Западна Тракия и българският нихилизъм

Българите мюсюлмани в Южните Родопи са относително малко, но стратегически важни

Регистрираната в Гърция „Културна асоциация на помаците“, чието седалище е в южнородопския град Ксанти, разпространи критично становище по повод неотдавнашното посещение на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Западна Тракия. Подобно нещо бе очаквано да се случи, защото районът отдавна е арена на социокултурен сблъсък. От една страна Турция, опирайки се на Лозанския договор от 1923 г., полага усилия да подкрепя и радикализира местните мюсюлмани. От друга страна на тази дейност се противопоставя Гърция, за която е очевидно, че далеч не всички мюсюлмани в района са етнически турци. Защото договорът предвижда това население да се обучава на майчин език, който категорично не е турски за всички мюсюлмани. Там освен турци, живеят също цигани и около 40-50 хил. помаци.

Сблъсъкът е именно за сърцата на помаците. За Турция фактът, че те в миналото са приели исляма, е достатъчен да ги смята за турци. Гръцката теза е доста различна. Тя твърди, че помаците са тракийско племе, а пък траките били гърци, поради което независимо, че впоследствие били българизирани, а след това ислямизирани, си оставали гърци. На тази база бе обявено и създаването на „помашки“ език, който тъй като преди това нямал писменост, започна да се списва с гръцката азбука. Всъщност въпросният „език“ е южнородопския български диалект. В миналото той се е говорил и от местните българи християни, но тъй като те след 1923 г. са изселени в България, днес в Гърция на него общуват само останалите в района мюсюлмани.

За да затвърди своята теза, днес Атина лансира твърдението, че голяма част от нейните помаци имали силна гръцка идентичност. Безспорен факт е, че те имат съзнанието, че са гръцки граждани, но това съвсем не се припокрива с останалите аспекти на етническата, езиковата или културната идентичност. Показателен в това отношение е фактът, че някои от възрастните жители на района, най-вече жени, въобще не знаят гръцки. Лично съм разговарял с част от помашките лидери в Южните Родопи. Те са запознати много добре с историческите факти. Например някои от тях са правили проучвания в османските архиви за миналото на селищата, в които живеят и сами са се уверили най-вече чрез отразената именна система, че населението преди ислямизацията е било българско. Именно на базата на тези факти пред мен никой от тях не е отрекъл българската си етническа принадлежност.

Освен в официалните български статистики до 1919 г., въпросното мюсюлманско население е регистрирано като българско и по време на международното управление на Западна Тракия от Антантата начело с френския ген. Шарпи през 1920 г. Въпреки българската етническа принадлежност не само по история, но и по култура и език, България няма никаква политика към това население. Именно поради тази причина, освен чрез отварянето на няколко гранични пункта, ние не присъстваме в съвременните процеси в Южните Родопи. Преди година от името на сдружението в обществена полза „Българска национална платформа“ поискахме от българското правителство, в т. ч. и до двама от неговите вицепремиери, имащи отношение към българите зад граница, достъп до обществена информация „за каквато и да било българска държавна политика през изминалите 30 години, ориентирана към българите мюсюлмани в Западна Тракия и да ни се предостави информация по нейното изпълнение“. Също така написахме, че „бихме желали да попитаме, в случай, че няма такава държавна политика, ще се потърси ли отговорност от тези държавни служители, които не са разработили такава? Допустимо ли е за една задгранична българска общност от около 40 хил. души, които и днес говорят български език, да не се полагат никакви грижи от страна на българските държавни власти?“

Отговор не получихме, но нещата станаха ясни от действията на същото това правителство, което отказа да предостави българско гражданство на може би най-изявения представител на това население - Ридван Караходжа от с. Пулево, Ксантийско, за който „Труд“ нееднократно е писал.

България може и да продължи с бездействието си, но това ще има своята тежка цена. Защото общността на българите мюсюлмани в Южните Родопи е относително малка, но стратегически важна не само за България и Гърция, но и за бъдещето на целите Балкани.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи