Замяната на лекарства - защо, кога и как?

Аптеките в България са заредени и подсигурени с лекарства. Снимка: Архив

Вследствие на добрата координация между българските и чуждестранни генерични производители, към момента не се наблюдава липса на медикаменти

Електронизацията на системата също така служи и за комуникация между лекуващите лекари и фармацев­тите

В последните седмици сме свидетели на изострен дебат между лекари и магистър фармацевти за правото и реда за предписване на лекарства за българските пациенти. Фармацевтите изхождат от ъгъла на това, че в следствие на извънредното положение, е налице възможността определени лекарства или техните аналози да се превърнат в дефицитна стока. Ето защо предлагат да имат правото да заменят предписаната от лекаря терапия по собствено усмотрение. От друга страна лекарите казват, че отговорността за лечение на пациента е тяхна, както и че подобна замяна не може да става без тяхното знание и разрешение.

Защо?

Генеричното заместване се прилага в много от европейските държави и по света, като мярка за оптимизация на обществения ресурс, а също и с цел увеличаване на достъпа на пациентите до терапии за масови хронични социално-значими заболявания. Разбира се, като всяка друга мярка в сферата на здравеопазването, тя е съпътствана от строги правила и ограничения - от медицински и икономически характер. Като например, че замененият лекарствен продукт трябва да бъде със същото активно вещество, лекарствена форма и дозировка, както и да е по-евтин от предписания оригинатор.

В много от държавите лекарят трябва да бъде информиран своевременно за замяната, като има право да я забрани, обосновавайки се медицински за това. За определени медикаменти генеричната субституция е ограничена - като например лекарства за лечение на психиатрични заболявания, както и при имуносупресори при трансплантации, редки заболявания и пр. Други ограничения сред европейските държави касаят вертикалната интеграция (производител - търговец на едро - аптека), където се създават предпоставки за монопол или олигопол на големи вериги аптеки и изтласкване на малките извън пазара.

Кога?

Основният въпрос е дали в момента е наложителна подобна законодателна промяна? Единственият аргумент за нея е, че поради извънредното положение, в което светът се намира, има опасност от дефицит на определени лекарствени продукти от рафтовете в аптеките. От друга страна, обаче липсва анализ и оценка на въздействието. Няма и информация за потенциални липси на конкретни медикаменти в аптечната мрежа.

По отношение на наличностите - вследствие на добрата координация между българските и чуждестранни генерични лекарствени производители, към момента в България не се наблюдава липса на медикаменти. Също така със съдействието на всички производители и вносители на лекарства под ръководството на Министерството на здравеопазването, към Изпълнителната агенция по лекарствата бе създадена система за събиране на данни относно евентуални проблеми с производство или доставки на медикаменти. Подобна система е организирана и към Европейската комисия, като до момента няма оповестени данни за липси. Създадени са и т. нар. „зелени коридори” за доставка на лекарства и суровини за производство, които да предотвратят възможността за дефицити на българския пазар. Ето защо аргументите за въвеждане на генерична замяна в момента са преувеличени. Всяка една непремерена и необмислена промяна на законодателството сега може да се окаже в ущърб както на българските пациенти, така на техните лекуващи лекари, а също и на част от фармацевтите.

Как?

Стига се до най-важния въпрос в уравнението - условията и реда, по който трябва да бъде извършена прогенеричната политика в България.

Здравеопазването е система от скачени съдове, ето защо, на първо място е нужно да има съгласие между всички заинтересовани страни в процеса, а именно - съсловните организации на лекари, зъболекари, фармацевти, но също така и пациентите.

Второто необходимо условие, което съществува във всички държави, въвели генеричното заместване е наличието на електронна рецепта и пациентско досие. Целта е здравните фондове и институциите да разполагат с навременна информация по отношение на наличностите и предписването на лекарствени средства в мрежата.

Електронизацията на системата също така служи и за комуникация между лекуващите лекари и фармацевтите, за това - че при смяна на терапията при една от двете страни - другата ще бъде информирана своевременно.

Третото условие е социално. Минимизирането на доплащането от страна на пациента, касаещо лекарства за социално-значими заболявания, като например сърдечно-съдовите. В България, около 1,5 млн. пациенти доплащат между 60% и 70% за тези медикаменти. Държавите, които са въвели генерично заместване са го направили с цел оптимизация на публичния си ресурс, но също така и на ресурса на домакинствата, тъй като разходите за лечение за големите групи пациенти нарастват ежегодно.

Четвъртото условие е, че замяната винаги трябва да бъде във финансова полза, а не ущърб на пациента, а именно с медикамент на по-ниска цена.

Петото необходимо условие е ограничаването на вертикалната интеграция, за да се предотвратят злоупотреби с монополно или олигополно положение на пазара, които да доведат до отлив на конкуренция, а в последствие и повишаване на цените на лекарствата.

Шестото необходимо условие е премахването на вътрешното ценово рефериране, по отношение на медикаментите, заплащани от НЗОК, което вреди на конкуренцията между различните производители и води до отсъствие на конкретни медикаменти от българския пазар.

Решението не е добре обмислено и обсъдено

Към момента няма официална информация от страна на Изпълнителна агенция по лекарствата за липса на конкретни продукти от аптечната мрежа в България. Предложените промени, касаещи генерично лекарствено заместване, имат нужда от оценка на въздействието и съгласие на всички заинтересовани страни в сферата. В противен случай приемането им може и ще доведе до много сериозни здравни, икономически и политически сътресения в моменти, когато обществото, медицинските специалисти и институциите трябва да са обединени, за да преборят опасността от COVID-19.

*Авторът е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Завършил е магистратура по Публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е от обществения съвет към „Индекс на болниците”.

Коментари

Задължително поле