Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Дружба без ангажименти

Влизането на Доналд Тръмп на мястото на Барака Обама (вляво) ще промени уравнението на трите световни свърхсили; Снимката е от срещата на Асоциацията за Тихоокеонското сътрудничество през 2014 г. - в средата е руският президент Владимир Путин; отдясно е този на Китай Си Дзинпин.

Ако Москва възприеме модела на „маймуната и тигъра“ в отношенията си със САЩ и Китай?
Всеки от значимите играчи би желал да си подсигури руска подкрепа в предстоящата “Голяма игра”

Каква външнополитическа линия ще следва администрацията на САЩ през мандата на президента Доналд Тръмп?
В дискусиите постоянно присъстват две взаимноизключващи се теми. От една страна, прекомерно се акцентира върху личността на самия бъдещ президент и резките му понякога изявления; от друга – твърди се, че външната политика на САЩ не зависи от личността на президента и Щатите ще държат на своето, независимо кой седи в Овалния кабинет.

Всъщност и в единия, и в другия подход се съдържа само част от истината. Личността на президента наистина слабо повлиява общата линия на държавата. Тръмп изразява интересите на доста могъщи сили в САЩ, недоволни от политическата роля, която бе поета от САЩ след Втората световна война и която твърде очевидно се открои в началото на ХХI век. Фактически САЩ загърбват модела на транснационална корпорация и се насочват към модела на национална държава. Съответно изявленията на Тръмп явно отразяват цялостната концепция на влиятелните бизнес и политически елити, останали в сянка през последните десетилетия.

Според тази концепция САЩ не бива, а вече и не могат да поемат функциите на “световен жандарм”, до безкрай да се месят в конфликтни ситуации в която и да е точка на планетата, където ходът на събитията не се вписва в рамките на “общочовешкия”, с други думи – на западния либерален модел. И в този контекст изявленията на Тръмп, без още да е президент, стават един вид “маркери”, по които да съдим за бъдещите приоритети във външната политика на САЩ поне през близките четири години.

Сякаш никога досега изявленията на американски лидери не са очертавали толкова явно основното противопоставяне в днешния свят – противопоставянето между САЩ и Китай. От една страна, Транстихоокеанското партньорство (ТТП) е кажи-речи погребано, което би трябвало да радва китайците. Но има друго нещо, далеч по-опасно за Китай: това е най-вече стремежът на Тръмп и по-точно на силите, стоящи зад него, да приложат протекционистки мерки за закрила на своя пазар от китайската икономическа експанзия – и като добавка към тази външноикономическа линия стремежът им да разиграят политическата карта Тайван.

На този фон идва въпросът как да се държи Русия в новата формираща се глобална конфигурация на основните сили. А всички вече са наясно, че на Русия се отрежда една от ключовите роли. И споменатото изявление на Могерини, и солидарното гласуване на Китай и на Русия по сирийския проблем в Съвета за сигурност на ООН, и зачестилите посещения на хора от екипа на Тръмп в Москва – всичко това показва, че всеки от значимите играчи би желал да си подсигури руска подкрепа в предстоящата “Голяма игра”.
Колкото до комплексните отношения в Азиатско-Тихоокеанския регион, ситуацията съвсем не е толкова очевидна. През годините на студената война в Китай бе популярно да се сравнява външнополитическият курс на Пекин с поведението на мъдра маймуна, която седи на дърво или планински връх и наблюдава отгоре схватката между два тигъра. А и в днешните условия, когато контурите на икономическото противопоставяне със САЩ вече бяха набелязани, а контурите на бъдещото политическо противопоставяне ставаха все по-ясни, Китай успяваше до едно време да следва кажи-речи същия поведенчески модел. Неизменната му позиция на “въздържал се” при гласуване в Съвета за сигурност по критични въпроси от световната политика, старанията да избягва думата “съюз” в отношенията със свои партньори, стремежът да остава в сянка – всичко това издаваше желание да отлага момента на открито противопоставяне колкото може по-дълго.
Сега този момент изглежда вече е дошъл. Китай против волята си е поел ролята на един от “тигрите”. И в това противопоставяне всяка от страните естествено би желала да си гарантира категоричната подкрепа на Русия.

Дали обаче е в интерес на Русия да се хвърля в прегръдките на един от основните си съперници?
Ситуативна подкрепа за САЩ би означавала за Москва сериозно и трайно влошаване на отношенията с едва ли не главния й днешен партньор и съсед. И къде са гаранциите, че след четири години силите, настояващи САЩ да запазят статута на транснационална корпорация и ролята на “световен жандарм”, няма да вземат реванш срещу привържениците на идеята за национална държава? А категорична подкрепа за Китай може да го тласне примерно към опит да реши тайванския проблем със сила (каквито гласове се чуват вече от Пекин) – опит с непредсказуеми последици не само за Азиатско-Тихоокеанския регион, но и за целия свят.

В тази ситуация единствено вярна линия на поведение във външната политика изглежда е многовекторният подход – да развиваме конструктивни отношения с всички страни, готови за това, там, където диктуват националните интереси на Русия, без да поемаме ангажименти във военнополитически план. В крайна сметка защо не вземем и ние на въоръжение модела с “маймуната и двата тигъра”, използван от Китай?

(Превод БТА)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Конфигурацията на тази среща особено ярко бележи, че Русия независимо от разпада на СССР, продължава да е фактор за Световния мир. Логично е Китай да изхожда вече от позициите на тигъра, а Русия съвсем не като победен на световната арена, да е в заслужена позиция на наблюдаващ, но в качеството си на не-победения тигар. Маймуната израсла до позиция на тигър, и се пада ролята вече не само да храни но против волята си, при нужда, и да напляска агресивния Тръмп. А ние с гайдите, заради които е строена Китайската стена, сме отдавна излязли от ринга, или тъй наречената овча битка с Чингис хан около Болга/Волга, на Балканите хан Аспарух, за Европа Хан Тервел е Свети Тривелий Теоктис, цар Калоян КАЗА стоп на кръстоносните походи, Георги Димитров КАЗА говорете на немски с конете си за пожара в Райстаг, и т.н и т.н.

  2. За Русия е най добре ако мое ги насъска да се избият.Китайците да изгонат гнусните американски цигани от Тихия океан,Русия трябва да изгони американските боклуци от Европа и да предупреди Германия че ако мислят да я карат така повече няма да има държава Германия.Френците са ледни тех кой не ги фанал той не ги е натаковал.Славчо и брат ну Васко в Коиловци показаха колко струват французите

    1. Боже, пази ни от такива необразовани и прости примати. Много тъжно,много…….

  3. Разпадът на СССР беше икономически, а не политически. Русия ще издържи, ако издържи икономиката ѝ. Това е сравнително дълъг процес трябва да се изчакат още поне 20 години да се види накъде върви икономиката ѝ както и световната икономика. А там има много неизвестни.

  4. Мирославче, Одисей не 20, а 40 години е обикалял с надеждата тези които води да се променят, истината я знаем, както, и, че не се е завърнал, но неизвестните са си неизвестни все още – кои са евреите, по евреите и по не евреите, ще управляват ли, или по малко ще ни управляват. Боже опази България.

Отговорете