Защо Европа се превърна в рай за терористите

Властите на ФРГ и Франция заляха своите страни с „тиктакащи бомби със закъснител“

Броят на жертвите след нападението от неизвестен мъж в градската църква Нотр Дам в Ница се увеличи с още трима. Има и още няколко ранени. През последните дни Франция, а с нея и цяла Европа, се тресе от ужасни новини.

Трета седмица не спада вълната на възмущение, причинена от чудовищния акт на 18-годишния Абдула Анзоров, който обезглави учителя по история от френския колеж, дръзнал да покаже на своите ученици карикатури на пророка Мохамед по време на урок по свобода на словото. Тази, във всеки смисъл на думата, извънредна ситуация донякъде засенчи подобен инцидент, станал две седмици по-рано в Дрезден, Германия.

Вечерта на 4 октомври в центъра на Дрезден 20-годишен бежанец от Сирия Абдула ал-Хадж Хасан, видял двама неизвестни за него гейове - 55-годишният Томас Л. от Крефелд и 53-годишния Оливър С. от Кьолн и ги нападнал с кухненски нож в ръка, нанасяйки им множество рани. Томас Л. умира от получените рани, а партньорът му оцелява, но ще има продължително лечение.

Както по-късно пише вестник Berliner Zeitung, „действията на Абдула ал-Хадж Хасан са квалифицирани от разследването като терористичен акт, извършен от обвиняемия от омраза към хората, които не живеят според неговата вяра“. Съобщава се също така, че „пет дни преди нападението в Дрезден Абдула Хасан е освободен от затвора, където е излежавал тригодишна присъда за престъпление, което е извършил. От 2017 г. той е в полицейския регистър като заплаха на радикален член на Ислямска държава (ИД), но въпросът за депортирането му в Сирия никога не е бил поставян, тъй като Сирия се счита за страна, опасна за живеене".

В същата статия, озаглавена „Може ли да бъде оправдано спирането на депортацията на престъпници?“, „Берлинер цайтунг“ съобщава, че „този случай много прилича на историята на 30-годишния иракчанин Сармад А., който с таран със своята кола се опита да убие трима мотористи на градска магистрала в Берлин на 18 август 2020 г. След извършеното на този акт той крещеше: „Аллах е велик“ и разгъна молитвен килим. На неговата страница във Facebook бе написано „Мъченик“. По-рано Сармад А. също бе извършил престъпление и молбата му за убежище отдавна бе отхвърлена. И той не бе депортиран, тъй като Ирак също се счита за опасна държава за живеене. Берлинският сенатор по вътрешните работи Андреас Гайзел говори за „съображения за хуманност“, които са му попречили да депортира Сармад А. “

„Разбира се, пише още „Berliner Zeitung“, трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че животът на човека не е застрашен веднага след неговото депортиране. Но в Ирак, както и в Сирия, има области, в които тази опасност вече не съществува. В същото време градската магистрала в Берлин и центърът на Дрезден станаха животозастрашаващи. И не става въпрос само за отделни престъпления, а за обща заплаха.

Ислямистките престъпници нападат определени групи от населението. Хомосексуалната двойка по улиците на Дрезден и много други хора в Германия вече не могат да се движат свободно, защото са застрашени от смърт, заради начина им на живот. Всъщност нашата свобода, начинът ни на живот са застрашени. Рискуваме да свикнем с това, че на всеки няколко седмици ще имаме малка терористична атака.

Вътрешните министри на федералните провинции на Германия казват, че ще държат ситуацията под контрол. Но очевидно в Дрезден това не се случи. И в Берлин също не сработи, и изобщо не може да работи успешно, защото вече има твърде много заплахи. Какво следва от това? 

Убиецът Абдула ал-Хадж Хасан се радикализира веднага след своето пристигане в Германия. Но колко млади хора от неговия тип искат убежище, и при това за нас е невъзможно да ги контролираме?"
Таблоидът Bild е най-големият ежедневник в Германия. Тиражът му надхвърля 1,5 млн., а неговата аудиторията е 8,63 млн. читатели. Във вторник, 27 октомври, под заглавие „Ето защо Германия е терористичен рай“, Bild публикува статия, в която директно обвини властите на ФРГ в провал и неспособност да защитят населението от терористичната заплаха. 

Статията започва със следното въведение: „Бойците от ИД, живеят сред нас, но много от тях не е известно къде се намират в момента. Според Федералната служба за защита на конституцията (контраразузнаването), в Германия има над 600 бойци ислямисти. Те недвусмислено се признават за заплаха за сигурността, но не се разглеждат като такива. Например 20-годишния терорист от ИД Абдула ал-Хадж Хасан, който уби хора в Дрезден".

Въведението завършва с призив към читателите: „Прочетете заедно с BILD какви тиктакащи бомби със закъснител се намират в Германия“. И след това идва самата статия:

„Те живеят сред нас и често никой не знае къде се намират в момента, - пише Bild. - Според Федералната служба за защита на конституцията, органите за сигурност на ФРГ преброяват над 600 ислямисти в страната, които представляват потенциална заплаха за обществения ред.

Те ясно са дефинирани като заплаха за сигурността, но с тях не се работи по подходящ начин. Един пример за такъв провал е Анис Амри, който извърши терористичната атака на коледния пазар. На 16 декември 2016 г. тунизиецът вкарва камион в коледния пазар на Breitscheidplatz в Берлин и загиват 12 души. Извършителят е влязъл нелегално в Германия през юли 2015 г. по време на миграционната криза и след това се е местил безпрепятствено из страната. Това стана възможно благодарение на това, че отделите не координираха своята работа помежду си, въпреки че бъдещият престъпник отдавна беше известен като ислямист“, - подчертава таблоидът.

„Телефонът на Амри бе подслушван, след предупреждение на разследващите от посредник от общността на салафитите. Знаеше се, че Амри планира терористична атака. Но, съдейки по наличната информация, властите в Берлин се усъмниха в неговите предупреждения. И нищо не бе предприето. Вместо това, по време на престоя му в Германия, терористът активно използваше предимствата на социалната система: под 14 различни имена той подаде молба за убежище и получаваше социални помощи“, се казва в статията. "Кои органи и кога те сбъркаха, все още не е ясно, - посочва вестникът.

„Други терористи и потенциално опасни лица също се чувстваха свободни в Германия заради провала на правоприлагащите органи, - продължава Bild. - Телохранителят на Бин Ладен е ислямист, който радикализира другите: през юли 2018 г., след години на законови забавяния, 44-годишният Сами А. е депортиран в Тунис (...) Той пристига в Германия през 1997 г. след обучение в афганистанския лагер по подготовка на терористите. Според разследването до своето депортиране е трябвало да се явява всеки ден в полицията на Бохум, тъй като се е смятало, че той представлява „сериозна и значителна заплаха за обществената безопасност“.

Още по-неразбираем е фактът, че през 2000 и 2001 г. Сами А. е работил в немска охранителна компания. Това разкри разследването на медийната група Funke. (...) Служителите на Klüh Security GmbH се занимават със защитата и охраната на известни личности и големи събития, както и на летища, банки, болници и институции на Бундесвера".

„През 2004 г. Рашид К. идва в Германия, вероятно от Чечня, - пише Bild по-нататък. - Молбата му за убежище бе отхвърлена още през 2005 г. Невъзможно е обаче да бъде депортиран, тъй като според руските власти той е бил неизвестен там. През 2019 г. делото му привлече широко внимание заради факта, че той бе изпратен в ареста едва при третия опит, въпреки че освен всичко друго, той държеше боен пистолет и боеприпаси в дома си.

„Разследващите потвърдиха в разговор с Bild: Рашид К. беше добър познат на предполагаемия терорист на Ислямска държава Угура С. В края на март (2020 г.) този турчин, живеещ в Германия, провокира антитерористична операция в Северен Рейн-Вестфалия, като в един от телефонните си разговори каза: „Утре ще има две експлозии!“. Това, че той е планирал терористична атака обаче не е доказано досега".
„Рашид К. е добре познат салафит и се счита за потенциална заплаха за обществената безопасност. Едва в края на септември 2020 г. той е депортиран в Русия, а това решение се отлага повече от 30 пъти, - посочва Билд.

„Сириецът Айман Н., който бяга в Германия от Сирия през 2015 г., се свързва с привърженици на ИД по интернет в началото на 2017 г. В чат със служител под прикритие на Службата за защита на конституцията той пише: „Не съм дошъл в Германия, за да живея тук. И не да убия няколко души тук с нож. Имам по-големи планове ...''. На 4 септември 2017 г. Айман Н. бе настанен в следствения арест. Съдът обаче спря разглеждането на делото му във връзка с допълнително разследване. Айман Н. беше освободен. От декември той живее в хостел за бежанци във Фридерсдорф, носи електронна гривна за проследяване и е наблюдаван денонощно. Разходите за него са около €5000 на ден“, отбелязва Bild.

„Сириецът Джабер ал Бакр пристига в Германия през февруари 2015 г. и получи правото да пребивава в страната за три години. Година по-късно 22-годишният младеж беше забелязан от Службата за защита на конституцията: ал-Бакър търси в Интернет информация за производството на експлозиви и купува необходимите компоненти за тях. Според ведомството, по заповед на ИД, той е трябвало да извършва терористични атаки във влаковете или на летищата в Берлин. (...) На 8 октомври работната група нахлу в апартамент в Кемниц, където той се крие при свой приятел. Ал-Бакър обаче изчезна - той просто излезе през вратата и избяга, а полицаите с тежката си екипировка не можаха да го настигнат. По-късно Ал-Бакър е арестуван в Лайпциг. (...) Стана известно, че през втората половина на септември 2016 г. Ал-Бакър е проучвал едно от летищата в Берлин като възможно място за терористичната атака. (...) По това време обаче сириецът не беше на мушката на силите за сигурност. Според изданието Welt am Sonntag, решаващата информация за ал-Бакър е дошла от американските специални служби“, се казва в статията.

„Аюб Б., - продължава изданието, - се радикализира през 2012 г. в джамията във Волфсбург. Той публикува във Facebook враждебни съобщения за САЩ и евреите. От юни до август 2014 г. той бе в Сирия, и се присъедини към ИД, бе обучен за боравене с тежко оръжие и експлозиви. (...) След завръщането си Аюб Б. се присъединява към терористичната клетка във Волфсбург, която включваше около 50 души, и действаше като лице за контакт в комуникацията с ИД ... Полицията и държавният отдел на криминалната полиция и до днес твърдят, че са научили за водача на клетката във Волфсбург едва след завръщането на Аюб Б. ... През декември 2015 г. той е осъден на 4 години и 3 месеца затвор, ... а максималното наказание по този член от НК е 10 години затвор”.

„Все още има твърде много агенции, които следват своите собствени стратегии и споделят данни само когато е крайно необходимо, - каза пред Bild експерт по тероризма, и директор на Международния център за изследване на радикализацията в King's College London Петер Нойман. Също така едва ли е възможно да се извършва непрекъснат мониторинг и за това отделите не са разполагали с достатъчно персонал в продължение на много години... По този начин, - посочва Билд, - нашата правова държава се оказва несъстоятелна точно там, където всъщност трябва да ни защити".

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле