Царската засада в Арабаконак

Разбойници спасиха Борис III от атентата в “Св. Неделя”

Около премеждието са напластени измислици и откровени лъжи. Тук ще подредя пъзела по правилния начин

Ако не беше истина, този случай щеше да е чудодейна легенда. През 1925 г. атентатът в храма “Св. Неделя” цели ликвидирането на цар Борис III. Преди това обаче друга разбойническа засада го спира да отиде във взривената катедрала. Покушение спаси човешки живот!
Около царското премеждие са напластени измислици и откровени лъжи. Тук ще подредя пъзела по правилния начин. Първо, автентичният разказ на Борис в едно писмо до неговия братовчед граф Робер дьо Бурбулон:
“Събитието стана на 14 април в 9 часа и 45 минути сутринта. Бяхме между Орхание* и София. Преди да пристигнем на Руския паметник в Арабаконак, на 100 метра под върха, на един завой, около 8 души, скрити в храстите (нещо подобно на убийството на италианския генерал Телини преди две години в Албания), откриват огън срещу нас. Автомобилът е пронизан, моят ловджия, един много добър човек, пада убит. Шофьорът, ударен, също пада, автомобилът тръгва назад, друсайки се, аз се мъча да го овладея под градушка от куршуми. Колата се удря в един електрически стълб, ние сме изхвърлени на пътя. Оттегляме се бързо под градушката от куршуми. За щастие зад нас се задава автобусът, който осъществява връзката между София и Орхание, на път за София. Спирам го и го карам да обърне назад към Орхание. Там натоварваме войници и се връщаме на мястото на катастрофата. По пътя срещам моя адютант, жив и здрав, но нещастният сътрудник на Буреш** г-н Илчев - застрелян в упор, и моят ловджия - мъртъв. Колата - пробита от 9 куршума, и останалият вътре мой каскет надупчен с нож в безсилна ярост.”
Царят се връщал от лов на глухари. Мощният пакард изкачвал Арабаконашкия, сега Ботевградския проход. Той е стар планински капан. През 1872 г. тук е обрана турската хазна, през 1877 г. пак в него е спряна турската войска. Има паметник на руските войни освободители.
Сега наоколо дебнела група анархокомунисти. Нешо Тумангелов, Васил Икономов и Васил Попов-Героя изповядвали идеите на безвластието. Антон Ганчев и Нешо Мандулов ратували за работническо-селска власт.
Петорката оглежда пътя и избира коварен завой. Антон застава така, че жертвите да го зърнат в последния момент. Останалите заемат позиция в храстите. Като се показва американското возило, Ганчев изскача с парабел в ръката. “Стой!”, реве той и стреля. Следва описаното от Борис.
Дворцовият ловджия Петър Котев и ентомологът Делчо Илчев са мъртви. Адютантът ротмистър Неделчо Стаматов е невредим. Шофьорът и царят са леко ранени. Колата е ограбена, липсват ловната пушка на Борис, бинокълът, раницата, мушамата и други по-дребни вещи. Оставен е само каскетът - “надупчен с нож в безсилна ярост”.
Най-наивната версия за покушението е, че атентаторите случайно попаднали на царския автомобил. Кибритът им се намокрил, търсели огънче. Пропуснали една лимузина и спрели втората, в която се оказало Негово величество. Ако толкова им се е пушило, защо не са спрели първата?

Министър-председателят Александър Цанков честити избавлението на цар Борис III.

Според друга оперетна хипотеза Васил Попов разпознал през бинокъла царя. У него трепнало жалостиво чувство и решил да го спаси от гибел. През 1919 г. Борис помилвал баща му, който лежал в затвора. Не Ганчев, а Героя щръкнал на шосето. “Извиквам силно “Стой!” и почвам да стрелям, с цел да Ви предупредя за предстоящата опасност”, информирал царя той в едно писмо, което никога не е намерено.
Следващият сюжет е, че целта на анархокомунистическата дружина била да отвлече величеството. Срещу живота му щели да искат амнистия за политическите затворници. “Пусни политическите и ще те оставим жив!”, скандирали рицарите на черното и червеното знаме. Къде обаче ще го скрият, докато властта счупи оковите на техните побратими. Може би ще го разкарват по чукарите, както едно време македонците мис Стоун.
Четвърта вероятност визира ликвидирането на Борис III. Застрелян, закопан нейде в гората и обявен за безследно изчезнал. Така се загробва монархията и България става територия на анархията. В тази връзка царят споменава убийството на италианския генерал Енрико Телини. През 1923 г. заедно с още четирима той е застрелян в засада на гръцко-албанската граница.
Каква е истината?
Арабаконашкото приключение е част от сръбски план за сваляне правителството на Александър Цанков. Прогонената след 9 юни 1923 г. земеделска емиграция да отвърне на преврата с преврат. “Червените пояси”, както им викат, с пищови и ножове в поясите да нахлуят и вземат отново властта. Подпомогнати от анархисти, комунисти и сръбски паравоенни формации.
На пусията в Арабаконак дебне част от така наречената Копривщенска чета, известна и като Тумангеловата. Такива “чети”, които нямат нищо общо с народните закрилници, шетат и другаде из страната. Срещата далеч не е случайна, най-малкото за палене на цигара.
“От няколко години Царят е отивал редовно всеки два-три месеца в Балкана, между Орхание, Арабаконак и Етрополе, гдето има вековни гори, и където е било открито от него едно свърталище на глухари”, пише вестник “Зора” и стига до правилния извод: “Така че разбойниците са знаели или са могли да бъдат осведомени за тия излети на Царя, и да се осведомят за присъствието на автомобила му близо до Орхание...”
На 16 април 1925 г. е взривена катедралата “Св. Неделя”. Атентатът е дело на Военната организация на БКП. Клисарят Петър Задгорски помагал за пренасянето на експлозива. Пак той пуснал на черковния таван Никола Петров-Васко, който запалил фитилите.
Васко му доверил, че ходил при тумангеловци да им занесе пари и че убийството на царя се провалило. Проваля се и в “Св. Неделя”. Там лежало тялото на ген. Константин Георгиев, застрелян в деня на Арабаконашката засада. Неговите останки са “изкуствена патица” - примамка да се събере военният и политическият елит начело с коронованата глава.
Сутринта на 16 април Борис е на погребението на Петър Котев в село Бели Искър. По обяд се връща и тръгва за другото на Делчо Илчев. Третото, кървавото опело на генерала, минава без царя.

* Сега Ботевград.
** Иван Буреш (1885-1980), главен директор на Царските природонаучни институти.