Има ли украински език

Има толкова, колкото и македонски

Става дума за филологически напън малкият да надскочи големия. В психологията се нарича “синдром на растежа”

Олег Невзоров обяснява как баламосвал клиентелата на руски.

Голям майтап пада, когато Зеленски си криви устата да говори на украински. Такъв език има толкова, колкото и македонски. Диалекти са на руския и българския. Филологически напън малкият да надскочи големия. В психологията се нарича „синдром на растежа“.

Исторически сегашният украински е известен като „руськи“ или „русиньски“. В Руската империя му казват „малорусский“ или „западнорусский“. Във Втората полска република е „руськи“. Старите българи отстояват „малоруския“. Един документ от 1887 г. свидетелства: „Облечен беше просто с малоруска риза и шевици.“
Диалектите нямат автори, анонимна рожба са на народа. Украинците обаче сочат за баща на техния говор Иван Котляревски. През 1798 г. той написал поемата „Енеида“, където кирилското „и“ е заменено от латинското „i“, но с две точки отгоре. Това прави буквата уникална, разграничава украинския алфабет от руския.

Трансформацията на автентичната азбука е изключително важна за езиковите колумбовци. Северняците македонци пишат с българската, но преиначена. Това се случва през 1945 г. на лингвистичен форум от видни граматици. Сред тях е Вениамин Миланов Тошев, известен като Венко Марковски. Изхвърлени са няколко букви от кирилицата, добавени са няколко други.

С новичко букварче под мишница Венко тръгва да проповядва по градове, села и паланки. Словото му е ярко, сочно, завладяващо. Внушава, че населението в югозападните предели на отечеството не е българско:

Македонци секога сте били
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят...

Малорусите също са славяни, но със самочувствието, че се извисяват над това племе. Не „малки“, а „големи“. И езикът им е по-горе от руския. Тази заблуда владее промитите мозъци на низините. Интелигенцията мисли самостоятелно.

Николай Василиевич Гогол например е роден в границите на днешна Украйна. Пише обаче на чист руски език. Наричат го баща на руската проза. В „Мертвые души“ се обръща към читателите:

„Кто бы ты ни был, мой читатель, на каком бы месте ни стоял, в каком бы звании ни находился, почтен ли ты высшим чином или человек простого сословия, но если тебя вразумил Бог грамоте и попалась уже тебе в руки моя книга, я прошу тебя помочь мне.“

Да му помогне с отзив за книгата, без значение положителен или отрицателен. На руски, не на изкривения украински.

Друго важно при измислените езици е формата на имената. Пишман преводачите се гаврят с Николай Гогол, като го именуват Микола Гогол. Самият Володимир Зеленски е с кръщелно свидетелство Владимир. Това „ски“ е изплагиатствано в македонския. Заменя българските окончания „ов“ и „ев“. Всички ренегати „карат ски“!
Автентичната фамилия на Християн Мицкоски е Мицков. Родът на външния министър Тимчо Муцунски е Муцунов. Другите няма да ги изброявам, името им е легион, както сочи Библията.

Има спор коя литература е най-богата на планетата. Английската и руската се надпреварват за челното място. Украинската е извън класацията, но македонската претендира за златния медал. Национална програма събра книжовното наследство на комшиите. Не в брошура или две, а в поредица от 130 тома!

Скопие изнесе потресаващата статистика, че 9 милиарда по широкия свят четат на македонски. Завалиите украинци им дишат прахта от подметките с едва 30 милиона. Това число обаче изкуствено е надуто с репресия. В Украйна който проговори на руски, го удрят през устата.

Ние дадохме убежище на около 90 хиляди бежанци от войната. В условията на домашната демокрация те свободно говорят езика на Гогол. Оказа се, че преселниците са мътната пяна на тамошното общество. Дойдоха с много пари и лъскави коли. Присадиха отровните фиданки на прочутата Украинска мафия. Далавери плъзнаха из родината.

Най-мащабната е аферата „Баба Алино“. Откопирана от приказката „Али Баба и четиридесетте разбойници“. Главатарят Олег Невзоров и неговите хайдуци вдигнаха нелегално селище в защитена местност. Олег е украинец, но баламосвал клиентелата на руски. Защото лапнишараните са неми риби на неговия майчин език.

Сега измисленият език храни много българи. В Софийския университет се изучава „Украинистика“, където заплати прибират половин дузина преподаватели. Издателствата печелят от учебници и речници. Отваряш и запаметяваш, че „Привiт!“ е „Здравей!“, „Як справи?“ означава „Как си?“, а „До побачення!“ замества „Довиждане!“

Най-добре е обаче да кажем на преселниците „Прощання!“. Това е тяхното „Сбогом!“, с което ще се отървем от кражби, наркотици и проституция.

Наскоро бях на академична конференция в Българската академия на науките. Външен слушател попита има ли украински език. Защото, ако има, значи има и македонски. Скочиха и го оплюха, упътиха го към столичната алея „Героите на Украйна“. Да се разходи и да си избистри главата.

Украински и македонски езици няма. Има диалекти на руския и българския. Преди да се отрече от родовия си корен Венко Марковски издава в София първите си книги. „Народни бигори“ и „Огинот...“ са написани на скопско-велешки диалект, част от югозападните български говори. В предговора към „бигорите“ проф. Стефан Младенов отбелязва:

„В това, че г. Марковски, който е роден в Македония под сръбска власт и се е учил в сръбско училище, пише така хубаво български, няма всъщност нищо чудно, защото народът в Македония си говори български и пее своите български песни.“

„Това е положението, Стефче!“, информира един приятел жена си, която си купи българско-македонски речник.

Пишман преводачите се гаврят с Николай Гогол, като го именуват Микола Гогол.