в Шампионска лига. Миналото лято имахме изгодна ситуация. Играхме срещу много силен български отбор и постигнахме добър резултат в България – 2:2. „Лудогорец“ обаче показа, че е по-подготвеният състав, а и по-добрият в този момент. Тук ни победиха с 4:2.

- Как феновете приемат това, че отборът не е толкова силен както преди в европейските турнири?

- В нашата страна се случиха много промени. Стигна се до разпадането на Югославия. „Цървена звезда“ вече няма възможностите от преди. Не може да доведе играчи от всички републики на бивша Югославия. Сега е много трудно да се направи такъв отбор, но трябва да работим. „Цървена звезда“ не може да се задоволява с това да е шампион на Сърбия, а трябва да играе в Европа.

- Вас ви смятат за най-добрия играч на Югославия и на Сърбия за всички времена. Какво означава за вас това?

- Голямо признание е. Приятно ми е, че съм признат от бившите играчи и държавата. Знам, че не всички са на това мнение, но все пак бях обявен за такъв официално. Това ме радва много.

- Какво означава за едно момче на 17 години да направи дебют в „Цървена звезда“, както се случи на вас?

- Трудно е да се опише. Бях пленен от футбола, започнах да играя много млад в първия отбор. Бях тук 15 години, а след това станах директор и президент на клуба. Но най-важното е, че обичах много футбола, обичах да се доказвам. Играх и за националния отбор и винаги съм гледал да вървя напред, да се усъвършенствам. Никога не съм се задоволявал с това дали ме хвалят или критикуват, винаги исках да постигна още и още. Дали успях? Не мога да говоря за себе си, но мисля, че има от какво да съм доволен.

- Дебютът ви не е на "Мала Маракана", той беше създаден по-късно. Целият ви живот е минал на този стадион. Какво означава за вас и за феновете "Мала Маракана"?

- Това е стадион, който феновете решиха да се казва "Маракана". Сега името е друго - "Райко Митич", кръстен е на големия футболист на „Цървена звезда“. Но "Маракана" си остава символ. И до ден днешен феновете говорят за стадиона като за оригинала в Рио де Жанейро. Съоръжението е много хубаво. Без седалките събираше 100 000 зрители. Сега е модернизиран и събира 55 000. Трибуните често са били пълни. „Звезда“ редовно играеше в Европа. Знаете, че бяхме световни клубни шампиони, спечелихме Междуконтиненталната купа в Токио. Отбор с такива постижения заслужава този стадион.

- Къде се научихте да дриблирате. Имахте ли идол?

- Когато започнах да играя. Дрибълът се учи трудно, той идва отвътре. И при мен се получи така. Търсех решение на ситуацията според действията на съперника - дали да го надбягам или да дриблирам. В повечето случаи не дриблирах на място, обичах да имам простор. Не се задоволявах само с това да го мина и да остана на едно място. Исках да го премина и да тръгна напред, а след това или да шутирам, или да центрирам.

-А имахте ли идол, от когото сте гледали?

- Харесваха ми следните играчи - преди всичко Пеле, след това Еузебио, после Кройф, Бекенбауер, Роналдо - бразилецът, сегашния Ронадло, Меси, който е един от най-добрите играчи, които съм гледал. Също така Роналдиньо. Има много изключителни футболисти.

- „Цървена звезда“ беше много близо до Купата на европейските шампиони през 1971 г. Как така спечелихте с 4:1 тук, обаче накрая отпаднахте от „Панатинайкос“?

- Аз не играх, бях наказан. Изгониха ме срещу „Карл Цайс“ в Йена. И до ден днешен не знам защо. Мисля, че съдията допусна голяма грешка. Този мач се игра на много тежък терен. Беше валяло сняг, той се бе стопил и теренът приличаше на блато. При резултат 2:2 той свири дузпа за „Карл Цайс“. Наобиколихме рефера. Не знам даже кой го е обидил, но със сигурност аз не бях направил такова нещо. Той обаче ми показа пътя към съблекалнята. Тогава бях в най-добрата си форма. Така и не мога да преглътна, че това се случи. Може да звучи нескромно, но мисля, че ако бях играл срещу „Панатинайкос“, щяхме да сме на финал в Купата на шампионите. В Белград победихме „Панатинайкос“ с 4:1, а там паднахме с 0:3.

- Как щеше да завърши един мач между Йохан Кройф и Драган Джаич? „Панатинайкос“ игра срещу „Аякс“ на финала?

- Ако ние бяхме станали европейски шампиони, а имахме добър отбор за това, може би на мен щеше да се случи това, което се случи на Йохан Кройф. За мен той е един от най-големите футболисти, играли в Европа.

- Разкажете за „Бастия“, там играхте след ерата в „Цървена звезда“.

- Играх в „Бастия“ две години. Там получих ценен опит. „Бастия“ не е голям клуб. Малък е, но има хубави традиции. Чувствах се много добре. Бяхме втори или трети в класирането. Мисля, че се представих на ниво. Радвам се, че бях в клуба и града. Когато обаче бях в най-добрата си форма и можех да играя в големи клубове, имаше забрана за трансфери на играчи в чужбина.

- А как ви пуснаха? Как правителството позволи да отидете във Франция?

- Получих предложение от Франция. Аз и Йохан Кройф бяхме на гости на един турнир на „Пари Сен Жермен“. Играхме и след това при мен дойдоха хората на „Бастия“. Връзката стана чрез вратаря Илия Пантелич, който три години бе там. Той ми каза, че се интересуват от мен. Разказа ми само хубави неща за отбора и за града. Условията, които ми предложиха, бяха добри и аз приех да играя там.

- Имахте ли други оферти освен „Бастия“? Можехте ли да отидете в по-голям отбор?

- По-рано можех да избирам между клубовете, но ние нямахме право да излизаме в чужбина, преди да сме навършили 28 години. Такива бяха правилата в Югославия тогава - до 28 години трябваше да играем в нашето първенство. На 27 и половина години отидох в казармата, изкарах там 15 месеца. През това време не играх футбол и така изведнъж се оказах на 29. Тогава вече нямаше такъв интерес към мен, какъвто имаше, когато бях на 22. Играхме в Италия и станахме вицешампиони на Европа с националния отбор, с „Цървена звезда“ също постигнах добри резултати. Тогава нямаше как да изляза навън, нямах позволение и останах в родния си клуб.

- Казахте за мача с Италия. Разкажете ни за европейското първенство през 1968 г.

- Вероятно и вие добре знаете, че бяхме ощетени. Съдийството беше катастрофално. Победихме световния шампион Англия в полуфинала. Във финала водехме 1:0 до самия край срещу Италия, виждахме се европейски шампиони, но съдийството повлия за 1:1. След два дни играхме втори мач, в него Италия бе по-добра и заслужено победи с 2:0.

- Вярно ли е, че сте казали, че съдията е бил 12-ият играч на „скуадра адзура“?

- Да, казах го и това бе самата истина. Не само аз твърдят това. Твърдяха го много хора, които гледаха мача на живо. От тогава мина много време, но болката остава. Мъчно ми е, че не станахме европейски шампиони.

-На полуфинала победихте световния шампион Англия с ваш гол. Ще разкажете ли за този момент, в който великият Гордън Бенкс е бил на вратата?

- Англия беше големият фаворит. Две години по-рано бяха станали световни шампиони, но и ние имахме добър отбор. Играхме силно и две минути преди края аз вкарах много красив гол.

- Кой е най-големият мач във вашата кариера?

- Трудно е да отлича един. Играл съм 590 пъти за „Цървена звезда“, 85 пъти за националния отбор, 80 пъти за „Бастия“. Но ако все пак трябва да посоча един мач, то може би това е с националния отбор срещу Англия на европейското първенство, когато ги победихме с моя гол. А също и един финал за Купата на Югославия, когато играхме срещу „Олимпия“ (Любляна). Първата среща завърши 2:2, втората беше 0:0. В 20-ата минута на продълженията вкарах красив гол. Този мач ми е най-скъпият с екипа на „Цървена звезда“.

- А любимият ви гол кой е?

- Не знам какво да ви кажа. Вероятно този срещу „Олимпия“ от Любляна. Беше много красив. Трудно е, но ако трябва да избирам, ще избера точно този гол.

- Какво означава за вас, че сте избран в идеалния отбор на всички европейски първенства и знаете ли кои други са там?

- Означава много. Трудно е да избереш най-добрите 11, но фактът да съм в тази компания е голямо признание.

- А знаете ли кои са другите 10?

- Знам за Яшин, Бекенбауер, Зидан, Платини, Малдини, Ван Бастен. Все добри играчи. Голям успех е за мен, че съм сред тях.

- Срещу кой защитник ви е било най-трудно да играете?

- Играл съм срещу много добри играчи. Вие все искате да кажа някое име, но е трудно. Ще спомена бразилеца Карлос Алберто, холандеца Сурбиер, немеца Берти Фогтс, испанеца Камачо. Това бяхме все големи играчи. Срещу тях не е лесно, но мога да кажа, че имам много успехи.

- Когато вие сте играли в отборите е имало и хървати, босненци, словенци. Имало ли е някога проблем между хората вътре?

- Нямаше никакви проблеми. Когато обаче започна нестабилността, всички започнаха да дърпат към своята страна. Хърватите на една страна, словенците на друга, босненците на трета. Навлязоха разногласията, започна да властва друга политика. Всеки бранеше своето, всички твърдяха, че те са правите. И така за съжаление се разпадна Югославия. Ние можехме да постигнем много в спортно отношение. Ако всички тези играчи, които сега играят за Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, играеха за нашия отбор, то ние щяхме да имаме един от най-добрите национални отбори в света. Виждате, че и хърватите, и играчите от Босна, и словенците са в големи клубове. А сега си представете, че всички бяхме едно цяло, колко много щяхме да постигнем. А сега какво? От време на време се явява словенският „Марибор“ или „Динамо“ от Загреб, който играе често в Шампионската лига, но никой не може да повтори успеха, който постигна „Цървена звезда“ през 1991 г.

- Кои български футболисти най-много сте харесвали или харесвате?

- На първо място Христо. Христо Стоичков, който е голям. Има и други добри играчи. Познавах Бонев, играхме заедно на прощалния мач на Яшин. Използвам случая да го поздравя.

-Как беше на мача на Лев Яшин?

- Участие взеха големи играчи от цяла Европа. Бонев бе представител на България. Той беше много добър. След това идват по-младите генерации. Христо Стоичков е №1, но също така Костадинов, Любо Пенев, Балъков, а след това и Бербатов. Аз помня и Аспарухов. В момента, в който той катастрофира, беше сред най-добрите централни нападатели в Европа. За съжаление го застигна този трагичен инцидент. Може и да съм забравил някой играч, но българите също като нас притежаваха голям брой силни футболисти.

- Играл сте 590 мача за „Цървена звезда“, после сте бил и ръководител. Кое е по-трудно - да си на терена или да си на трибуната?

- Когато става въпрос за „Цървена звезда“, нищо не е лесно, но е хубаво. Чувствах се отлично да играя за този отбор. „Цървена звезда“ е клуб, който постоянно търси добрите резултати. Важи само първото място, всичко друго е провал. Бях и ръководител, 20 години бях директор. Бях в клуба, когато станахме европейски и световни шампиони. Играхме и финал за Купата на УЕФА, загубихме го от „Борусия“ (Мьонхенгладбах), но за нас това също бе голям успех. Нищо не е лесно, но съм доволен, че съм участвал в голям брой успехи и като ръководител, и като футболист.

- Вие взехте Люпко Петрович за треньор на „Цървена звезда“. Как го избрахте?

- По това време Люпко Петрович бе млад треньор, не беше много популярен на широката публика. Но постигна голям успех с „Цървена звезда“ и получи голямо признание. С него станахме европейски шампиони. Люпко работеше много добре. Разбира се, той е сериозен специалист и за него мога да кажа само и много хубави неща. Остана малко в „Цървена звезда“, но по-късно се върна. Когато станахме европейски шампиони, той получи добро предложение от Испания и го прие. След това беше още два пъти в клуба.

- Тогава бяхте спортен директор. Как събрахте в този отбор Просинечки със Савичевич и Панчев?

- Взехме ги, защото бяха много талантливи. Исках най-добрите от бивша Югославия да са при нас. Нямах много проблеми. И Панчев, и Савичевич, Просинечки, Белодедич, Найдоски, Михайлович и останалите, които бяха в „Цървена звезда“, бяха много добри играчи. Млади, амбициозни, жадни за успехи. Жалкото е, че всичко това продължи прекалено кратко. Веднага след този успех избухна войната, Югославия се разпадна. Играчите отидоха в други клубове и беше много трудно да се продължи, да се работи и да се постигне отново такъв резултат.

- Кой беше най-трудният ви съперник до титлата?

- Най-трудно ни беше в първия кръг срещу „Грасхопърс“. Тук швейцарците играха много добре, едва стигнахме до равенство 1:1. Там победихме с 4:1. След това играхме с големи отбори, но ни беше по-лесно. Да вземем „Байерн“ например. Това беше най-известният тим, който срещнахме. Но заслужено ги отстранихме. Там победихме с 2:1, тук завършихме 2:2. Този мач бе драматичен, но трябва и късмет, за да стигнеш до финал.

- А финала как го изживяхте?

- Самият финал за нас бе вече голям успех, но ние искахме титлата. Като качество на футбола мачът не бе на високо ниво, но завършихме наравно и спечелихме при дузпите. За такъв голям успех е необходима и малка доза късмет.

- Вие лично как гледахте дузпите?

- Това е най-скъпото нещо, което ми се е случвало. И днес, толкова години по-късно, все още се говори за този успех, тези играчи продължават да бъдат популярни. След този финал те преминаха в големи клубове, устроиха се материално. Да не говорим пък какво означава такъв успех и такъв клуб за една страна.

- Къде сбъркахме ние на Балканите, че вече не сме конкурентноспособни на големите?

- Нямаме тези материални условия като на запад. Ако ЦСКА и „Левски“ в България, „Цървена звезда“ и „Партизан“ в Сърбия имаха достатъчно пари, за да плащат колкото клубовете на запад, то и те щяха да бъдат високи ценени и много по-успешни. Интересът към тези отбори също щеше да е по-голям. Но ние на Балканите сме осъдени да нямаме такива материални условия, затова и не постигаме високи резултати.

- Според вас има ли смисъл от създаване на Балканска лига, в която да играят всички тези отбори един срещу друг всяка седмица?

- Много е трудно това да се осъществи. Може би в бъдеще ще стане, но към момента е много трудно.

- Защо сръбският национален отбор в последните години не е на добро ниво, въпреки че имате страхотни играчи?

- Много е трудно да се отговори на този въпрос. Но ако гледаме потенциала на играчите, то трябва да играем на голямо първенство. Дали е въпрос на организация, дали опира до треньорите... Не мога да навляза дълбоко в проблема, но със сигурност разполагаме с потенциал. Аз съм свързан най-вече с „Цървена звезда“, но въпреки това съм убеден, че с играчите които имаме, трябваше да постигнем по-добри резултати.

- По-възрастните фенове казват, че никой защитник не е можел да ви спре. Гарет Бейл и Кристиано Роналдо ли са днешните Драган Джаич?

- Не мога да говоря за себе си. За мен и за това как аз играех, трябва да говорят други. Но Бейл и Роналдо са наистина класни играчи.

- На вас кой ви харесва от днешния футбол най-много? 

- В този момент Меси е без конкуренция. Роналдо също е много добър, но той е различен тип, вкарва много голове. Има още няколко имена, но мисля, че Меси е без конкуренция.