Борис Джонсън иска да унищожи Великобритания, която обичам

Те са революционна секта и трябва да се разбират като такива

Бях лоялен избирател на консерваторите. И доскоро работих изключително за консервативни издания: Telegraph, Mail, London Evening Standard, Express и Spectator. Повечето ми приятели и моите отношения са консервативни. Но не мога да гласувам за консерваторите.

Случи се нещо ужасно. Консервативната партия лъже. Тя мами. Тя си служи с насилие. Това не е мъдрото, благородна, скромна партия на следвоенната епоха.

Чудя се дали Борис Джонсън и неговите окаяни сътрудници изобщо са консерватори. Консерватизмът, който аз разбирам, е свързан с обществения дълг, с щедростта, с инстинкта за запазване на доброто в нашето общество, с върховенството на закона и на институциите и с подозрение за скокове в неясното. И си мисля за консерватизма на Бърк, лорд Солсбъри, Оукшот.

Джонсън стана лидер на проект, а неговият съветник Доминик Къмингс е важна част от това и този проект е за унищожаване на консерватизма. Ето защо по време на краткия си мандат като премиер Борис Джонсън атакува парламента, подиграва се на върховенството на закона, злоупотреби с монархията и показа пълно пренебрежение към истината.

Той спря доклада за намесата на Русия в британската политика, след което излъга за причините. През последните няколко дни премиерът прибягна до грозен расизъм към гражданите на ЕС в опит за последно печелене на гласове. Коленичил пред Рупърт Мърдок той поставя под въпрос таксата за лиценза на BBC. Консерваторите на Джонсън са революционна секта и трябва да се разбират само като такава.

Ето защо много традиционни консерватори напуснаха или бяха изгонени от партията, включително Дейвид Гоук, Рори Стюарт, Амбър Ръд, Майкъл Хезълтайн, Кен Кларк, Матю Парис и много други. Публичният призив на бившия премиер Джон Мейджър да не се гласува за Джонсън беше особено силен.

Медиите правят малко за това. Отказът на Джеръми Корбин от Иън Остин, лейбърист политик с незначително значение, който вече беше напуснал партията, получи далеч по-голямо покритие, отколкото викът на отчаяние от бившия премиер на торите.

При нормални обстоятелства никога аз не бих гласувал за лейбъристите, а още по-малко за Корбин. Все още не вярвам на ужасяващото обвинение, че той е антисемит. Да, в партията на лейбъристите има проблем с антисемитизма. И Корбин се справи лошо с този проблем.

Не отричам ужасните действия на някои членове на неговата партия, но не съм запознат с доказателствата, че Корбин е използвал унизителен език за евреите по начина, по който Борис Джонсън рутинно използва срещу чернокожите, гейовете и мюсюлманите.

Представете си колективните обвинения към Корбин, ако той беше виновен за расистките и хомофобски забележки, приписвани на Джонсън като фразите като „piccanninies“ (пиканини или малко негърче), „watermelon smiles“ (динени усмивки или расистко обръщение към чернокожите) и „bumboys“( бъмбойс и презрително обръщение към гейовете). И тук имаме двоен стандарт.

Джонсън не показа и най-малкото желание да се справи с жизнената ислямофобия, която трови партията на торите. Основната преса във Великобритания на практика пренебрегна този въпрос. Това е така, защото повечето британски вестници сами по себе си са ислямофобски. Твърдението на Джонсън, че неговата партия има „нулева толерантност“ към ислямофобията, е още една от неговите цинични лъжи, и това е определяща черта на неговата политическа кампания.

Елитът винаги е ненавиждал радикали като Корбин. И е решен да го спре. И затова са многократните атаки, на които е подложен Корбин, така че да не може да му се вярва на неговата политика за сигурността и външната политика.

Да, истина е, че той се противопостави на трите големи външнополитически катастрофи на 21 век: Афганистан, Ирак и Либия. Щетите, нанесени на нашата национална сигурност от Ирак бяха огромни. Корбин беше прав, докато Джонсън и партията на торите бяха ентусиасти и за трите.

Ами Йемен? В тази предизборна кампания не се видя нито една дискусия за съучастието на Великобритания в фалшивата война на Саудитска Арабия. Това е поразителен пропуск, който според ООН е най-голямата хуманитарна катастрофа на века.

Джонсън беше външен министър в ранните етапи на този конфликт. Той имаше уникална позиция, като се има предвид, че Великобритания беше титуляр в ООН и благодарение на нашия съюз със Саудитска Арабия, имаше възможност да предотврати това бедствие. Но той не си мръдна пръста. А Корбин призова за прекратяване на продажбите на оръжие на Саудитска Арабия.

Историците ще кажат, че тези избори са само за едно нещо: Брекзит. Предизборният лозунг на Джонсън, „Да приключим с Брекзит“ е друга от неговите лъжи. Той е изключително интелигентен човек и отлично знае, че Брекзит няма да бъде решен, ако напуснем ЕС на 31 януари. Търговските отношения с Европа ще доминират в политиката за години напред.

Корбин предлага едно мъдро решение на проблема с Брекзит за разлика от Борис Джонсън: един финален референдум, който да даде окончателното решение, и предлагащ избор между оставане при съществуващи условия, или продължаване на членството в митническия съюз.

За разлика от това, Джонсън предлага само гаранция, че ще напуснем през януари, последван от преходен период, който ще продължи неприемливо до края на следващата година, след което може да се окажем, че ще работим сами по правилата на Световната търговска организация. Той е с откровен отказ да погледне за последиците за търговията със Северна Ирландия.

Няма да има обратен път от Брекзита на Джонсън. Независимо от възможните икономически щети, това ще продължи най-много пет години, преди те да бъдат изхвърлени от електората.

Ние имаме силен кандидат от партията на торите тук в Брентфорд и Ислиуърт, местна жена на име Зена Шах. Виждал съм я как действа и в нормални времена бих гласувах за нея, защото тя представлява надежда за бъдещето. Но тя е твърде добра за Борис Джонсън и за неговия унищожителен екип, който го заобикаля. Аз вярвам, че те искат да унищожат онази Великобритания, в която живеех и обичах цял живот.

Текстът е публикуван ден преди изборите във Великобритания.

Превод за „Труд“ - Павел Павлов