Спортът винаги е свързан с конкуренцията. И за да спечелят, противниците са готови буквално да се захапят един друг в доказване на това кой е по-добър. Битката между Лионел Меси и Кристиано Роналдо вероятно е най-големият пример за съперничество в съвременния футбол. Но и двамата се изказват доста позитивно един за друг, а тяхната агресивна нагласа не излиза отвъд рамките на добрия тон.

„С Лео имаме невероятно съперничество – казва Роналдо. - А тази конкуренция ни помага да вървим напред и да сме част от историята на футбола. - С него делим една сцена вече 15 години, не е леко. Е, не сме обядвали заедно, но всичко е наред, имаме добри отношения.“

Напрежението между двамата започва през 2008 г., когато Роналдо за първи път става носител на „Златната топка“, изпреварвайки убедително Меси. От тогава до сега именно португалецът и аржентинецът си поделят тази награда за най-добър футболист в света. Само през миналия сезон носител на трофея става хърватинът Лука Модрич, което малко тушира страстите между големите съперници. През 2013-а историята се повтаря, Кристиано отново вдига приза, но от напрежение се разплаква, толкова трудно стига до тази победа.

А неотдавна борбата на легендите мина на друго ниво. Меси реши да последва примера на Роналдо и пусна своя марка дрехи. Феновете на Кристиано веднага го обвиниха в имитация и забелязаха, че колекцията на Лионел изглежда по-скромна и струва доста по-евтино от тези на португалеца. А всъщност именно в това се корени противостоянието между двамата. Докато Роналдо всячески привлича вниманието на публиката, тихият и семеен аржентинец предпочита да прекарва времето си със семейството и не губи време в излишни спорове.

Още едно голямо съперничество в историята на спорта, не само в бокса, дълго ще се помни – между Мохамед Али и Джо Фрейзър.

Али е непобедим на ринга години наред, докато в един от мачовете си не среща Фрейзър и неговия коронен удар – мощно ляво кроше. Битката е през март 1971 г. Всъщност Джо става шампион още през февруари 1967-а, когато предсрочно побеждава Джими Елиас. Но не получава удовлетворение от този успех, защото противникът му е шампион „на хартия“ - удостоен е с тази титла защото е отнет боксовия лиценз на Мохамед Али, който отказва да служи в американската армия.

Фрейзър иска убедителна победа над истински шампион и получава тази възможност с разрешение на тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън. Али се връща в бокса, но не е особено доволен. Хвърля куп обиди върху съперника си, докато една от тях го засяга за цял живот. Раздразненият Мохамед го нарича чичо Том. И Фрейзър си го връща в мача през март 1971-а, като го праща на пода с коронния си удар в 15-я рунд.

Последният бой между двамата е на 1 октомври 1975 г. Битката е ожесточена. Фрейзър получава голям оток в дясното око и треньорът му е принуден да спре мача в 15-ия рунд. Но и съперникът му остава без капка сили.

А да се каже, че има конкуренция на корта между Серена Уилямс и Мария Шарапова е прекалено. Американката вече 15 години побеждава рускинята. Първата им среща е през 2004-а. Тогава черната пантера тримуфира над 16-годишната тогава Шарапова. След половин година Мария взима реванш. В следващия мач го прави отново. След което усмивките и любезностите на двете стават изкуствени, макар че Серена не спира да побеждава русокосата си опонентка. А след няколко обидни загуби Шарапова наема консултант, който да анализира грешките й. Но и това не помогна. Не след дълго конфликтът между тенисистките става публичен. Една от причините бе първата ни ракета Григор Димитров, който Шарапова била отмъкнала от Серена, твърди американката. Но рускинята не остава длъжна на тези думи, нарича я: мъж с „черно сърце“.

„Серена ненавижда Мария – признава Макс Аайзенберг, агент на Шарапова. - Когато излиза да играе срещу нея, това вече е друг мач. Готова е да я унищожи, само за това, че от другата страна на корта е Шарапова.“

И досега огънят между двете още не е угаснал.

Последното голямо съперничество в света на спорта вероятно е между Конър Макгрегър и Хабиб Нурмагомедов. Конфликтът между двамата бойци от ММА датира още половин година преди техния сблъсък в края на 2018-а. Конър нарича Хабиб „пикльо“, но за боеца от Дагестан се застъпва неговият приятел и спаринг партньор Артьом Лобов, който не остава длъжен на ирландеца за изречените думи. Макгрегър обаче отвръща на удара и на следващия ден напада автобуса, който превозва Нурмагомедов и екипа му. Счупените стъкла раняват няколко от бойците. Конър е осъден на 5 дни общественополезен труд, но инцидентът се отразява негативно на имиджа на шампиона.

Боят не е отменен и конфликтът не стихва дори на кантара. Макгрегър се опитва да налита на бой, дори удря Хабиб по ръката и тръгва да го спъва с крак. Все пак дагестанецът печели мача и става шампион, но веднага след края на битката се хвърля за саморазправа в щаба на противника. Оказва се, че по време на целия бой оттам постоянно са отправяли обидни думи към Нурмагомедов. Настъпва масово меле. И за първи път в историята на UFC шампионът не бе коронясан, а президентът Дейна Уайт разпорежда разследване на случая на Атлетическата комисия на щата Невада. Хабиб е дисквалифицира за 9 месеца и глобен с $500 000, противникът му получи наказание от 6 месеца и олеква с $50 000. Макгрекър поиска и реванш, който обаче засега e в рамките на мечтите.