Защо вторник е нещастен ден

Как през 1453 г. младият султан Мехмед II – Победителя отмъщава за смъртта на... Хектор с падането на Константинопол

Моят добър приятел, кримският хан (e, добре, добре, само пенсиониран научен директор на музея на двореца Бахчисарай) Сeрвeр Ебубекиров, човек с остър ум и дълбоки познания, неотдавна припомни кримската поговорка SALI KÜNÜ SALLANIR, което означава „Вторник е нещастен ден“. Попитах го - защо? И получих прекрасен отговор, който си струва да прочетете от началото до края. По-нататък следват неговите думи.

Отговарям Ви в благословения четвъртък. Вие, като известен журналист международник, особено специализиран във военните конфликти, ще ви е интересно да знаете, че всичко започва в древността заради Красивата Елена, дъщерята на Зевс. Тогава, както е известно, Ахил убива Хектор и се гаври с тялото му, влачейки го зад колесницата си до стените на Троя.

Всъщност, войната между ахейците и троянците беше световна война на Запада срещу Изтока. Разбрали за безпрецедентната постъпка на Ахил, всички народи на Мала Азия въстават срещу ахейците. Дори от далечна Скития (тоест от днешен Крим) отряд амазонки идва на помощ. И с общи усилия ахейците са изгонени и те отплават обратно до своите острови. Но нечуваната постъпка на Ахил се е запазила в паметта на хората в този регион от векове.

А сега кратка екскурзия в историята на Византия, но не от учебниците на тенденциозните европейци, а от основните източници. Византия не е разрушена от турците. Съкрушителният удар й бе нанесен от кръстоносците през 1204 г., които разграбват и унищожават нейната столица Константинопол. След това Византия се разпада на няколко малки държави. Всъщност, до 1453 г. само малка територия около града принадлежи на Константинопол.

Поддържа се религиозната йерархия, ръководена от Вселенската патриаршия в Константинопол. Но през 1439 г. под натиска на императора патриархът сключва така наречената Флорентинска уния. Тя обединява Западната и Източната църкви, което предизвика възмущението на православните, които са били под юрисдикцията на Вселенския патриарх.

През 1453 г. младият султан Мехмед II, наречен по-късно Фетих (в превод Победителя, а не Завоевателя, както го тълкува европейската историография), решава да щурмува град Константинопол. Няколко думи за него: по бащина страна той има немалко гръцка кръв, тъй като многото султани - негови предци, са имали за жени гъркини, принцеси от императорския дом на Византия. Майка му обаче е чистокръвна гъркиня от обикновено семейство. На страната на Мехмед се сражават не само турци, а преобладават представители на Балканите - сърби, българи, албанци. Има и гърци и арменци, а вездесъщите генуезци, господарите на морето, се бият и на едната, и на другата страна. А симпатиите им са към победителя, който и да е той. Сред защитниците на Константинопол се бият и турци, и кумани.

Между другото, малко по-късно, през 1492 г., младата Османска империя ще приеме 1,5 милиона евреи, изгонени от Испания. (Това е друга, много интересна тема, и мисля, друг път да я обсъдим).

На 29 май 1453 г. Константинопол пада. Последният император Константин Палеолог, облечен в доспехи на обикновен воин, смело се бие до последно и умира със смъртта на храбрите. Мехмед издава заповед „Да се пощади императора и неговото семейство”, но един сръбски войн, очевидно не знаейки за тази заповед, убива Константин в битката. Познава императора по пурпурните му ботуши (пурпурните одежди са прерогатив на византийските императори и не без основание те са наречени Порфиродени), той отряза главата на падналия и я занася в Света София при Мехмед, очевидно в очакване на награда.

Турският султан разпорежда незабавно да бъде отрязана главата на този сърбин. Самият султан коленичи пред отсечената глава на последния император на Византия и казва: "Прости ми, братко, отмъстих за гаврата с тялото на Хектор". Така завършва поредният кръг във вековната борба между Изтока и Запада.

След завладяването на града всички институции на държавата са запазени - съдилищата, нотариусите, домакинствата (с редки изключения) остават при предишните си собственици. Патриаршията оцелява и работи, а в църквите продължават да се отслужват литургии. Истанбул пада на 29 май – вторник, и веднага жителите, които преди това са напуснали града, се връщат обратно. На въпроса къде отиват, те отговарят на византийски гръцки - „Istam pol“, т.е. "Отиваме в града". И оттогава градът започва да се нарича Истанбул (Уикипедия направи загадка от този топоним).

И на 31 май възниква документираната поговорка: „Вторник е нещастен ден“. И тъй като Крим е част от зоната на влияние на византийската култура в продължение на 1000 години (религиозно - още повече), сред нас все още битува поговорката, въпреки ислямската традиция, че вторник е добър ден, защото на този ден Бог създава света.

След завладяването на Константинопол е изсечен златен медал с профила на Мехмед, където заедно с турската му титла „Султан на правоверните“, написана на арабски, от другата страна е написано на гръцки „Мехмед - император на Византия“.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле