Двама пострадаха след удар между лека кола и бус в Елена

Шофьор помете момиче на пешеходна пътека

Турски тир се преобърна на пътя Монтана – Видин

Министър Петков: Не очаквам трусове в управлението заради протестите

Иззеха канабис от дома на британци

Скъсани жици предизвикаха огнен ад в частен имот в Павликенско Двуетажна къща, два автомобила и скъпи машини изгоряха в пожар в дома на бившия кмет на село Патреш

Разследват палеж на лек автомобил в столичния квартал „Младост“

Су Ке – покерджийката, която променя социалните медии

Доналд Тръмп и Мелания посрещнаха коледната елха в Белия дом (СНИМКИ И ВИДЕО)

Влак дерайлира край Барселона заради свлачище Един човек е загинал, а петима са леко ранени

Един човек загина при тежка катастрофа в Първомайско

Каква е разликата между руската сватба и руското погребение?

Нова Русия търси своя Рожден ден Западът ще мачка, докато не му отвърнат адекватно

Голям интерес към Банско на изложение в Румъния

Четирима души станаха жертви при стрелбата в болница в Чикаго

Евтин блъф или жълт картон Оттеглянето на сръбските дипломати от Скопие е „дипломатически дилетантизъм и шарлатанство, характерно за банановите държави“

Изглежда, и сърбите вече не са това, което бяха някога. Да се чуди човек как една държава с традиционно силна дипломация, спечелила толкова битки на зелената маса, след като ги е загубила военно на терена, си позволи да предприеме такъв провинциален ход и да изтегли целият си дипломатически състав и персонал от посолството си в Скопие.

Посолството било обект на активна разузнавателна дейност от страна на македонските тайни служби, разбира се, с неизменната помощ на чужда държава, което в политическата лексика на Белград означава без съмнение САЩ, и затова Сърбия реши да си изтегли хората и да остави охраната на красивата нова сграда на хълма Водно на местните полицейски органи. А ако се погледнат заглавията на белградските печатни издания от вчера, вторник, освен впечатлението за копи-пейст, остава и убеждението, че нещо в мотивите за този непремерен дипломатически акт скърца, ама скърца сериозно.

Македонските тайни служби подслушвали активно посолството на Сърбия, чрез него обект на внимание били и високопоставени чиновници в Белград, та дори и самият президент Александър Вучич. Сериозна работа, сериозна техника. Ама и тука има голяма доза коварство. След като със същата техника са били правени прословутите записи на хиляди македонски граждани, в това число и на политическия връх в Скопие, записи, които станаха истинско политическо оръжие в ръцете на лидера на социалдемократите Зоран Заев и основа за съдебно преследване на хората от обкръжението на бившия премиер Никола Груевски, щом като тази техника е била толкова ефикасна за вътрешни нужди, защо тя да не е била използвана и по друго предназначение, да речем. Като се замислиш, има логика, и тук сръбската школовка си личи.

Извън иронията, която си позволи журналистът Бранко Геровски в своя ежедневник „Слободен печат”, поставяйки челно заглавие на първа страница „Е, хайде пък и ние веднъж да сме ги шпионирали“, нещата изглеждат достатъчно преднамерени. Хора от бранша казват, че когато възникне подобна ситуация в отношенията между две държави, и двете страни гледат да уредят нещата кротко и тихо и без да бият тъпана на площада. Както впрочем се реши въпросът с участието на човека от посолството на Сърбия в Скопие и щатен агент на сръбските тайни служби Горан Живалевич, който бе уличен в пряко участие в събитията на 27 април вечерта в македонския парламент, известни като „нощта на кървавите глави”.

Хванаха го по бели гащи, както се казва, и неговите шефове бързо-бързо и дискретно го изтеглиха от Скопие, гледайки да потулят скандала, пък и опасявайки се той да не окаже влияние върху македонско-сръбските отношения. Или ако се върнем в годините по-назад, мълчаливото съгласие, с което Скопие преглътна назначаването на първия посланик на Белград в независима и суверенна Македония. Става дума за генерал Зоран Яначкович, щатен високопоставен функционер от тайните сръбски служби и близък сътрудник на Слободан Милошевич. Оттогава край Вардар се смениха доста сръбски дипломати начело на посолството, но градската легенда в Скопие твърди, че мрежата, която, вече покойният, Яначкович е активизирал и дооплел на македонски терен, продължава да действа активно и ефективно.

В случая обаче пред тихата дипломация Белград предпочете демонстративно да опразни посолството си, със случая координирано да се занимават и премиерката Ана Бърнабич, и доказаният политически и дипломатически интригант, вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, и накрая, разбира се, понеже в Сърбия нищо не става без негово участие, президентът Александър Вучич. Ама така се занимават, че хем с едната ръка сипят обвинения за „активното мероприятие” на македонските власти, хем от друга с широката баданарка гледат да замажат положението.

Сърбите уверяват, че изтеглянето на персонала било в името на съхраняването на сръбско-македонското приятелство. И че в най-скоро време служителите ще се върнат в Скопие, а след някои по-задълбочени консултации, и посланичката ще заеме обратно своето място.

Хубаво, решили сте да натриете носа на тези от Скопие, да извадите жълт картон на новия премиер Зоран Заев, за да внимава в картинката какви ще ги върши и приказва оттук нататък, направете го, ама го направете не толкова несръчно. И хич не беше случайно, че някогашният външен министър на Сърбия Вук Йеремич, ротационен председател на Общото събрание на ООН и сръбски кандидат за генерален секретар на ООН, после и претендент за президентския пост на изборите през миналата година, иронично да заключи в социалните мрежи, че ходът на Белград е дипломатически дилетантизъм и шарлатанство, характерно за банановите държави. Колкото и да сме резервирани към остротата и злъчта в думите на Йеремич, вероятно предизвикани от застоя в дипломатическата и политическата му кариера, все пак в тях има достатъчна доза истина.

Въпреки шумната реакция на медиите в Белград, някои от които обвиниха премиера Зоран Заев, че иска да обяви война на Сърбия, сигурен съм, че нещата между Скопие и Белград полека-лека ще се нормализират. Посланието е изпратено, демонстрацията е направена, действията на сръбските тайни служби в Македония и тяхната мрежа няма да спрат, а дали „активното мероприятие“ на македонските органи за сигурност срещу „сръбските институции в Македония“, както ги определи президентът Вучич, ще продължи, не никак сигурно.
Но за не изглеждаме като едни наивници, ако спрем до тук, задължително трябва да кажем, че този шпионски водевил си има своето политическо предназначение. Няма как да е другояче, защо тогава ще се предизвиква и раздува. И за видим каква политика се крие зад него, ще използвам традиционния си критерий, който – поне през последните двадесетина гони не ме е излъгал: когато искаш да оцениш някакво действие на Белград, виж какъв е албанският контекст зад него. О, тука той, албанският контекст, се вижда с просто око, колкото някои в Скопие да не искат да го видят. И той се казва – членство на Косово в ЮНЕСКО. Преди две години, когато на Прищина не стигнаха само три гласа, за да стане член на авторитетната организация на ООН за образование и култура, в Сърбия се разсърдиха сериозно на Македония, че не е гласува против това предложение. Сега самият президент Вучич чрез един от близките до него вестници съобщи, че при един нов вот тази есен в Общото събрание, Македония се канела да гласува в подкрепа на кандидатурата на Прищина, нещо повече, че даже тези от Скопие щели да предложат подобна точка да бъде записана в дневния ред. Значи, Македония играе активно в подкрепа на политика, която в Белград решително не одобряват.

Малко масло в огъня наля и Зоран Заев, който през април съобщи, че ако има подобно гласуване, неговата страна ще се въздържи, което пък означава, че няма да е категорично против. Слава Богу, онзи ден в правителствено съобщение Заев се коригира и заяви, че Македония ще заеме позиция такава, каквато е на повечето държави от ЕС. Тогава дойде и подхвърлянето на вече споменатия Ивица Дачич, който заяви (вярно, в Атина, където домакините очакваха да чуят тъкмо това!), че Белград съжалява, че навремето са призналия Македония с нейното конституционно име, и че ако Скопие все пак подкрепи Косово, той щял да предложи на президента Вучич да преразгледат това решение.

Нали ви казвам, изпечен интригант, но той не може да бъде друг след като е преминал през школата на Милошевич, или по-скоро на съпругата му Мира Маркович, ако си ги спомняте, разбира се.
Казвам това, защото Дачич много добре знае каква е демографската картина в Македония, какво е съотношението на политическите сили в парламента, колко крехко е парламентарното мнозинство с подкрепата на партиите на албанците, колко министри-албанци има в кабинета на Заев. И колко зависима е политиката на този, а и на предишните кабинети, от претенциите на лидерите на партиите на албанците. Косово и Македония са като скачени съдове и всеки политик в Скопие се съобразява с това. От Прищина се опитаха да успокоят топката, като казаха, че при тяхната липса на парламент, при тази парламентарна криза, чийто край не се вижда, е много трудно да бъдат приети два задължителни закона – тези за религиозните свободи и за духовното наследство, без които кандидатурата на Косово за ЮНЕСКО няма как да мине. Но водени от приказката на Настрадин Ходжа, че магарето трябва да се бие преди да тръгне, в Белград разиграха евтиния блъф с шпионския скандал, което си е изнудване в класическа форма.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. ЯВНО СЪРБИТЕ СА РЕШИЛИ ДА ИГРАЯТ “ ХАРД “ И ТОВА ЩЕ ИМ НЖСИ ЯДОВЕ -НО НЕ ИМ ПУКА,КОЕТО ГОВОРИ ЗА ТВЪРДОГЛАВИЕ И ЗА ПОЗИЦИИ ОТ МИНАЛОТО НА ЮГОСЛАВИЯ ОТ ВРЕМЕТО НА МИЛОШЕВИЧ.ТРУДНА Е ОСТАВЯНЕТО НА ИЛЮЗИЯТА ЧЕ СИ “ ВЕЛИК ФАКТОР „!!!

  2. Ако някое посолство не шпионира значи харчи напразно парите на данъкоплатците. Ако съответните служби не шпионират посолствата -значи пак същото. Следоватерно олелията има друга причина или е признак на непрофесионализъм. Прав е авторът, че на Сърбия и е паднало нивото значително, но и тя никога не е била толкова незначителна държава , колкото e сега. Но причината е другаде. Паднало е много нивото на менторите им-руснаците. Техните дипломати освен да отправат заплахи и то предимно на малките и слаби нации, нищо друго вече не умеят.

  3. Сърбите си вкараха най-невероятния автогол в историята като допуснаха бомбардировките на НАТО в края на миналия век. Такъв гаф се прави веднаж на 100 години и последствията траят може би повече. Българите начело с цар Борис го направиха 1941 година и сега не смеят да помислят за някакво противопоставяне на САЩ независимо кой е на власт. Когато Царство Б-я обявява война на САЩ и Обединеното Кралство, целият парламент става на крака и вика „Ура!“. След това на някой му е криво, че Чърчил ни подарил на Сталин без да се интересува какво ще стане след това.

  4. Ура викат тогава и комунистите, които само след половин година изведнъж стават борци срещу фашизма, щото Хитлер разваля калимерата със Сталин.
    А сегашното положение няма общо с тогавашните събития, а по-скоро с факта, че САЩ са единствената велика сила в момента и е трудно да не се съобразяваш с тях

    1. Нещо кат партиецът плевнелиев мимикрирал от поръчков „дисидент“ до евроатлантик номер 1.

    2. Комунистите още от 30те са първи врагове на хитлеристите… дипломатическите отношения се подобряват след „мира на века“ при който чембърлейн подарява судетите на хитлер. Факт.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.