Уникална изложба възкреси живота на знаменития кмет, дал идеята за Морската градина и двореца „Евксиноград”

„Ще съборя града Варна, който няма изглед на град и ще го построя наново, а гражданите ще поставя на палатки докато регулирам града”. Паметните думи са на кмета на Варна Михаил Колони, управлявал града от 1881 до 1884 г. и след това от 1891 до кончината си през 1893 г. Морските хора са го наричали почетно дядо Колони, не само от уважение към възрастта му, а с поклон към размаха и идеите му, обърнали посоката на Варна от Ориента към Европа. Уникална изложба “Непознатият Михаил Колони” посвети за двете негови годишнини – два века от рождението му на 27 ноември и 125 години от смъртта му на 10 януари, регионалната библиотека “Пенчо Славейков”, за изграждането на която пък преди 135 години кметът пръв поставя своя подпис като член на книжовната дружинка в града.

Знаменит българин и невероятна личност, която участва в изграждане на българското ни самосъзнание преди и след Освобождението, казва главният библиотекар Кристиана Димчева. Според нея шансът Варна да стане истински модерен град се дължи на европееца Михаил Колони, който забелязал прелестите й и им дал визия и живот. При него за първи път палят общинска коледна елха в града, което става традиция, допълва любопитния детайл Емил Демирев от отдел “Региони” във варненската библиотека.

Когато идеалът му да види Отечеството си свободно се осъществява, Михаил Колони продава имотите си в Румъния и се завръща в България. В Букурещ е женен за една много богата дама - Чарленте, семейството на която подкрепя Колони за неговата българска кауза. След кратък престой в родния си град Сливен той се установява във Варна, дава всичките си средства за изграждане на модерния град. Оставя над 20 000 златни лири, за да имаме Морска градина, широки калдъръмени улици, които заменят кривите и тесни сокаци, казва Кристиана Димчева. Във Варна идва през 1879 г., избран е за депутат във Второто Народно събрание, включва се в обществения живот на града, като построява край Гебедже (Белослав) най-модерната моторна мелница в региона. Избиран два пъти за кмет, той превръща малкия ориенталски град в модерен европейски с прави и големи павирани улици, широки площади и сенчести градини.

Управлението на Варна попада в ръцете на човек, обиколил Европа, с много познания, висока култура и практичен ум. Той прави първа копка заедно с варненския митрополит Симеон и с княз Александър Батенберг на катедралата “Св. Успение Богородично”, създава градската градина до часовника, като променя турските гробища, чертае планове за строителството на театър, хали, библиотека, за хотели и морски бани и как да се привлекат туристи отвън. Не винаги разбиран от общинските съветници, Колони финансира идеите си със собствени средства. След това, като вижда ползите от тях, общината си откупува построените обекти. Завидното богатство, с което идва от Румъния, оставя в общинската каса. “Какви хора сте! Все за пари най-напред питате! Аз ви питам трябва ли да стане туй нещо или не. А за пари не питайте. Пари ще се намерят”, казва кметът на общинските съветници, които били контра на идеите му.

Той залесява нос Галата, защото “срамота е да виждат европейците тези голи баири”, прави защитен пояс на Франгенските възвишения, за да предпази града от силните ветрове. Искал от зеленчуковата градина, която се ширила край брега, да направи Морската градина и се заема с разчистването на бахчата от днешния Аквариум до централната част, за да постави началото. Веднага си спечелва присмеха на общинските съветници: “Стар човек е, не му намирайте махна”, подмятат те за Михаил Колони, който, докато управлява града е между 65-75 години. Неговият достоен и прозорлив отговор за Морската градина е: “Ако не днес, но утре, тая широка гледка ще бъде тясна за разходка на варненските граждани и вие с рамо ще си пробивате път, за да се разхождате”. И още “Не искам да умра преди да видя този парк”, разказва Димчева.

С името на Михаил Колони се свързва и построяването на княжеския дворец “Сандрово”- царската, а днес правителствената резиденция “Евксиноград”. Той е човекът, представил красотата на този бряг, за да бъде вдигнат дворецът и князът да премести държавните дела от София, както и да превърне Варна в лятна столица на България. Кметът Колони желаел много да въздигне и оприличи града с Марсилия, Париж и особено с любимия си Букурещ, но е знаел, че това няма как да се осъществи без подкрепата на централната власт, както пише за него предшественикът му Петър А. Петров в отчета за общинското градско управление. Колони кани княз Александър Батенберг във Варна, настанява го в гръцкия манастир “Св. Димитър”, като обзавежда със свои мебели, докарани специално от Букурещ, монашеската обител. При следващото си идване князът остава близо месец в манастира, а след това полага първия камък на двореца, в който по-късно през лятото се премества политическият живот на страната. Князът подарява на кмета една красива табакера, с която той много се гордеел, не защото като богат човек тогава не е имал скъпи и прескъпи предмети, а защото тя била един вид символ на държавническата подкрепа за града, посочва Кристиана Димчева. Михаил Колони е почетен член на варненското медицинско дружество - единственият, който не лекар. С името му се свързва построяването на училище “Св. Климент Охридски”, край което минава улицата, назована днес на негово име.

Михаил Колони наследява фамилията на богатия си вуйчо, управител на новите руски колонии край Кишинев. Семейството се преселва в Букурещ, където прилежността, ученолюбието и будният ум на младия българин привличат вниманието на княз Александър Гика, който по това време управлява Влашкото княжество. С децата му заминава в Париж, където го сварва Френската революция през 1848 г. и той е единственият знаен българин, взел участие в нея. След завръщането си става един от най-активните участници в създаването на Втората българска легия в Белград, а от неговото имение “Петрушан” край Гюргево, за което Христо Ботев пише, тръгват четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, за да преминат Дунав.

Заради подкрепата, която им оказва, Колони е хвърлен в затвора и освободен след това срещу много пари.

След като е похарчил състоянието си за нова Варна, дядо Колони умира в крайна бедност, в една стара дървена къща, погребват го на общински разноски и признателните варненци му издигат паметник, като за жеста им втората му съпруга Елисавета безкрайно им благодари. Той получава поборническа пенсия два месеца преди смъртта си, като в негова подкрепа се изказват в Народното събрание Стефан Стамболов, Панайот Хитов, Велико Христов, Кръстьо Мирски. В началото на 1914 г., откривайки важен строителен обект, тогавашният кмет Александър Василев на всички поздравления отговаря: “Голяма нескромност е да поема успеха в културно отношение на града върху себе си. Аз съм насърчен от дядо Колони и вървя напред по пътя, по който са вървели моите предшественици.”