Дидо от Д2 се класира за финала на „Фермата“!

Учени от БАН предлагат нов психотест за шофьори

Заев: Армията на Косово се появява в неподходящо време

В 75 училища у нас вече няма хартиен дневник

Турската армия готова за операция в Сирия Ердоган: САЩ да изтеглят кюрдите

Борисов: Нито веднъж не съм застанал срещу решение на президента Май месец ще има европейски избори и ще видим кой колко струва, каза премиерът

По 12 години затвор за мъжете, измъчвали таксиметров шофьор във Врачанско

Задължителна ясла за деца от гета в Дания Неспазването на закона лишава от детски надбавки

Министерството на културата официално се присъедини към проекта ТРАДУКИ

Меркел подкрепи мерките на Макрон за справяне с протестите

Шокиращи сметки за топла вода изненадаха търновци

Никола Василев е новият изпълнителен директор на БДЖ

Ирландският парламент разреши абортите

Биг Бенд- Благоевград и музикално училище „Престо” подариха коледен концерт на жители и гости на града

Харчим 275 лв. на човек за празниците Цените са със 7-11 на сто по-високи спрямо миналата година

Един българин в джунглите на Амазонка Семейната му история е свързана с брата на нацисткия водач Херман Гьоринг - Алберт

Илко дава интервю за бъдещия музей на Манаус на брега на реката.

 

Илко Минев от 45 години живее в Бразилия. Освен преуспял българин на другия край на света – град Манаус, намиращ се в джунглите на Амазонка, днес той е автор на три книги “Преди да замлъкна”, “Дъщерята на реките” и последната – “В сянката на изгубения свят” (издателска къща “Синева”, превод на Румен Стоянов). Само преди ден авторът я представи на българските си читатели. В Бразилия неговите книги са истинска сензация, всяка една от тях вече е бестселър. “В сянката на изгубения свят” една седмица беше на първо място на книжния пазар там, а няколко седмици е в първата тройка на най-продаваните книги. Тя е посветена на Амазония, един гигантски свят от безкрайната джунгла. Първите два романа на Илко бяха посрещнати много добре и имаха голям успех и в България. Освен на португалски и български, те са преведени и на английски. Житейската одисея на Илко Минев в далечна Бразилия е като на кино – в нея има всичко, за което човек може да мечтае.

Историята на софиянеца Илко Минев, тръгнал от Перловската река и стигнал до джунглите на Амазонка, прилича на филмова сага. Животът му е изпъстрен с приключения, провали и възходи, но червената нишка в житейската му съдба е България. Когато преди повече от 15 000 дни напуска родината, той не знае дали някога ще се върне. Бягството му е през 1969-а още като студент в Алма Матер. Няколко години е в Белгия, а след това Съдбата решава друго – изпраща го в далечна Бразилия.

Самият той казва, че добрият късмет го следва през годините. В последните години сърцето го тегли насам и всяка есен той и съпругата му Нора се качват на самолета и пристигат в София, където ги чакат роднини и близки приятели. Така е и сега. “Винаги щом зърна върховете на планината още от самолета и сърцето ми започва ускорено да бие. България днес може да не е моят дом, но без съмнение тя е в сърцето ми”, споделя той.

При всяко идване в София той не забравя Университета – за него това е мястото, където човек се създава. “Голяма част от това, което съм постигнал, дължа на Софийския университет”, категоричен е той и често прави дарения за новите генерации. Казва, че това не е сантимент, а благодарност. Три неща го вълнуват, когато идва в София, първото е Витоша, второто – университетът, а третото е храмът “Св. Александър Невски”.

Повече от 45 години Илко живее в Амазонас – един от щатите, на които е разделена Амазонка. Той е най-големият в Бразилия и площта му е колкото десет Българии. 98 на сто от него си е истинска джунгла. Казва, че гледката от прозореца на кабинета в дома му е зашеметяваща. Когато пише романите си, пред погледа му е джунглата на Манаус и Рио Негро – точно там реката е широка 4-5 километра… Толкова е изумително, че понякога трудно може да откъсне очи от подобна красота. Илко е влюбен в джунглата. За него това са едни от последните граници, където има девствена природа. Участва в организации, които се опитват да запазят тази природа доколкото е възможно. Но напоследък това става все по-трудно.

Одисеята на живота му по никакъв начин не е белязана от скука или липса на емоции. В момента вместо с бизнес, каквото е правил цял живот, той пише книги. И третата поред вече е факт. Една от причините да пише е, че много обича да чете. Има и друга работа, която без съмнение е много по-силна – това е желанието да се поклони на предците и пред корена си. Твърди, че пишейки се чувства полезен на родината си. Смята, че по този начин може да й върне поне мъничко от онова, което тя е изляла с пълни шепи върху него – възпитанието и образованието.

Роден е през май 1946 г. буквално от другата страна на улицата на Софийския университет. В кооперацията до легендарното и тогава заведение “Ялта”. Това, разбира се, не е достатъчно за придобиване на добро образование, но все пак да се родиш на 100 метра от престижен университет и още по-близо до една прочута кръчма, си е добро начало. Илко не крие, че за последните 120 години, за които има сведения, семейството му може да е страдало от каквото и да било – войни, преследвания, трудови лагери, антисеметизъм, бягство, емиграция в друг континент, но в никакъв случай не може да се оплаче от скука. Майка му е еврейка, а баща му българин, самият той изповядва юдаизма.

Една от нишките в семейната му история е свързана с брата на нацисткия водач Херман Гьоринг. Алберт Гьоринг е историческа личност, директор на “Шкода”, който често, поне три пъти на година, е посещавал фирмата “Ян Пилчик”, филиал на “Шкода” в България. Точно там работел навремето баща му, който е инженер и отговорен за инсталирането на турбини, купени от “Шкода”, за най-различни български електроцентрали. Алберт е наричан Добрият брат, а историята му много наподобява тази на Оскар Шиндлер. И той е спасил от газовите камери много евреи – не само български – сред тях и роднини на Илко, но и от Румъния, Чехия, Унгария… като успява да им уреди паспорти и да ги изведе в Турция. Тази история е описана в първата му книга “Преди да замлъкна”.

Следва “Немска филология” в Алма Матер. В края на третата година от следването Жерминал Чивиков – негов състудент и приятел, е задържан по политически причини и е осъден на четири години затвор. Минев също е разследван и върху него пада съмнение за неблагонадеждност. Бяга в чужбина и получава политическо убежище в Белгия, където следва стопански науки. В същото време получава задочна присъда от 7 години в България. Негова леля, изселила се още през 1948-а в Бразилия, го съветва да тръгне за новия свят и Илко събира нещата си в един куфар и тръгва към непознатото…

С работна виза беглецът се преселва в бразилския град Сао Пауло през 1972 г. като започва работа във фирма за битова електроника. След няколкомесечен престой в най-многолюдния южноамерикански град той се установява в Манаус, столицата на щата Амазонас, където същата фирма отваря фабрика. Започват да произвеждат радиа и касетофони за коли – работата е тежка, по 13-14 часа на ден. Вместо да остане само няколко месеца, се оказва, че вече ще станат 48 години, откакто е в сърцето на бразилската джунгла, наричана “белия дроб на Земята”. Бизнесът се разраства – правят музикални уредби, които всеки иска да има, започва внос от Япония, а Манаус тогава е свободна икономическа зона. Малко след като започва собствен бизнес, се запознава с бъдещата се съпруга Нора, дъщеря на професор и добър бизнесмен – почитания евреин Самуел Беншимол, чието семейство притежава каучукови плантации. Но не такива, които човек си представя – земята всъщност е джунгла. След като се жени за Нора, българинът се включва в семейния бизнес на своя тъст. Той се състои от две фирми. Едната – “Беншимол Ирман и Со Лтд”, притежава верига големи универсални магазини – всеки с площ между 2000 и 4000 квадратни метра, а “Сосиедаде Фогаз Лтд” доставя газ по домовете. Раждат им се две деца – синът Денис и дъщерята Илана. Денис дори в продължение на четири години е министър на планирането (2006-2010) в регионалното правителство на щата Амазония.

Илко Минев навлиза много в семейния бизнес, който бързо се разраства. Той започва да внася първо електроника от Япония, а по-късно внася продукти на холандския гигант “Филипс”. Холандците го харесват много – познават го като добър бизнесмен и търговски партньор, и му предлагат да стане почетен консул на Холандия в Манаус. И консулството му продължава цели 32 години.

Илко има в биографията си и преживяване, което едва не коства живота му, както и на неговия син Денис. Двамата заедно с още едно приятелско семейство изчезват през 2006 година в джунглите на Амазония и по чудо всички са спасени след няколкодневно издирване с хеликоптери (виж историята в карето).

Днес Илко е щастлив човек. Казва, че винаги ще бъде благодарен на три държави. Първо на България – тук се е родил, следвал и разбира се възпитанието му е българско. На Белгия, която му помага точно, когато му трябва. И разбира се, е благодарен на Бразилия, страната в която живее, и където са децата му.

 

Премеждия

История с мравки, змии и хеликоптери

На 18 ноември 2006 г. общо петима души отплават с едно кану и един каяк към градчето Риу Прету да Ева. Маршрутът им е по една малка река, вливаща се в приток на Амазонка. Групата обаче не подозира, че е попаднала в едно от най-девствените места на най-гъстата джунгла в света. Подведени от карта на Google Earth, направена по снимки от въздуха, те тръгват спокойни. Малката река обаче се оказва изключително буйна и лодките им се понасят с голяма скорост по течението.

Внезапно реката изчезва и се превръща в огромно мочурище, пълно с дънери. Изчезва и обхватът на мобилните им телефони. Добре, че са със спасителни пояси през цялото време, което помага много. Във водата е пълно с мравки, оси, змии – на някои места водата е до кръста, но на други колкото човешки ръст. На третия ден решават Денис Минев с един от семейните приятели да тръгнат с каяка и телефоните в опит да стигнат до някой град. А Илко и останалите с него двама души остават да режат 50-метрови дървета, за да могат да запалят огън и така да ги забележат по пушека. Успяват да отрежат 6 от високите дървета, събират и шума и димът минава през процепа. Илко има сигнален пистолет, стреля и почти уцелва хеликоптера, който минава в това време. Пилотът дава сигнал, че ги е забелязал и на другия ден в края на следобеда пристигат войници.

Това приключение става голяма новина в цяла Бразилия. Издирването им е предавано от телевизиите и радиата. След спасяването им започват да блестят светкавиците на фотоапарати и камери. Денис и другото момче обаче още не са намерени. Ситуацията, в която баща се връща без сина си след такова премеждие, е ужасно тежка. На другата сутрин много рано Илко вече е в хеликоптер и направлява операцията за търсенето на Денис. След още един ден той и приятелят му са открити.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.