Западът ще рухне

Изобличение на релативизма

„Студентите от 60-те г., както в САЩ, така и във Франция, станаха шефове на Запад. Те наложиха своя релативизъм като върховна истина. Западният рационализъм доведе до отхвърляне на разума. Релативизмът успя да разруши универсалните претенции на Запада. Лишен от тази нужда от истина, Западът ще рухне.“

С тия думи едно задълбочено и остро есе описва още преди 30 г. задкулисието на американския университет, на който цял свят се възхищаваше. Неговият автор се казва Алън Блум. Както казваше в предговора приятелят му Сол Белоу, получил по-късно Нобелова награда за литература: „Книгата на Блум не е книга на професор, а на мислител, който е съгласен да поеме рисковете, които поемат писателите“.

И от двете страни на Атлантика, вече имаме една и съща младеж, според Блум. Целта на образованието им не е да ги превърне в културни млади хора, а в отворени млади хора, да им даде морална добродетел. Младите французи, както и младите американци, бяха подложени на едно и също образование, на едно и също индоктриниране, в което преподаването на ценности (във Франция се добавя „републикански“) замени старото обучение в обща култура. Едно такова образование не е нищо повече от пропаганда. В нея е видимо настъплението на феминизма и неговите основополагащи противоречия, между свобода и равенство, сексуално освобождаване и закрила на жените, разпуснатост и пуританство, пише Блум. Той отбелязва появата на „черната власт“ и опустошенията на позитивната дискриминация. Това, което изисква черната власт, е черна идентичност, а не всеобщи права. Братството, програмирано през 60-те г., не доведе до интеграция; то премина в изолация на чернокожите. „Чернокожите студенти не бяха граждани втора класа, защото бяха лоши ученици, а защото бяха принудени да имитират бялата култура“, пише Блум. Той умира отчаян.

От „Гласове“ със съкращения

Превод: Галя Дачкова

Коментари

Задължително поле