Труд
Автор:
Труд news
Виктор Жданов, РИА Новости
Плановете на Запада са застрашени - “коалицията на желаещите” е на път да се разпадне. Избирателите се готвят да нанесат удар на европейските лидери. РИА Новости разглежда как може да се промени външната политика на ЕС.
Коалиция на разпадането
Възможно е през 2027 г. вместо основните идеолози и вдъхновители на военната подкрепа на Киев, на Запад на власт да дойдат привърженици на съвсем различен курс.
Знаме на Украйна
Британският вестник “Телеграф” посочва спад в популярността на европейските лидери преди националните избори. Според проучване на YouGov, над 70% от германските граждани имат неблагоприятно мнение за канцлера Мерц. Само 23% от френските граждани одобряват представянето на Еманюел Макрон, докато 72% са на противоположното мнение.
Полското издание Interia отбелязва, че волята на гражданите на ЕС в предстоящите изборни процеси ще бъде сериозно изпитание за Украйна. Германският вестник Die Welt прави подобни оценки, публикувайки аналитична статия, наричайки следващите месеци критични за Киев. Киевският режим, твърди той, няма време; украинските въоръжени сили вече изпитват недостиг на ракети-прехващачи и други оръжия, а Западът няма какво ново да предложи.
Мерц ще бъде изпитан тази есен от местните избори в германските провинции, където неговите християндемократи вероятно ще се представят слабо. Някои медии съобщиха за евентуална оставка на канцлера в случай на голямо поражение.
Плакат на предизборната партия “Алтернатива за Германия”
Макрон, който стои зад коалиционната инициатива, така или иначе ще напусне политическата арена. Марин льо Пен има всички шансове да заеме неговото място и тя очевидно няма желание да подкрепя Украйна.
Киевският режим може да загуби и Италия, която ще избере нов парламент през пролетта на 2027 г. Украйна се превръща в препъни камък както за левицата, така и за десницата, съобщава Politico. Бившият премиер Джузепе Конте, който ръководи лявото “Движение пет звезди”, заяви, че партията, макар и преди да е била за военна помощ за Киев, сега ще се въздържи от гласуване за по-нататъшни доставки и ще настоява за преминаване към преговори. Настоящите коалиционни партньори на премиера Джорджа Мелони от партия “Лига” също не са склонни да помогнат на Киев и нямат планове да увеличат бюджета за отбрана.
Италианският премиер Джорджа Мелони
В светлината на прожекторите
Крехкостта на коалицията вече е ясно видима. През юли българският премиер Румен Радев обяви оттеглянето си. Ходът на София беше посрещнат с подозрение в Брюксел и Радев сега е “под строг контрол” от ЕС, съобщава Le Monde, позовавайки се на източници в Европейската комисия.
Според германския Der Spiegel, от 2023 г. насам броят на европейските държави, които реално предоставят военна помощ на Киев, е намалял от 21 на 14. Източноевропейските държави са особено съпротивляващи се на инициативите на коалицията. Някои отказват да участват от самото начало.
“Това би противоречило на същността на нашата мирна политика”, заяви словашкият премиер Роберт Фицо.
Нещо повече, дори ядрото на съюзниците не е сигурно в успеха на стратегията. Например, почетният генерален директор на Европейската комисия Пиер Мирел смята, че Европа няма да е готова да осигури отбраната на Украйна след 15 години. Това означава, че дори до 2040 г. коалицията няма да може да разшири ангажимента за взаимна отбрана до Киев.
Със същата скорост
“Коалицията на желаещите” не е съставена предимно от държави, а по-скоро от конкретни политици, известни със своята русофобия, милитаристични наклонности и неспособност да регулират вътрешнополитическите и икономическите дела, отбеляза политологът Владимир Оленченко в интервю за РИА Новости.
“Във Франция президентската кампания предстои тази пролет и има предпазлива надежда, че Макрон няма да бъде заменен от последователи и наследници на външната му политика. В Германия местните избори ще се проведат тази есен, включително в източногерманските провинции, където партията “Алтернатива за Германия” (AfD) е популярна. Ако спечели мнозинство там, блокът ХДС/ХСС ще бъде изместен от играта при вземането на решения. Това може да предизвика общогермански процеси и да доведе до повторение на сценария от Обединеното кралство, където членове на партията принудиха Киър Стармър да подаде оставка”, обяснява Оленченко.
Въпреки смяната на ключови правителствени фигури обаче, Лондон остава непоколебим в своята войнственост. Новият британски премиер Анди Бърнам не само обеща на Киев да запази темпото на подкрепа, но и потвърди готовността на Обединеното кралство да изпрати войски в Украйна. Същото може да се случи и с Германия.
“Независимо дали Мерц си тръгва или не, антируските настроения в Берлин ще останат. Засега канцлерът държи твърдо. Той има не само критици, но и поддръжници. Някои хора може да напуснат коалицията, но тя беше изградена върху антируски, а не проукраински настроения”, отбелязва Владислав Белов, ръководител на Центъра за германски изследвания в Института за Европа на Руската академия на науките.
Експертът напомня, че Украйна е просто инструмент на Запада за противодействие на Русия. Следователно “коалицията на желаещите” ще продължи да съществува независимо от украинската перспектива. Стратегическият курс ще остане същият и Европа ще използва всички необходими средства за неговото прилагане.
