Ердоган разбира само от сила

Езикът, който използва към Брюксел, е език на султан

Русия и САЩ не са страни, които можеш да изнудваш

Ердоган разбира само от сила. Тръмп го разбра много добре, както показа атаката срещу турската лира през август 2018 г., за да го накара да освободи американския пастор Андрю Брансън, затворен в Турция. Путин също го разбра. Така че Ердоган трябваше да се помири с него през 2016 г. след руските санкции, последвали смъртта на руски пилот, чийто самолет бе свален от турците.

Русия и САЩ не са страни, които можеш да изнудваш. ЕC е нещо различно. От кризата с мигрантите през 2015 г. турците разбраха, че могат да го изнудват, както си искат: „Не искаш да направиш това, което аз искам, не искаш да ми дадеш повече пари или да подкрепиш политиката ми? Тогава ще ти изпратя няколкостотин хиляди мигранти мюсюлмани допълнително“. Това е по същество езикът, който използва всекидневно по адрес на Брюксел нашият нов неоосмански султан. Той току-що премина на висока скорост, отменяйки едностранно споразуменията, които бе подписал с ЕС, който вече му плати няколко милиарда евро, за да предотврати идването на мигранти.

Колкото по-слаби сме с Ердоган, толкова повече презрителен и взискателен към нас ще бъде той. Голяма грешка е да си мислим, че ще бъде доброжелателен, ако сме любезни и отстъпим на заплахите му. Тогава той ще иска още. Да му отстъпим, би означавало нов Мюнхен, както когато отстъпихме пред Хитлер, мислейки, че така си купуваме мир. Точно обратното, единственият начин да накараме Ердоган да отстъпи, е като му се противопоставим.

Защо Европейската централна банка не спекулира срещу турската лира? Защо не обложим с допълнителни такси турския износ?

Преди всичко трябва спешно да помогнем финансово и военно на Гърция и България да защитят границите на Европа и да спрат тази масова мюсюлманска имиграция, която е опасна за единството на ЕС. Трябва да мобилизираме европейските армии и полиции, за да блокираме прилива на мигранти и да неутрализираме турското изнудване. Това би дало на европейските народи един положителен образ на защитник на ЕС.

* Авторът е военен кореспондент и международен коментатор на “Фигаро” (от “Гласове”)