Войната в Украйна ще продължи и през следващата година

Няма да има пробив в мира в Украйна нито днес, нито през тази година

Заплахите от САЩ и Европа не дават резултати преди преговорите с Русия за Украйна, пише Responsible Statecraft. Изданието отбелязва, че натискът върху Москва се е увеличил в сравнение с предишните кръгове, но същевременно от Киев все още не се иска да направи отстъпки.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че поредният кръг от преговори между Украйна и Русия може да започне още тази седмица, и посочи, че „трябва да се направи всичко, за да се постигне прекратяване на огъня“. И все пак далеч не е ясно дали прекратяването на огъня ще бъде възможно. И е вероятно войната да продължи и през 2026 г.

През юни Зеленски настояваше Европейският съюз (ЕС) да отиде по-далеч в санкциите си срещу Русия, включително призоваваше за ограничаване на доставките на руски петрол до 30 долара за барел. На неотдавнашната среща на върха на Г-7 в Канада Вашингтон ефективно наложи вето върху намаляването на тавана на цените на петрола. Въпреки това на 18 юли Европейският съюз договори 18-ия си кръг от санкции срещу Русия от началото на войната, преодолявайки блокиращия ход на Словакия в този процес.

С него се налага таван на доставките на руски петрол с 15 % под пазарната стойност (47,60 долара към момента на договаряне на пакета) и се налагат допълнителни ограничения на руския енергиен сектор. Съществува обаче скептицизъм, че това ще намали руските приходи, ако САЩ не предприемат тези мерки, тъй като предишното ограничение от 60 долара за барел от страна на Г-7 не доведе до забележима промяна. Зеленски приветства пакета като „съществен и навременен“.

Въпреки увертюрите към мирни преговори, икономическите санкции срещу Русия продължават да бъдат предпочитан подход както за Зеленски, така и за ЕС. И часовникът тиктака, за да се измести фокусът отново към предложените от президента Тръмп вторични санкции.

Междувременно ще започне периодът на августовските отпуски, по време на който дипломатите от целия западен свят, голяма част от руското правителство и, дори по време на война, част от украинското правителство ще намалят работното си време. Разбира се, войните не спират, когато започват отпуските. Но идеята, че някоя от страните ще има енергията или мотивацията да постигне внезапно и забележително споразумение за прекратяване на огъня, което да отговори на опасенията и на двете страни през август, е, меко казано, амбициозна.

Във всеки случай, както съм казвал и преди, не виждам почти никакви изгледи поредният кръг от санкции да повлияе на президента Путин без наистина съществен напредък към мир между двете страни.

Ясно е, че мирно споразумение или най-малкото смислено прекратяване на огъня с ясно формулиран мирен процес ще бъде възможно само когато президентите на Украйна и Русия се срещнат, за което настоява Зеленски.

Какво се случи на мирните преговори през май в Истанбул? Президентът Путин пръв ги предложи след натиск от страна на президента Тръмп и ЕС да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня в Украйна. След това Зеленски предизвика Путин да се срещнат лично в Истанбул. За всеки, който е изучавал руската мания за превес на формата над съдържанието, беше очевидно, че Путин никога няма да се съгласи на среща, без да има на масата дори скелета на предварително подготвен двустранен документ, който да бъде обсъден.

Този път руската страна вече е отхвърлила идеята за двустранна среща между Путин и Зеленски по същите причини като през май. 

„Има много работа, която трябва да се свърши, преди да можем да говорим за възможността за някакви срещи на най-високо ниво“, заяви Дмитрий Песков.

От своя страна украинската страна си е поставила три цели за разговорите: по-нататъшното връщане на украинските военнопленници, по което от май насам имаше няколко окуражаващи обмена, връщането на украинските деца - въпрос, по който двете страни са се ангажирали неофициално през цялата война. Третата цел е организирането на среща между Зеленски и Путин.

И все пак този ограничен дневен ред няма да бъде достатъчен, за да убеди Кремъл, че Украйна е готова да преговаря и да постигне напредък към споразумение по т.нар. основни опасения на Русия, като основното опасение е стремежът на Украйна към НАТО. Без преговорите да навлязат сериозно в този и други такива съществени въпроси като разположението на силите и територията, когато боевете спрат, не очаквайте скоро среща на ниво лидери.

И, разбира се, заплахата от т.нар. вторични санкции още на 2 септември означава, че натискът върху Русия да постигне резултати сега е по-голям, отколкото по време на преговорите в Истанбул през май. От гледна точка на Зеленски липсата на мирно споразумение в Истанбул означава вторични санкции срещу Русия.

Тази динамика, при която Европа и САЩ заплашват Русия със санкции, ако не бъде постигнат напредък в постигането на мир, а от Украйна не се очакват отстъпки, се наблюдава от март 2015 г. насам. Тя просто няма да проработи.

Затова призивът към Путин за среща в Истанбул, както и през май, е акт на политически театър от страна на Зеленски. Той трябва да задържи на своя страна западните си спонсори и да продължи потокът от пари и оръжия към Украйна. Освен това той иска да излъска имиджа си на предполагаем световен държавник.

Междувременно на последната среща на Контактната група за подкрепа на Украйна тогавашният украински министър-председател Денис Шмихал поиска допълнителни 6 млрд. долара, за да покрие тазгодишния дефицит в поръчките за отбрана. Той също така призова „партньорите да отделят средства за Украйна в бюджетните си предложения за 2026 г., още сега“.

Опасявам се, че всеки, който вярва, че Зеленски наистина се е ангажирал с ускоряване на стъпките към мир в Украйна, може да бъде прекалено голям оптимист. Все повече се убеждавам, че войната ще продължи и през следващата година.

Авторът на статията Иън Прауд е член на Дипломатическата служба на Негово британско величество от 1999 до 2023 г.