Законите на властта са закони на банда

Атанас Димитров Буров (12 февруари 1875 - 15 май 1954)

Грабежът е емблемата на българската държавна политика открай време

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

Вайно Танер (1881-1966) е десетият министър председател на Финландия от декември 1926 г. до декември следващата година. Той е виден деятел на Финландската социалдемократическа партия. Буров споменава, че при встъпването си в длъжност Танер подава имотна декларация, в която фигурира дори кучето му дакел, „което струвало наши пари хиляда лева“.

Кариерата на Танер е свързана и с България. Преди да стане премиер през 1921 г. той е назначен за първия финландски пълномощен министър в България. Нашите държави са установили дипломатически отношения само 3 години преди това: на 21 май 1918 г. между България и Финландия е подписан договор за мир и приятелство, а с ратифицирането му от финландския парламент на 19 юли и от българското Народно събрание на 5 август същата година е поставено началото на двустранните дипломатически отношения. В периода до Втората световна война са назначени почетни консули, подписани са търговска и други спогодби, разширяват се връзките в областта на културата.

През 1925 г. в България е публикувана книгата „В страната на белите лилии“, която вследствие на проявения към нея огромен читателски интерес претърпява десет издания. Българската интелигенция преди 9 септември възприема Финландия като образец на развита страна в материално и духовно отношение и неслучайно Буров я дава като пример за честност в политиката.

- Значи, властта покварява, г-н Буров?
- Всеки министър влиза в зъбите на властта. Зъбното колело на рушвета го захапва. А като го захапе веднъж, пущане няма. Трябва да сечеш с топора, или да блъскаш в зъбите, докато падне.
Връщане назад няма. Обратни рефлекси - за отказ от властта - не съществуват.

Нужен е бой, или пък много-много тъжна перспектива занапред, както бе при нас на 21 юни 1931 година, да не виждаш бъдеще... Властта е като узряла круша. Тя трябва да се откъсне точно навреме, не когато е презряла крушата, а когато е в най-хубавия си „твърд“ период - златисто-жълта и сладка, но не мека и гнила.

- Излиза, че няма безкористни министри.
- Имало е, но вече няма. Защото има закон на бандата: „Ако не си като мен, няма да си при мен. Ако не си като нас, няма да си при нас.“ Честен мошеник няма, както няма и безчестен светец.

Аз съм напълно убеден, господин Памукчиев, че ако на идващата на власт опозиция u се постави условие да декларира всичко, което има, и какви й са доходите, тя ще се стъписа. Тя ще се замисли. Защото и тя идва за власт, пари и жени, не за друго. И тя иска да граби.

Грабежът е емблемата на българската държавна политика открай време. И слабите отблясъци, слабите сияния на Христо Ботев, на Васил Левски, на Георги Бенковски, на Панайот Волов, на Васил Друмев са само бледи-бледи залези...

Бледи сенки на истинската народна чистота.

Българският народ - мисля си аз сега като изгнаник, като отшелник, като наказан, не заслужава тая горка участ 99 на сто от управниците му да са мошеници и властогонци. Парламентът е банда от бърборковци, банда от хитреци, банда от преуспели демагози.

Вашата власт повтаря грешките на миналото и ще си изпати. Ако вашият министър на вътрешните работи няма таен фонд, няма да иска да стане министър на вътрешните работи.

- Сигурен ли сте?
- Абсолютно. Всеки таен фонд е една примка, една стръв, една въдица. Вашият министър, казвате, бил работник преди.

Какво е имал той като работник? Две голи ръце.

Даде ли той декларация, преди да стане министър, какво има? Не, нали?

Каза ли какви имоти притежават близките му, жена му, ако е женен - не, нали?

А ще го попитате ли вие, господин Памукчиев, като напусне властта - какво има?

Не, нали?

Тогава вашата власт, вашата партия покварява хората и не иска сметка за това кой какво има и откъде го има.

Всеки министър е потенциален лъжец, крадец и капиталист. Той се заразява от манията за власт и иска вечно да е на власт и вечно с много пари. Затова, още докато е на власт, всеки министър-председател и министър влиза в няколко акционерни дружества. Димо Казасов в „Изида“, Кимон Георгиев - в каучуковата индустрия при двамата евреи - Хаим Бакиш и Калдерон - собственика на фабрика „Каучук“. Дочо Христов бе акционер на братя Дамянови, на Гара Курило, на Бакърената фабрика, на Филипчеви... Знам всеки къде е бил и какво е правил! Георги Димитров има само една бащина къща, нищо друго, но и той трябва да подаде декларация - всеки трябва да идва с декларация. И опозиционният печат е за това - да проверява, да проследява истина ли е казано. И никой министър да не взема повече от това, което му се полага като заплата.

Тогава, само тогава България ще процъфти.

- Но това никъде го няма в света.
- Има го във Финландия. В 1919 година там се приема тази хубава традиции и тя стана държава.

- Защото има гори.
- Защото има закони! Министърът да е слуга на народа, както и депутатът, а не кандидат за пари, жени, власт.

Във Финландия всяко дете, всеки човек може да отиде при министъра. И да поиска да провери доходите му. Имотите му.

Танер* бе станал държавник като декларира и кучето си дакел, което струвало наши пари хиляда лева.

Защото във Финландия всяко нещо, което струва нещо в дома на министъра, на депутата, се декларира.

В България декларации няма.

Но министърът на финансите знае винаги кой какво има.

Но никога не го облага с толкова данък, колкото заслужава. В България има една порочна практика да се вижда престъпникът и престъплението му от кмета, от бирника, от властника, но да не се вдига врява, да не се шуми около него.

Но да се има на ум. И като наближат изборите, това престъпление да се напомня.

Стара, чисто българска практика. Най-паче в селата.

Ето защо изборите у нас почти винаги са опорочени и нечисти.

И ние, Сговора, играхме на тази карта, на тази рулетка със същите средства.

То не може иначе. Щом си в бандата, ще действуваш като бандата.

Коментари

Задължително поле