Обителта край Троян е апотеоз на Българското Възраждане

Оцелява благодарение на родолюбивите си монаси

Всеки път, когато кракът ми прекосява прага на портата на Троянския манастир, ме обхваща истински трепет. И няма как да е иначе, защото винаги си мисля за древната и тайнствена история на християнската обител, за десетките драматични събития, случили се тук. А и за значимостта на това място, защото заедно с Рилския и Бачковския, този манастир е третата в България ставропигиална обител, подчинена не на местния митрополит, а директно на нашия патриарх.

Началото на неговата история се губи в миналите векове. Според легендата основател е монах-отшелник, построил край буйния Осъм дървената църквица „Успение на св. Богородица”. Единственото писмено сведение се е запазило в написаната през 1835/1836 г. Манастирска летопис. Тя е сътворена от „някой си Огнянович” и там е записано: „Троянската обител води своето начало отпреди два и половина века, годината 1600”. 

Повечето от изследователите смятат, че наистина светинята е основана в началото на ХVІІ в. Не са обаче малко и тези, които го отнасят още към епохата на Средновековието. Както е известно, през ХІV в. големият град Ловеч и околностите му се владеят от деспот Иван Александър, който после ще стане и цар на България. В прилежащата област са се намирали доста манастири, сред които и отстоящия на 4-5 км от Ловеч „Св. Богородица”, известен още като „Ястреб”.

Едно запазено предание свързва по интересен начин съдбата на тази обител с най-ранната история на Троянския манастир. То разказва, че по време на османското робство духовното средище е ограбено и опожарено, а всички монаси – избити. Спасява се само главната чудотворна икона на св. Богородица Троеручица. Тя не позволява на иноверците да се гаврят с нея, излита като ястреб изпод развалините и отлита към планината. Там спира под един орех и край водите на Осъма. Именно на това място богобоязливи люде създават Троянския манастир. 

Тези косвени факти карат мнозина да мислят, че той през 1600 г. не е основан, а е възобновен след период на упадък и застой. Това правят именно оцелели монаси от манастира Ястреб. Към тази идея насочва и идентичността на храмовия светец-покровител на главните църкви – Божията майка.

Историята на Троянската обител през ХVІІ-ХІХ в. е изпъстрена с погроми и опожарявания, причинени от поробителите. Тя оцелява благодарение на родолюбивите си монаси и на спомоществувателството на будните жители на възраждащите се балканските села. Някъде през втората половина на ХVІІІ в. на мястото на първоначалната малка църква е построена нова и по-голяма, допълнително разширена в 1812 г. 

Пак в тези времена в труднодостъпните хълмове източно от манастира е изграден скита „Св. Никола”, а около 1830 г. друг, посветен на св. Йоан Предтеча, в местността Зелениковец на 8 км в планината. Същевременно за да се отърват от попълзновенията на алчните гръцки владици в Ловеч, монасите на няколко пъти правят опити да издействат от Цариград самостоятелност на обителта. Такава най-сетне е дадена и през 1830 г. с нарочна грамота Вселенският патриарх обявява Троянския манастир за ставропигиален. 

Обителта има изключително значение за съхраняване на националния дух не само в този край, но и в цяла България. Оцелели са редица ръкописни книги от ХVІІІ-ХІХ в., които са съставени и написани от тукашните иноци. Първото килийно училище е открито още преди три века. В него получават образование ранни възрожденци като Йосиф Соколски и Онуфрий Габровски. Последният днес е канонизиран, защото заради привързаността си към християнството в 1818 г. е обезглавен от турците на о-в Хиос. Друг известен местен монах е прочутият художник Лекитий, майстор на църковните щампи.

Апотеоз на бурния възход е строежа на нова църква и разширяването на жилищните крила, започнало през 1835 г. и продължило до края на ХІХ в. За да може да бъде осъществено мащабното строителство активно се включват като ктитори чорбаджии и богати занаятчии от Троян, Тетевен, Калофер, Копривщица, Карлово. Масивният каменен храм носи отново името „Успение Богородично”и е дело на майстор Константин от Пещера. Той е разположен в южния двор на манастира, сгушен сред високите дву-три етажни жилищни сгради с издадени навън дървени еркери. По план сградата е еднокорабна с централна част и широк притвор. От изток тя притежава характерните за епохата полукръгли конхи, а отгоре се извисява куполът. Интересен елемент е изписаната с фрески покрита галерия от запад, която продължава и до половината от северната стена. За ранния вид на храма може да се съди от една щампа от 1839 г. и от описанията и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

Троянският манастир е особено ефектен с представителните си жилищни крила. При реконструкцията от 30-те години на ХІХ в. майстор Петър строи и западния корпус. До него през 1865 г. майстор Иван от Млечево издига кула-камбанария на 4 етажа. На втория етаж е оформен параклис, посветен на българските и славянските учители, светите братя Кирил и Методий. Северният двор и верижните стопански постройки са създадени вече в началото на ХХ в.

Монасите на Троянския манастир никога не губят връзка с обикновените миряни. Те живеят с проблемите на народа и помагат не само за духовния подем, но и за националното освобождение. В обителта намират убежище хайдутите, а през ХІХ в. и организаторите на националната революция срещу поробителите.

Левски основава тайния комитет в Троянския манастир

Документално е известно, че през 1872 г. в обителта идва лично Апостолът на свободата. Той основава именно тук революционния комитет за Троянския край. По време на Априлското въстание пък в една от килиите воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров кроят тактиката и стратегията си.

Последният дом на дядо Максим

На 9 ноември 2012 г. в Троянската обител с тържествена церемония бе погребан починалия на 98-годишна възраст български патриарх Максим. Видният духовник започва своето служение като послушник именно тук, а после ръководи Българската православна църква цели 41 години.