На 29 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 29.01.2020

Земетресение от 7.7 по Рихтер между Ямайка и Куба

ЕС връща с два самолета свои граждани от Китай

Георг Георгиев: СЕТА увеличи с 29% търговския обмен между България и Канада

Хамас отхвърли мирния план на Тръмп за Близкия изток

Откриха починал от измръзване мъж край добричко село

В спомена на магията Китай

Китай може да има ваксина срещу коронавируса до три месеца

Проверяват случай с пострадал ученик в пловдивска гимназия

Двама души са загинали при катастрофата на пътя Русе-Силистра

Тръмп предложи създаването на палестинска държава със столица Източен Йерусалим

Президентът прехванат от ДАНС (обзор) Водено е дело срещу престъпна група, пречила на проверка на КПКОНПИ срещу държавния глава

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 29 януари 2020

Тежка катастрофа затвори пътя Русе-Силистра

Един дух броди из Франция, духът на национализма

Докато кандидатпрезидентската кампания във Франция тече и основните партии в страната избират своите кандидати за май 2017 г., новините, че бившият президент Никола Саркози не успя да достигне на балотажа на вътрешните избори в дясната Републиканска партия, предизвикаха размисли. Като най-известни в международно отношение личности социологическите проучвания предричаха балотаж между Ален Жюпе – 71-годишен „голист”, обвиняван в миналото за злоупотреба с вътрешни средства и бивш министър-председател по време на президента Жак Ширак, и ексцентричния Саркози.

Но в обрат в последната минута Жюпе заедно с фаворита Саркози бяха задминати от Франсоа Фийон, дискретния бивш министър-председател по времето на мандата на Саркози от 2007 г. Неговата популярност се увеличи по време на предаваните на живо по телевизията дебати между кандидатите, на които той се представи добре и в резултат на това Саркози отпадна. Фийон излезе начело с 44% от гласовете срещу Жюпе с 28,6%. Бившия президент изненадващо отпадна, събрал едва 20,6% от гласовете – резултат, след който той обяви своето оттегляне от политиката.

Жюпе се харесва на по-центристките последователи на Републиканската партия, докато Франсоа Фийон е традиционалист, който се представя като по-резервиран и може би по-малко показен избор, докато представя подобни, наречете ги „мека версия на Саркози”, ако желаете, позиции.

Фийон бе изненада по време на изборите. Жюпе го подцени и се фокусира върху това да се разграничи от Саркози. Но както резултатите от референдума за Брекзит и президентските избори в САЩ сочат, на социологическите проучвания невинаги трябва да им се има доверие и подценяваният Фийон се оказа, че явно е спечелил сърцата на партията. Католик, баща на пет деца, Фийон получи благословията на Саркози, който призова последователите си да подкрепят бившия министър-председател.

Едно от социологическите проучвания поставя Фийон далеч пред Жюпе на балотажа, откъдето следва, че изборите за президент на Франция накрая ще са между него и Марин льо Пен от партия „Национален фронт”, понеже Социалистическата партия все още не може да избере кандидат, който да може да се мери с тях.

Фийон вече бе подложен на критика, че представлява „татчеризацията” на десницата – сравнение, което се смята за обидно при френските обстоятелства. Бившият министър-председател на Великобритания се смята за отговорна, че е поставила профсъюзите – мощна политическа сила във Франция – на колене.

Може би като своеобразна маслинова клонка към гласоподавателите социалисти, които едва ли ще видят политическите си цветове на балотажа на президентските избори, Фийон обяви, че при избор между Социалистическата партия и „Националния фронт” ще избере тях. Той със сигурност се надява така да направят спрямо него и левите гласоподаватели, ако успее да стане кандидат-президент. Въпреки това мнозина ще бъдат скептични, понеже „Съюзът за народно движение”, партията която предшестваше Републиканската, по-рано призоваваше към празен бюлетин при подобни условия, а и самият Фийон по-рано обяви, че позицията му е „нито-нито” (нито за националистите, нито за социалистите.)

От своя страна „Националният фронт” се присъединява към хора от гласове, които вече пробиват дупки в икономическия план на Фийон, и се наслаждава на факта, че по време на вътрешнопартийните дебати на републиканците се повдигаха много от приоритетите им – националната идентичност, френската роля в Европа, миграцията и екстремизма.

Основни страхове за мнозина във Франция е разединеността на десницата в страната, която страда от вътрешни боричкания и от липсата на политическо водачество, както и липсата на политическо водачество в левицата, където настоящият президент Франсоа Оланд бележи почти 90% неодобрение. Това ще накара левите избиратели да няма накъде да се обърнат. Това ще доведе до възможен балотаж между десницата и крайната десница, които ще спорят върху традиционно крайнодесни теми, което не само че ще вдъхне кураж на Льо Пен, а направо може да є даде победа.

Все още в състояние на извънредно положение, сблъсквайки се с постоянна заплаха от тероризъм, въпросът за националната сигурност ще продължи да доминира политиката на страната. Но освен това сериозни въпроси относно естеството на някои от френските основни институции биват задавани – Фийон иска да намали бюджета със 100 млрд. евро, число, което е подобно, ако не и по-малко мъгляво от обещаното от неговия основен съперник в десницата Ален Жюпе.

И двамата искат да премахнат 35-часовата работна седмица, като Фийон се бори за максималните в ЕС 48 часа – предложение, което дълбоко ще ядоса профсъюзите, които протестираха на няколко пъти заради промените в трудовото законодателство, които бяха приети през август тази година, смятани от тях, че са в полза на компаниите и насочени срещу правата на работниците.

Фийон иска да свика референдум за налаганите от ЕС мигрантски квоти, иска да забрани буркините и иска да усложни процеса на натурализация. Такива обещания ще привлекат вниманието за гласоподавателите, колебаещи се между десницата и крайната десница – политическа територия, която Саркози се опитваше да запази за себе си, но това е и опасна тактика. Някои политолози смятат, че това ще даде допълнително доверие към програмата на Льо Пен, позволявайки на партията є да диктува условията по време на кандидатпрезидентските дебати.

Също така традиционният консерватизъм на Фийон ще отчужди мнозина отляво, които в друг случай биха избрали да гласуват за Републиканците само за да не спечели „Националният фронт”. Неговото желание да преразгледа правото на еднополовите връзки да осиновяват деца, да стопли отношенията с Русия относно Сирия и да намали броя на държавните служители може да ги отчужди напълно.

Опасността се крие във вакуума в левицата и в преместването на десницата още по-надясно. Льо Пен може да намери политическото „Блюдо на Петри”, готово за притеснителен експеримент във френската политика.

 

Превод и редакция: Виктор Турмаков, агенция „Фокус”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Всички ги е страх от обикновения човек…

  2. Но да не забравят че духа на национализма броди навсякъде, не само във Франция.

  3. Не само там и на майкати у п…т..та също броди

  4. Няма нищо лошо в национализма!“Дори е за предпочитане пред леви или центристки правителства,които не работят за благото на своя народ.Отдавна си мечтая в България да дойдат на власт точно националистите.Те ще оправят страната.Демократичните промени не донесоха нищо добро на Българския народ

  5. Ами явно голяма част от европейците не приемат ценностите на днешните си политици. Вместо да си посипят заради невежството си главите с пепел те искали нови политици, независимо дали става дума за националисти ли не,за политици женени/омъжени за същия пол или не,за политици с евроатлантически ценности или не.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.