Дневен хороскоп на Алена за петък, 18.10.2019

На 18 октомври 2019 да почерпят

Ще оцелее ли светът след „Катаклизъм”? Джаред Даймънд променя разбирането ни за причините за възхода и падението на цивилизациите

Иззеха над 15 кг канабис от две наркооранжерии в Благоевградско

Версия №1 за изпълкома – статуквото се запазва

Започна официалното посещение на Екатерина Захариева в Хърватия

Мъж загина при катастрофа на пътя за Сапарева баня

САЩ опитват двоен натиск над Турция

Пенс заяви, че Турция ще прекрати военната си операция само когато кюрдите в Сирия се оттеглят

Борисов към Стефан Данаилов: С теб съм

Лидерите на страните от ЕС одобриха сделката за Брекзит

Бурак Йозчивит вечеря с кувейтски богаташи

Червената Мая вече лъже, без да мисли Кюстендилката твърди, че няма билбордове, наела е 10 и ще ги удвоявала другата седмица

Гаф на президента с венеца за летците (СНИМКИ) На лентата, поднесена от Румен Радев, пише 170 вместо 107 години от създаването на ВВС

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 18 октомври 2019

Заев целува писалка, Иванов мълчи… На паметния 12 юли Македония получи покана за членство в НАТО

Управляващите в Скопие ще помпат с историзъм всяка следваща своя стъпка

Зоран Заев, македонският премиер, сигурно ще помни този ден до края на живота си. Първо, хванал го внимателно за десния лакът, помогна на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да слезе от трибуната, където лидерите на страните-членки на НАТО се бяха качили за традиционната „семейна“ снимка. Мъчел го ишиасът, както самият Юнкер му обяснил, подобно през миналата година някъде си, та трудно се движел. Кадрите с трудното качване и слизане на Юнкер обиколиха света чрез социалните мрежи, и хората взеха, та си помислиха друго. Може и да са прави, но не за това сега ни е думата…

После Заев целуна писалката, с която заедно с Йенс Столтенберг, генералният секретар на Алианса, подписаха поканата за членство в НАТО, която Република Македония получи. Целуна я и я взе за спомен от паметния 12 юли 2018, когато- искаме да го признаем или не, това няма значение, финализира усилията на цяло едно поколение македонски политици, полагали усилия да вкарат страната си в атлантическото семейство. Кой с каквото може… Много от тези хора вече не са между живите, но вероятно оттук нататък приносът им ще се отчита и ще изпъква още повече. Стига да не се прояви традиционния балкански, да не кажа- български манталитет, който, дори и онези оттатък границата непрекъснато да го отричат, се проявява тъкмо в такива случаи- делейки заслугите, да вземат да се изпокарат и да принизят успеха.

След това имаше изявления. И Заев отчете със съжаление, че държавният глава на неговата страна и главнокомандващ въоръжените й сили, както е по конституция, проф. Георге Иванов, все още не е изпратил честитка. Може би беше искрен премиерът когато каза, че съжалява, че президентът не е в Брюксел в този ден и в този час, за да присъства на историческото събитие. А може би тайно в себе си е бил радостен, че е тъкмо така, защото не би искал да дели славата с другиго, пък бил той и „бащата на всички граждани на Македония“ Георге Иванов. Конституцията си е конституция, правилата си са правила, ама и едноличната слава не е за пренебрегване, май.

Няма лъжа- десет години, три месеца и десет дни след неуспеха през април 2008 г. в Букурещ Македония получи покана за членство в НАТО. Тогава в румънската столица шансовете на страната изглеждаха най-високи в сравнение с другите две държави от така наречената „Адриатическа лига“- Хърватия и Албания. В Скопие вече бяха формулирали геополитическата си стратегическата ориентация за участие в евроатлантическото семейство. Дори имаха необикновено висок политически, обществен и етнически консенсус за това. Части от Армията на Македония вече се бяха включвали, продължават и до днес, в международни мироопазващи мисии. Дори и жертви бяха дадени, макар и не на терена, а при завръщането у дома. Спомняте си онези 11 военнослужещи, които в един януарски ден на 2008 година, на връщане от мисията в Босна и Херцеговина, загубиха живота си, когато хеликоптерът им падна недалече от Скопие. Погребението им бе един тъжен ден за цялата страна… Македония вече бе проявила своето гостоприемство за обучение и тренировки на различни части на силите на НАТО на своя полигон Криволак, едно истинско бижу на философията на военната подготовка, построено още от времето на Титова Югославия в пясъчните хълмове вляво от река Вардар… И после, на следващата година, когато силите на НАТО атакуваха Югославия заради кризата в Косово, и когато след мирното споразумение в Куманово влязоха на територията на бившата юго-провинция, логистичният център за хилядната армия на Алианса бе в македонската столица Скопие. Просто си взеха сградите и халетата на едно предприятие в покрайнините на града и там организираха командването на тила на войските. Ако не се лъжа, и досега са там, в по-малък състав и мащаб, разбира се. Ангажираха за работа доста от местните хора, които се превърнаха в агитатори на атлантическата идея, пък и личният им социален статус бе демонстрация на ползите от членството в натовското семейство. Цялата логистика за натовските части в Косово минаваше през Скопие, независимо дали идваше от пристанището в Солун или в Бургас. Всички материали за изграждането на военната база на Съединените щати „Бондстил“, която и досега действа недалече от Прищина, влизаха в Косово от Македония. Някак си се създаде естественото впечатление за висока степен на готовност на Македония да бъде член на НАТО, изпреварвайки своите съседи от Западните Балкани.

Но в Букурещ Македония не получи покана. Албания и Хърватия- да, но Македония- не. Причината бе ясна- спорът за името с Гърция и ветото на Атина. Разочарованието бе огромно и общо. Екипът начело с премиера Никола Груевски, който присъстваше на срещата с очакването за триумфализъм при успеха, се завърна посърнал. Дали сам се досети, че може да използва това настроение за политически цели, или някой му го подсказа, или и двете заедно, но Груевски някак си като на инат предизвика предсрочни парламентарни избори и ги спечели с голямо мнозинство. И оттогава, май, започна авторитарната фаза на неговото управление, която в крайна сметка му „изяде главата“. Както каза неговият наследник на поста премиер Зоран Заев в четвъртък в Брюксел, „с писалка свалихме един режим, с писалка влязохме в историята“.

Няма какво да се чудим. Оттук нататък ще е така- управляващите в Скопие ще помпат с историзъм всяка следваща своя стъпка, като приписват на себе си успеха за това. Още в Брюксел Заев обяви, че в събота, 14 юли, в петнадесет града на Македония ще се проведат митинги и шествия в подкрепа на бъдещото членство в НАТО. Как беше- първо в Скопие, после и в другите градове, само че сега още на старта и провинцията е включена в празнуването. Заев няма време за губене, чакат го критични месеци до провеждането на референдума, чрез който трябва да подкрепи промяната на името и изпълнението на Договора с Гърция. Чака го и истинска битка в парламента, където му трябва мнозинство от две трети, значи 81 гласа, с които да промени Конституцията, без което пък Атина няма да ратифицира Договора. А и там, под Акропола нещата не са никак сигурни. Правителствената коалиция на Алексис Ципрас не е единна по варианта „Северна“ защото има и „Македония“. И там има протести, които, както стана ясно, били организирани от двама руски дипломати, за които беше обявено, че са обявени за персона нон грата. Двама други цивилни граждани не бяха допуснати да влязат в Гърция, която се въздържа да експулсира руснаци по повод случая Скрипал, но сега дава някакъв друг знак… Сетете се какъв, щом като и Заев даде да се разбере, че няма да допусне „черногорски сценарий“ на натиск срещу Македония да промени решението си за НАТО, който би идвал от Москва и от и чрез Сърбия.

Картинката пред Заев е повече от ясна, пък и Столтенберг, първият човек на Алианса, му го каза право в очите и не спира да го повтаря- няма ли изпълнение на процедурите по Договора с Гърция, няма членство. И от историзма, писалките за спомен и всичко друго нищо няма да остане. Някъде в предишните си текстове на това място бях написал, че никак не е без значение с какво име Македония ще бъде записана в документите на пакта. Е, Столтенберг го каза някъде тези дни- трийсетият член на НАТО ще се казва Република Северна Македония. Ако не- съжаляваме, много сте ни симпатични, ама на нас проблемни държави не са ни нужни… Да се знае и да няма илюзии.

На всичко отгоре е лято. А като им знам манталитета на брат,чедите да не ги интересува нищо друго, освен това къде и с кого ще го прекарат, ми е много чудно коя ще бъде тази политическа кауза, която да ги накара да се поразмърдат. Във всички случаи, ще бъде любопитно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.