Затъва ли Босна и Херцеговина 25 години след края на войната?

Снимка: Архив
Последните избори в Сараево прокудиха националистите от местната власт.

Днес бившата югославска република е сложна федерална система, която може да бъде оприличена като трудно функционираща държава

Босненските сърби не дават и дума да се спомене за ревизията на Дейтънското споразумение

Конфликтът в Босна и Херцеговина, който завърши в края на ноември 1995 година се превърна в символ на това, че етническите проблеми на Балканите са дълбоко вкоренени и че, колкото и да е измамно понякога, проблемите все пак излизат на повърхността.

Четвърт век след края на най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война показаха, че макар и да е подписан Дейтънския мирен договор, переспективите пред страната не изглеждат много ясни.

Днес балканската страна живее в три паралелни реалности - на сърбите с център Баня Лука, на бошняците в Сараево и на местните хървати в Мостар. Тези три вътрешни свята рядко се сближават помежду си. Всеки от тях има своите медии, политическа класа и бизнес и гради в не малка степен своята представа за Босна и Херцеговина, както и своята истина за гражданския конфликт, което пречи на постигането на помирение. Всичко това води до тихото нарушение на Дейтънския договор.

Днес Босна и Херцеговина е сложна федерална система, която може да бъде оприличена като трудно функционираща държава. В бившата югославска република днес има едно федерално правителство, две регионални и сложна система от централен и регионални парламенти. Съществуват министерства, които имат различна степен на правомощия, което им дават възможност да блокират решенията си, ако не отговорят на трите етнически общности.

Преди дни в реч по повод 25-годишнина от края на конфликта, проф. Иво Комшич - преподавател във Философския факултет в Университета в Сараево и бивш кмет на града, коментира, че в Дейтънското споразумение има „систематични грешки”.

„Не може да съществува държава с два асиметрични ентитета - Федерацията БиХ с десет кантона и Република Сръбска, като вътрешен елемент. Такава Босна и Херцеговина не е демократична държава и това се показа, когато се намеси Европейския съд по правата на човека, казвайки че малцинствата не са представени в местните институции.”

Държава с толкова нива на управление централна, регионална, кантонална не е рационална. Според различни проучвания 60% от доходите в държавата отиват за администрацията, заради което повечето хора в страната се намират в бедност. Поради това, че правомощията на двата народа, плюс този на местните хървати не са ясно дефинирани в Дейтънското споразумение, се стига до „различни перцепции на Дейтън”.

Лидерите, които участваха в конфликта от 90-те години, останаха на власт след 1995 година. Дейтънското мирно споразумение доведе до взаимното признаване между Сърбия и Хърватия, като независими държави, а те двете признаха Босна и Херцеговина като независима държава. Още от 2006-а започнаха опити за реформирането на Босна и Херцеговина и превръщането и в по функционална държава чрез „бутмирския процес” и „априлския пакет”, но 14 години по-късно това все още не е факт. Всички босненски политици, които се опитваха да предлагат реформирането на бившата югославска република, като Харис Силайджич и Бакир Изетбегович, постигаха само едно втвърдяването на колегите им от местната сръбска автономна област, известна като Република Сръбска, и желанието на Баня Лука да напуснат страната. Босненските сърби не дават и дума да се спомене за ревизията на Дейтънското споразумение и така блокират опитите за нейното реформиране.

Според ръководителя на новосадския център за регионализъм - Александър Попов, „четвърт век след подписването на Дейтънския мирния, сме свидетели на желанието за нейното разрушаване, отколкото за нейното консолидиране.”

Сближаването на позициите между висшите представители на босненските сърби и хървати води до това Милорад Додик да подкрепя исканията на Драган Чович за създаването на отделна териториална структура на местните хървати, което директно нарушава мирния процес от Дейтън. От своя страна бошняците гледат с недоверие на сближаването между сърби и хървати в Босна, което влияе върху цялостния политически климат и засилва напрежението в страната. Босна и Херцеговина е своеобразна антитеза, както на сръбския, така и на хърватския национализъм и за това днес Белград и Загреб са едни от активните фактори, макар и задкулисно, но не и чак толкова на процесите в страната. Като защитник на босненските мюсюлмани през последните 12 години активно застава Турция, която гледа на страната от своя ъгъл. Анкара използва клането в Сребреница срещу европейските лидери, които са настроени антимюсюлмански.

Днес Белград и Загреб оставят усещането в политическите наблюдатели на балканските процеси, че дори се съревновават кои повече се намесва във вътрешните процеси в Босна и Херцеговина. Пример за това е желанието на Сърбия да бъде все по близка със сръбската регионална област в БиХ както в сферата на инвестициите, транспортната свързаност, даването на сръбско гражданство на босненските сърби и улесняването на младите да следват в Белград. От своя страна и Хърватия действа по сходен начин, като освен да инвестира в сферата на бизнеса и икономиката, Загреб влага много и в културата, а местните хървати участват традиционно в президентските и парламентарните изборите в Хърватия, а двама босненски хървати са депутати в Сабора в Загреб.

И президентът на Сърбия - Александър Вучич и премиерът на Хърватия - Андрей Пленкович, подкрепят активно своите сънародници и макар и на думи да показват, че приемат териториалната цялост на Босна и Херцеговина, всъщност имат все по-малко контакти с бошняците в Сараево... Зад сръбските интереси в Босна и Херцеговина се проектират руските външнополитически и икономически интереси в региона, докато зад бошняците застава Турция, чийто президент Реджеп Ердоган, публично заяви преди време, че покойния Алия Изетбегович, докато се е лекувал в Истанбул му е „оставил Босна в наследство, да я пази”.

Преди няколко седмици в Босна и Херцеговина се проведоха местни избори, които промениха сериозно страната и досегашните лидери бяха детронирани от новите и по-умерени лидери. Пример за това е, че в босненската сръбска част Милорад Додик загуби Баня Лука, а Сараево вече няма да е в ръцете на партията на Бакир Изетбегович, а в ръцете на умерения босненски сръбски политик Богич Богичевич, които стана известен с това, че каза „не” на югославския президент Слободан Милошевич. На 12 март 1991 година Богичевич беше решаващият глас в югославското колективно председателство, спрял желанието на Милошевич да изкара югоармията и да въведе извънредно положение в тогавашните републики на СФРЮ, които тръгваха по пътя на независимост, преди да се разпадне страната.

След 12 годишен спор кой да управлява най-големия град в босненската хърватска част - град Мостар, предстоят първи местни избори. Те ще бъдат тест дали случилото се ще се повтори и в Мостар, а именно детронирането на пронационалистическите сили. Явно е, че има, макар и слаба, светлина в тунела на Босна и Херцеговина, защото вътрешното разделение е толкова голямо, че то блокира интеграцията на страната в НАТО и ЕС.

Върховният представител на ЕС за външната политика - Жозеп Борел, по време на посещението си в Сараево, каза че все още няма условия страната да получи статут на кандидат член на ЕС едва когато изпълнят 14 условия в доклада на ЕК. Дали Босна и Херцеговина ще устои на предизвикателствата на времето ще видим, но отсега е ясно, че пред нея предстоят сложни дни, въпреки демонстрирането желание за промяна.

Коментари

Задължително поле