Една малко известна в България история

Германският и френския консул в Солун са убити при етнически безредици заради отвличането на българска девойка

Турците изпълняват всички условия на Великите сили

Печатът излиза с подробни описания на злодеянието и с гневни протести

На 5 май 1876 г. на гара Карасуле - днешният град Поликастро в Северна Гърция, конвоирано от три заптиета и завито във фередже, във влака е качено момиче на около 16 години.

Служител в железниците разбира, че това е българка от село Богданци, Солунско, насила водена в Солун, за да бъде потурчена за ханъма на тахсилдарина от този край Емин ефенди.

Служителят слиза на гара и телеграфира на американския консул в Солун Периклис Хадзилазару за отвлечената за потурчване българска девойка. Влакът в Солун е посрещнат от около 150 души, организирани от американския консул, брат му Николаос и хаджи Минчо от Сяр, който поддържа връзки с руското консулство.

Виждайки ги, момичето Стефана се развиква за помощ и опитва да избяга. Християните спасяват момичето от заптиетата похитители, а хаджи Минчо скъсва фереджето, под което я крият.

Стефана е качена на чакащия на гарата файтон на американския консул Хадзилазару и отведена в дома му, където е американското консулство.

На следващия ден – 6 май 1876 г., тълпа от няколкостотин души мюсюлмани, организирани от кадията и ходжите, се събира пред конака на вилаетското управление в Солун и крещят валията да вземе българката и да я предаде, за да бъде официално потурчена от религиозните ислямски лица и тахсилдаринът Емин ефенди да си получи отвлеченото девойче за кадъна.

Скоро тълпата нараства на повече от 5000 турци, които се отправят към Селим паша джамия с викове да бъде отмъстено на неверниците, обидили мюсюлманската вяра и погазили честта на мюсюлманите и че ако от валията и консула не им бъде върната българката, те ще я отнемат насила.

Според някои съобщения турците успяват отново да отвлекат българката и консула Хадзилазару и ги завличат в джамията.
Според други тълпата само се опитвала за втори път да завлече девойката в джамията, но американският консул пак успял да я спаси, като с нея в каретата си и да се измъкнат на безопасно разстояние.

Сър Хенри Абът - британец, православен християнин и немски консул, заедно с френския консул Жул Мулен отиват към джамията. Там са нападнати и убити с железни пръти от решетките на прозорците на джамията. Труповете на убитите са допълнително подложени на гавра, като са влачени по улиците и оплювани, докато валията Рефет паша и командването на гарнизона най-сетне с войска разпръсват тълпата.

Впоследствие Великите сили нареждат на дипломатите си да уведомят ултимативно Високата порта, че поради липсата на сигурност за живота на християнското население, на европейските поданици и на останалите живи чуждестранни дипломатически представители, изпращат военноморски ескадри в Солун. И ако в 8-дневен срок не бъдат заловени и наказани убийците на консулите, ще дебаркират войски, ще окупират Солун и сами ще издирят, арестуват и накажат убийците. Скоро ескадрите застават на рейд пред Солун.

Правителство на Махмуд Недим паша изпълнява всички искания. До Беяз куле на крайбрежната улица са обесени 12 турци, участници в убийствата на двамата консули. Валията на Солун Рефет паша е уволнен, отговорни военни и полицейски ръководители са арестувани и осъдени. Ескадрата, блокирала Солун, е оттеглена.

Новият валия на града Мустафа Ешреф паша пристига с кораб заедно с членовете на комисията, натоварена със следствието. Европейската общественост е потресена от турското варварство, жертви на което е не само местното християнско население, но дори европейските дипломати.

Печатът излиза с подробни описания на злодеянието и с гневни протести. Френското списание „Илюстрасион“ в броя си от 18 юни 1876 г. пише: „Най-вероятно убийството на консулите ще повлияе върху резултатите от новите разговори, които представители на Русия, Австро-Унгария и Германия ще водят в Берлин. Ясно е, че в Турция дезорганизацията е стигнала до върховете, че развихрилите се страсти на народност срещу народност, на религия срещу религия не могат да се удържат повече от никакви спирачки. Турската империя се разпада от всички страни.”

Православният християнин сър Хенри Абът е почитан от източнопровословните като мъченик.

(От фейсбук)