САЩ официално отложиха влизането на допълнителни мита срещу Китай

Двама души са загинали при две тежки катастрофи в Пловдивско

Снежна буря причини смъртта на един човек в Исландия

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 14 декември 2019

На 14 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 14.12.2019

Шофьорът, блъснал 2 деца в София: Карах бавно, минавах на зелено

Тръмп: Импийчмънтът е измама

Игор Додон: България и Румъния са готови да пропуснат руски газ до Молдова, ако транзита през Украйна спре

Триумф за Джонсън, Брекзит на хоризонта (обзор)

Дете е починало, след като е било блъснато от кола на столичен булевард, друго е в болница

Джип се удари в „Голф“ след обратен завой и блокира булевард „Цар Борис III“ в София

Неизвестен откри огън по пешеходци в Торонто

Борис Джонсън призова страната към единство след разделенията, предизвикани от Брекзит

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Елин Колев, порасналото дете-чудо, пред “Труд”: С Лили ни свърза класиката

Елин Колев и Лили Иванова след концерта на младия цигулар в София на 15 октомври. Снимка от фейсбук профила на Лили Иванова

Не съм от хората, които се впускат в състезания, за да печелят статуетки

Елин Колев е роден на 17 декември 1996 година. През 2006 г. той е приет като изключително надарен ученик в Лайпцигския университет за музика и театър “Феликс Менделсон- Бартолди”. От 2010 г. Елин Колев учи три години като талантлив млад студент в Университета за музика в Карлсруе при проф. Йозеф Рисин. През 2013 г. той започва редовното си обучение за бакалавър в Университета в Карлсруе.
Наричат го детето-чудо, защото едва на 4 години свири на сцената, а на 8 г. прави своя дебют като солист с оркестъра Vogtland Philharmoic Greiz, Райхенбах. На 14 години Елин подписва ексклузивен договор за звукозапис със Sony Classical и записва компакт-диска Elin Kolev. Албумът става СD на седмицата в Classic Radio, Германия, а в класацията на Класик ФМ радио (София) остава на първо място за 5 седмици.

– Защо толкова рядко концертирате в България?
– Все още следвам и не винаги се отваря възможност да се връщам в България, макар естествено да бих го правил с удоволствие. Израснах в Германия. Докато живеех в град Карлсруе търсих възможност за концертиране с радиостанции, рецитали и самостоятелни изяви с оркестър там. В момента уча магистратура и идвам в България възможно най-често. Догодина смятам да посещавам страната за репетиции, преподаване и концерти. Планирам да направя турне в Европа през 2020-2021 г., в което ще включва и България.

– Каква е причината да изберете Вивалди за последния си концерт на 15 октомври в родината?
– Вивалди е вечен композитор и това пасна много добре по време на моето турне, тъй като след последните ми концерти с репертоар на Моцарт, Бетовен и Паганини можах дълбоко да навляза в епохата на барока.

Обръщайки внимание на съвременните музикални култури и модерни композитори, беше почти задължително да заложа на толкова мистифициран композитор, що се отнася до глобалния дигитален архив от творби и важността на Federation [Zusammenkunfte]. Такъв композитор е именно Антонио Вивалди, който е изключително подходящ да бъде изпълняван в това ново време и на тази сцена. С Riva Sound работихме да “възродим” неговата музика, погледната от гледна точка на духовната творба “Grosso Mogul” (концерт с цигулка на Вивалди, б. а.) и изключително извисената “St. Antonio”, която е вплетена в Padua – включването на четирите сезона и естествената промяна в природата, където е изпълнявана.

– Бихте ли искал да свирите с други известни музиканти, с кои?
– За мен би било огромно удоволствие да съм на сцената с велики музиканти. Бих искал да се запозная с преподаватели и концертмайстори. Примери за такива личности са диригентът и пианист Кристоф Ешенбах, цигуларите Максим Венгеров и Светлин Русев, който от доста време е във Франция. както и майстора на гъдулка Ангел Добрев.

– Какво е да свириш на цигулка от 18 век?
– Цигулка от 18 век носи специално духовно усещане. Времето е сложило отпечатък върху този инструмент, което ми дава възможност да музицирам между епохите и да се потопя както в древна мотивация, така и да съм в крак със съвременното развитие.

– Знаете ли кои известни цигулари преди вас са свирили на нея?
– Цигулката изработена през 1749 г. от флорeнтинския лютиер Лоренцо Каркаси, и ми е предоставена от фондация “Алберт Екщайн”. Един от новаторите в италианската цигулкова школа Реми Принчипе е притежавал този инструмент.

– Колко струва една такава цигулка и как се пази?
– Казано рационално, такава цигулка няма цена. Подобни инструменти, които са изключително скъпи, се дотират от отговорността към историята и към звука. Този инструмент, както и други, на които съм свирил, не оглавяват ценовия списък. Въпреки това отговорността към тях е огромна.

– Кой е любимият ви композитор и защо?
– В момента Дмитрий Шостакович. Още от детските си години обожавах неговия Концерт номер 1 за цигулка. Най-сетне сега, през януари догодина, ще го свиря. Чувствам се така, като че ли никога не съм свирил нещо друго.

– От четиригодишен концертирате, какво ви даде и какво ви отне цигулката?
– Цигулката ми даде възможността да оценявам свещените характеристики и безапелационното присъствие на даден музикален инструмент. Все още не мога да кажа, че ми е отнела нещо в духовен план. Като солист носиш голяма отговорност и съм готов да я поема.

– Какви са последните награди, получени от вас?
– Не съм от този тип хора, които се впускат в състезания, за да печелят статуетки. През последните няколко години не съм участвал в такъв тип съревнования. Мога да кажа, че последната ми награда е покана за съвместна работа с радиостанция.

– Бихте ли искал да получите отново роля в киното?
– Да, имам желание отново да играя. Но това ще отнеме известно време.

– Как се чувствахте в ролята на еврейското цигуларче Абраша във филма “Вундеркинд”?
– Беше много трудно, тъй като на млади хора, като нас тримата в ролята на главни герои, се гледа с особен поглед. По-възрастни хора знаят как се преодолява Холокоста. Ужасно е да се потопиш в атмосферата… Всеки ден гледам документални филми за времената от Първата и Втората световна война. За нас, младите хора, това не може да се възприеме и преодолее. За мен всичко това е необяснимо. Пред Абраша стоеше отговорността да бъде сляпо белокожо момче, което никога не свири музиката си за други цели освен за любовта.

– Пробвал ли сте да смесвате жанрове?
– Обичам музиката. Ритъм, мелодия и хармония. Това ни обединява – хора и колеги. Често за себе си съм импровизирал, пял или изпълнявал народни мелодии. Това ме успокоява и ми помага да се върна към корените си. Фолклорната част, която изпълних на бис по време на концерта в София, например беше вид експеримент. Миксирането на музика винаги е било начин за създаване на изкуство.

– След концерта в София на 15 октомври при вас е дошла примата на българската поп музика Лили Иванова. Какво ви каза?
– Разговаряхме 10-15 минути. Говорихме за музика и взаимната ни страст към нея. Каза ми, че концертът много є е харесал и че ми пожелава всичко добро по моя път. Сигурен съм, че отново ще се видим. Тя е изключително сърдечен дух. Научих, че в момента Лили Иванова работи по проекти, свързани с класическия жанр, тъй като обожава този тип музика. Изключително щастлив съм, че се запознахме и успяхме да си поговорим през онази вечер.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.