Живеем в играта на тронове

Европа се е освобождавала от демографията с убийства

В основата е заложена религията

Светът, в който живеем е конструиран в „Игра на тронове“. Той е комбинация от три различни епохи. От една страна се забелязват елементи на Античността, от друга - на Тъмните векове, т.нар. „Тъмновековие“, което е вододелът между края на Античността и началото на Средновековието. От трета - съзираме отблясъци от Късното Средновековие. Така например измисленият град Браавос много напомня за Венеция. В Браавос също има канали, плаващи сгради и дори част от града е потънала под водата. Има и хищна Желязна банка.

Взето заедно, всичко това може да се характеризира като докапиталистически и доиндустриален свят, сглобен от Античността, Средновековието и някои елементи от културата на Изтока (кочевници, робовладелски градове, напомнящи средищата по Източното Средиземноморие и северна Африка - като Картаген, да речем). Впрочем, всичко това изглежда доста органично. Отделен въпрос е, че хората, населяващи този сложен, измислен свят, далеч не са като обитателите на Тъмновековието - тяхната психология е напълно съвременна.

Светът в „Игра на тронове“ е свят на убийства, интриги, подлости, разврат, кръвосмешение и жестоки мъчения. Подобна е атмосферата по времето на Средновековието и най-вече на късната Римска империя.

Не съм склонен да преувеличавам смекчаващата роля на християнството. Достатъчно е да си спомним албигойските войни, кладите на инквизицията и много други. „Игра на тронове“ ни препраща към Тъмните и Средните векове, но без християнството. То липсва и във „Властелинът на пръстените“, впрочем.

Не бива да преувеличаваме религиозния характер на кръстоносните походи. Да, в основата им е религията, но на практика те са решавали два важни въпроса: Европа се е освобождавала от излишната демографска маса, като едновременно с това е била задоволявана жаждата за грабеж и убийства.

*От сайта “Гласове” със съкращения

Коментари

Задължително поле