Един зелен призрак броди из Европа

Човек може да вярва в глобалното затопляне и да намали евтино политически некоректния въглероден двуокис като засади дърво

Потреблението е най-голямо в тъмните зимни утрини и вечери, а фотоволтаиците произвеждат най-много в ранния летен следобед, когато потреблението иска само една студена бира

„Един призрак броди из Европа - призракът на глобалното затопляне. Всички сили на нова Европа са се съюзили за свещена хайка срещу тоя призрак: папата и Майка Зайка (Прякорът на Урсула фон дер Лайен в Германия), Грета и Тунберг, френските красавци и германските умници...“

Маркс и Енгелс биха приели редакцията. Европейските идеологии - жълта, червена и кафява, са все незаконни чеда на Просвещението, което със силата на Разума все сглобява нова действителност и все получава неразумни резултати. Днес затоплистите боядисват коня зелен и му запушват вентила, тровещ атмосферата с „парникови газове“. И както при всяка революция, далеч от барикадите пресметливи аристократи седят в Парижко кафене и претакат общи загуби в лични приходи. Пишат Зелена сделка, преливаща от наука: киселият април доказва глобалното затопляне. (Знайте, че затоплянето предизвиква застудяване!) 

И средствата за борба с „климатичния свършек на света“ са налице: вятърни и слънчеви електростанции. С тях спасението дебне отвсякъде: слънце пече, вятър вее и в електрическата фурна къкри екологична яхния от глухарчета. Енергията идва от нищото, а законите на термодинамиката са командировани в черна дупка. Но през 2013 г. Д. Вайбах и колегите му потърсиха въпросните закони за мнение и получиха неприличния Коефициент за енергийна възвръщаемост, КЕВ (EROI на английски), според който: АЕЦ имат показател 75 (за един жизнен цикъл дават 75 пъти повече енергия от тази, която самите те като цяло разходват); ВЕЦ - 49; ТЕЦ на въглища - 30 и паро-газова ТЕЦ - 28.

Така. Охолният живот във високо развитите страни изисква КЕВ >/= 30! Иначе Съвестта на планетата трябва да бяга от петъчните часове по физика не с луксозна 15-метрова яхта, а с дървеното корито на пра-пра-дядо си Ерик Червенобрадия.

Вятърните двигатели обаче стигат едва до 16, а фотоволтаиците до срамежливото 4! (При средния за ЕС климат.) И още по-зле - нито слънцето свети, нито вятърът духа (в нужния диапазон) по заявка. Трябват допълващи мощности („буфери“), за да пече фурната и без да са налице либерални условия. Но тъй като буферите работят буквално от дъжд на вятър, коефициентът на основните мощности пада добавъчно.

Спадът не засяга АЕЦ и ТЕЦ, а при ВЕЦ показателят слиза на 35. Приемливо, но в Европа всичката вода вече е „хваната“ и от нея не може да се изстиска повече. И тъй като АЕЦ и ТЕЦ са от дявола, да видим другите: 
При вятърните ЕЦ буферите смъкват КЕВ до 4, при слънчевите - до 1,6. А през 2013 г. прагът на рентабилност за електроцентралите е 8, т. е. „зеленият“ ток иска друга цена, с лютива надбавка „за спасяване на човечеството“. След 2013 г. цената на фотоволтаиците е паднала само защото производството отиде изцяло в Китай, което извади от чорапите им германските производители. Евтин китайски труд и евтин китайски ток от въглища изцеждат последните капки от себестойността на панелите, които вече са опрели в технологичния си таван.

Самата буферизация не е лесна. Запасите се управляват тъй, че производството на ток винаги е равно на потреблението, а последното е капризно и играе от час на час. АЕЦ не следват капризите - спирането и пускането на реактора отнема седмици. Те работят без да спират и подсигуряват минимално постоянно потребление - базова мощност. (Нощен минимум.) Французите показаха, че делът на АЕЦ в общото производство може да стигне 70-72%, не повече. Мрежата не търпи излишъци, те трябва да отидат някъде - примерно при съседите, стига да са в нужда. (Ами ако не са?) ТЕЦ на въглища са по-гъвкави: спират и тръгват за денонощия. Те поемат по-горния етаж от потреблението - дневния минимум. ВЕЦ и газови ТЕЦ се включват и изключват от минути до часове и при върховите натоварвания осигуряват както сутрешното кафе, така и вечерята. С ръце върху шалтерите на втория и третия етаж енергийният диспечер танцува като котка върху горещ фотоволтаичен покрив, за да осигури все едни и същи 220 волта, 50 херца, 16 - 32 ампера. Как му помага в това фотоволтаичният покрив? Прави му живота по-труден. Потреблението е най-голямо в тъмните зимни утрини и вечери, а фотоволтаиците, колкото и да е странно, произвеждат най-много в ранния летен следобед, когато потреблението не ще нищо повече от една студена бира. А гоненето на Михаля е още по-влудяващо. Морският бриз е що-годе редовен, но 15 километра навътре в сушата производството вятър го вее...

И никой не би се занимавал с него, ако „зеленият“ ток не беше с предимство и държавата не беше еврозадължена да изкупува всяка слънчева киловатсекунда в пъти по-скъпо, отколкото я продава. Злобни слухове нарочват 115 от депутатите, които някога гласуваха това еврозадължение, като собственици на ВЕИ. И за да работят и снасят техните златни кокошки, то няколко ТЕЦ-а трябва да стоят като „студен резерв“ и да чакат Годо. Добре, че собствениците им са философи и не възразяват срещу някой и друг утешителен държавен милион, колкото да разберем защо плащаме по 20 ст. на киловатчас, след като на АЕЦ Козлодуй този киловатчас u излиза по 2 стотинки.

А където няма такива утешения, ТЕЦ-овете просто изчезват и се случват забавни неща. Няма да посоляваме прясната още рана на Тексас и ще вземем за пример богоугодна Калифорния. Екологично будният каймак на човечеството там си суши прическите с ток от фотоволтаици. Щатът е слънчев и все пак сутрин и вечер се налага газови централи да покриват върховото потребление, заедно с внос на електричество от съседите. А в летните следобеди цената на тока на пазара на едро пада под нулата заради нежеланите излишъци. Съседна Аризона ги поема, но иска плащане за диспечерската услуга, тъй като изключването на панелите също не става за секунди. Така, след десет години преференции за ток от ВЕИ, цената на енергията скача двойно до 20 цента за квт/ч, най-високата в САЩ.

В Германия вече една трета от електричеството е „зелена“, скоро всички германски АЕЦ ще бъдат затворени. Въглищата си отиват в полза на вятъра и слънцето, зимно и вечерно време се включват газови централи. Отделно от това се внася ток от греховните френски АЕЦ. Излишъците са за назадничавите съседи, които още не са скочили с главата надолу в светлото безвъглеродно бъдеще. Затова страната плаща най-високата цена за ток в света - 36 цента за квт/ч. И става ясно защо предпочита „Северен поток“ вместо „молекулата на свободата“.

Разбира се, човек може да вярва в глобалното затопляне и да намали евтино политически некоректния въглероден двуокис просто като засади дърво. (Както правят в Индия и Китай.) И да вкара слънчевата енергия в един боядисан в черно варел на покрива - топла вода без пари от април до октомври. (Както правят в Черноморец.) Но тези простички неща не могат да осчетоводят хубавите утешения. Затова получаваме губеща енергетика в комплект с климатична индулгенция. Заедно с безсмислени от всяка гледна точка опити за складиране на енергийни излишъци в батерии за електромобили и „зелен“ водород. Но за това - в друга статия.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи