ЕС и НАТО надолу по склона

Каква ни е на нас Украйна, питат се все повече европейци, нямаме ли си наши проблеми

Стремежът да се оцелее измества желанието за съпротива сред украинците

По много белези може да се съди, че специалната военна операция (СВО) на Русия в Украйна скоро ще приключи с крайно тежка загуба за официален Киев. А хибридната все още война на НАТО с Русия в тази страна навлиза в критичната си фаза. До две-три седмици промените в досегашната картина може да станат радикални. Също и за повечето страни в ЕС и НАТО.

Руските войски, заети със СВО на терена, бавно, но неотклонно настъпват и превземат силно укрепени райони. Макар да са неколкократно по-малобройни от въоръжените сили на Украйна (ВСУ). В Русия обща мобилизация на населението не се прави, но доброволците да отидат на СВО стават все повече.

В Украйна доброволци няма. Властите насила мобилизират мъже между 18 и 60-годишна възраст, отскоро и жени. И ги изпращат неподготвени в окопите, без достатъчно въоръжение и боеприпаси. Логично жертвите сред тях са много големи, расте дезертьорството, все повече се предават в плен. Стремежът да се оцелее измества желанието за съпротива сред украинците.

И захвърлят в изоставяните окопи и траншеи скъпите натовски оръжия. Проумели, че за САЩ и ЮК, за колективния Запад и те, и Украйна са за еднократно използване. А за значително мнозинство роднинска Русия е по-малкото зло. Поне ще останат живи, ще се приберат по домовете си. Че и родната Украйна може да оцелее в някакъв вид.

Отчаяните опити на Киев с остри провокации да подтикне Москва да премине от СВО към пълномащабна война не успяха. Руските войски не използват масирани бомбардировки и ракетни удари по градове и индустриални обекти, не избиват при тях десетки и стотици хиляди мирни украинци.

Сред населението вече се долавят важни социално-психологически ползи за Русия от тази стратегия. Не само руснаците в Донбас и Луганск посрещат войските като освободители, вече близо четири милиона бежанци са се завърнали по домовете си.
Милиони украинци също остават, други се завръщат, мнозина взимат руско гражданство. Очаквано на ниво цивилизационни кодове те са останали в руския свят.

„Амнести Интернешънъл“ обвини ВСУ, че нарушават международното хуманитарно право и застрашават цивилно население. Като изграждат военни бази в цивилни обекти и изстрелват ракети в близост до жилищни сгради, училища и болници. Много често оборудват огневи позиции и вътре в тях.

По модела на терористите в Близкия Изток. Така ги инструктират западните съветници, така им разпореждат генералите. А на тях заповядва британският и израелски гражданин Зеленски.

 Омразата към него сред войските, сред населението и дори в близкото му обкръжение расте всекидневно.

Тези дни Зеленски отстрани шефа на Службата за сигурност (СБУ) Баканов и главния прокурор Венедиктова. Официално за множество случаи на предателство на служители на ръководените от тях структури. Всъщност усеща, че губи доверието на Запада и панически търси виновници за пораженията на ВСУ и загубите на територии.

Както и заради обвиненията за ширещата се сред висши политици и генерали търговия със западни оръжия. На запад зачестяват информациите и доказателствата за такива операции. В отчаянието си властимащите подеха кампания за разпродажба на всичко в страната, за каквото може да се намери външен купувач. Ясен признак, че се готвят да спасяват кожите в чужбина.

След очерталата се още през август загуба на последния в източна Украйна укрепен район Славянск-Краматорск разпадът във ВСУ ще стане неудържим. Но и без него за Запада вече се губи смисълът да подкрепя Украйна. Която скоро би била ефективна само при навлизане на войски на НАТО на тази територия. А това е голяма война, вероятно световна и ядрена.
Досега в условията на активни военни действия вървеше взаимно изучаване на методите и средствата за водене на конвенционални бойни операции от войски на Русия и НАТО чрез ВСУ. Стана ясно, че дори западните сили да надделеят, цената ще бъде напълно неприемлива. Това на теория. На практика рискът от ядрен сблъсък ще спре дори поляците.

И сега най-продаваемата на Запад стока е русофобията, но търсенето и постоянно намалява. Както и на украинофилията. В митологизираното западно съзнание един след друг ерозират митовете за осъдената да загуби Русия и обречената да победи Украйна. Както пита датският принц Хамлет: „Кой е той за Хекуба и каква на него му е Хекуба?“.

Каква ни е на нас Украйна, питат се все повече европейци. В ЕС се забелязват нарастващи умора и раздразнение. Хората все повече се интересуват от собствените си проблеми в очакване на рецесия. От опасната тенденция „Все повече санкции за по-малко газ и петрол, но за повече пари.“ ЕС и НАТО поемат надолу по склона.

Все повече олекват политиците в ЕС и особено лидерите. Не знаят какво да правят в близките месеци, когато кризата се изостри. Британското списание The Spectator: „Европа и особено Германия са изправени пред икономически катаклизми... Путин успя да направи Европа политически безсилна“.

А той вече не е луд! Ами е напълно здрав, казва самият директор на ЦРУ Уилям Бърнс. Войната на Путин в Украйна може да наречете отвратителна, но тя не е фашистка, твърди професор Франк Фуреди от Университета в Кент. А какъв Хитлер беше доскоро!

Ти да видиш! У нас по темата се умълчаха соросоидните пишман психолози, психиатри, онколози, венеролози и вентролози. Дори Папионков се спотаи!

Както беше решил напълно да игнорира Русия, шефът на Държавния департамент на САЩ Блинкен все пак потърси разговор с руския външен министър Лавров. Та покрай измисления повод за размяна на осъдени обсъдили и важната тема, украинската.

Важен знак!

Какво друго да правят във Вашингтон пред крайно неприятната за тях перспектива за поражение в Украйна? Рецесията в САЩ е факт, рейтингът на демократите преди изборите през ноември пада заедно с този на президента. Пада и в световен мащаб.

Нямат друго, освен вече неуправляемия повсеместен хаос и подгряването на стратегическа нестабилност около Русия и Китай. Така се появяват напрежението в Косово и стрелбата в Задкавказието. Да тласнат охладнелия към САЩ и Европа Ердоган към повишена активност за защита на мюсюлманите там. Че евентуално да го скарат с Путин.

Така се е пръкнала и идеята Нанси Пелоси да кацне в Тайван, въпреки острото несъгласие на Пекин. Да покажат на света, кой все още кара влака на тази планета! Може островът да се води китайска територия, но ще правим, каквото си искаме на него, за да ви унижим и вбесим!

Старата мания за демонстративна поддръжка на имперското реноме. Троцкисткият днешен бяс да променят света радикално и насила. Обаче според „Вашингтон пост“ посещението на Пелоси е „предизвикало полемика... мнозина в американската столица са определили визитата като безсмислена и опасна.“

Хладни са отзивите за посещението в Тайван дори в клонящи към демократите медии. „Уолстрийт джърнъл“ коментира, че след отпътуването на Пелоси китайската военна заплаха е надвиснала над острова с още по-голяма сила.“ Всъщност чрез нанасянето на тази люта обида на Пекин янките показват слабост.

Ръцете на Китай по-скоро да приключи тайванския въпрос се развързват. Пекин гневно обеща „ускорен колапс“ и „голяма катастрофа“. Вече спря важни доставки от и към острова.

Неизбежно и САЩ скоро ще усетят отмъщението, но не с военна агресия, а чрез политически и икономически действия. Поднесени по модела на мъчителните „китайски капки“.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи