Министър Кралев показа зала „Арена Армеец“ на иранска делегация

Процедурата по българско гражданство приключва с указ на президентската институция, заяви Цветанов

Държавата с извънредни мерки заради нарасналия приток към язовирите

85 000 деца може би са умрели от глад в Йемен, според хуманитарна организация

​23-годишна италианка е отвлечена в Кения

Румъния е подготвена за председателството на Съвета на ЕС, заяви Виорика Дънчила

Рамадан Аталай към ГЕРБ: Докога ще продължавате да угаждате на националистите?

Цветан Цветанов: Валери Симеонов подава оставка, воден от националния и обществения интерес

Нинова: Оставката не решава нищо, изходът е предсрочни избори

София се включва в Седмица за намаляване на отпадъците

Ето какво подари Цвета Караячева на библиотеката на японския парламент

Прокуратурата иска ефективна присъда за шофьора, който прегази кмета на село Кочово

Посланикът на САЩ: Изтребителите Ф-16 ще са най-добрата инвестиция за България

Марешки си рекламира аптеките и бензиностанциите Обяви, че все още управлява бизнеса си, въпреки че по закон няма това право

Бисер Петков: По още 100 лева ще получат хората, на които е отпусната помощ за отопление

Защо не можем да стигнем европейците? Изоставаме от Румъния и Полша, които влязоха в ЕС с доходи като нашите

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Не достигат инвестиции и работници

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2018 г., в който се прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите за да се вземат мерки за разрешаването им.

Увеличението на заплатите и по-бързото усвояване на средствата от ЕС се очаква да даде тласък на икономическия растеж на станата, пише в доклада на ЕК. Но изоставаме от редица други страни по отношение на догонването на доходите в ЕС. Разликата в брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението спрямо средното равнище за ЕС намаля с почти 13 процентни пункта между 2006 г. и 2017 г. Процесът на сближаване се забави след световната финансова криза от 2008 г., но от 2014 г. насам се възобнови и растежът стана по-динамичен, посочва ЕК.

Сближаването с ЕС и Еврозоната обаче е по-бавно в сравнение с други държави членки със сравними първоначални равнища на доходите към момента на присъединяването им (напр. в Литва, Румъния и Полша). По тази причина се увеличи изоставането на България по отношение на реалните доходи спрямо някои сходни държави, пише в доклада на ЕК. Но каква е причината за това. Българите не искат да работят или има нещо друго, се питаме всички ние. А Брюксел дава отговор на въпроса. Растежът на БВП беше облагодетелстван от подобренията в производителността, но е ограничен от скромното нарастване на инвестициите и заетите, посочват от ЕК. Което ясно показва, че производителността на труда нараства, но догонваме бавно развитите страни заради липса на инвестиции и на хора, които искат да работят за предлаганите в страната заплати.

Приносът на производителността за растежа на БВП се е увеличил от 2014 г. насам, за разлика от намаляващия принос на натрупването на капитал, което е на най-ниското си равнище от 10 години насам, пише в доклада на ЕК. Частните инвестиции не се възстановиха напълно след международната финансова криза и спаднаха още повече през 2013-2014 г. Въпреки постепенното възстановяване на публичните инвестиции, което започна през 2017 г., не се предвижда акционерният капитал да нарасне значително в средносрочен план поради редица структурни пречки пред бизнеса и инвестициите, чието преодоляване ще отнеме време, пише в доклада на ЕК. Приносът на заетостта, макар и положителен от 2015 г. насам, остава слаб, което отразява сравнително бавното увеличаване на работната сила.

За разлика от българските работодатели, експертите от ЕК не виждат проблем в увеличението на заплатите в страната. Значителното увеличение на заплатите все още не е създало инфлационен натиск, пише в доклада на ЕК.

Възнагражденията за заетите лица са се увеличили с 7,8% през 2017 г. и се очаква да нараснат с 8,3% през 2018 г. Разходите за труд за единица продукция се увеличиха с 4,6% през 2017 г. (спрямо 2,3% през 2016 г.).
Въздействието на положителните резултати на пазара на труда не е равномерно разпространено сред населението. По-специално, хората без работа в продължение на повече от година, неактивните млади хора, ромите и тези, които живеят в по-бедни региони и в селски райони продължават да са изправени пред значителни трудности при намирането на работа. Общият процент на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение и делът на неактивното население в рамките на тази група са все още големи. Недостигът на умения и несъответствията между тяхното търсене и предлагане продължават да бъдат предизвикателство. Досега слабото участие в активните мерки по заетостта и недостатъчното внимание, което се отделя на обучението, не спомагат за подобряване на ситуацията, посочват от ЕК.

Структурните проблеми на пазара на труда могат да попречат на устойчивостта на икономическия растеж в средносрочен план. Намаляващото население в трудоспособна възраст представлява дългосрочна пречка за разгръщане на потенциала на икономиката. Несъответствията между търсените и предлаганите умения и квалификации пречат на функционирането на пазара на труда, въпреки тенденцията към повишаване на квалификацията. Равнището на недекларирания труд остава високо, което има сериозно отражение върху данъчните приходи, условията на труд и адекватността на доходите след пенсиониране, пише в доклада на ЕК.

Растежът на икономиката все още не е достатъчно приобщаващ, за да се намали бедността и икономическите и социалните неравенства, посочват още от ЕК. В България равнищата на бедност и неравенство на доходите са едни от най-високите в ЕС. Почти една четвърт от населението разполага с доход под равнището, определено като „риск от бедност“. Крайната бедност, измерена чрез показатели като изключително лоши жилищни условия за семейства с деца на социална издръжка, намалява, но продължава да е сред най-големите в ЕС. Неравенството в доходите на населението в трудоспособна възраст е малко по-високо от средното за ЕС. А ефектът от данъците и социалните плащания върху намаляването на неравенството е сред най-слабите в ЕС. Това се дължи отчасти на относително слабия преразпределителен ефект от плоския подоходен данък, както и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се, пише в доклада на ЕК.

Неравенството по отношение на възможностите e също така голямо. Достъпът до социални услуги се характеризира с големи различия между селските и градските райони, както и между регионите. Ниското качество на образованието и здравеопазването за някои групи, включително ромите, са друг движещ фактор за неравенството, независимо от региона. Неравенствата по отношение на здравеопазването, измервани чрез разликата в неудовлетворените потребности от медицински прегледи между домакинствата с най-високите и най-ниските доходи, намаляваха през последните години, но остават над средното ниво за ЕС. Друг фактор е силната приемственост между поколенията на социалните и икономически условия на живот. Бедността сред децата с родители с ниска квалификация е 15 пъти по-голяма, отколкото сред децата с висококвалифицирани родители. Социално-икономическият произход на родителите изглежда оказва силно въздействие върху образователните резултати на учениците. Нивото на цифровите умения като цяло е сред най-ниските в ЕС и е много различно сред отделните социално-икономически групи, което увеличава социалното изключване и неравенството на възможностите.

Въпреки текущото намаляване на задлъжнялостта, дългът на частния сектор остава голям в сравнение със сходни държави от региона. Дългът на частния сектор е спаднал от 132% от БВП през 2013 г. на 105% от БВП през 2016 г. Намаляването на високото равнище на корпоративна задлъжнялост се затруднява от непълната реформа на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност и все още неразвития вторичен пазар на необслужвани кредити, посочват от ЕК. Един по-развит пазар на необслужваните кредити би могъл да улесни освобождаването на банките от тях и преструктурирането на жизнеспособни предприятия.

Реформата на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност напредна, но още не е завършена. През декември 2016 г. парламентът прие изменения в Търговския закон и Закона за особените залози, с които бяха въведени нови правила за преструктуриране на стопанската дейност. Процедурата влезе в сила на 1 юли 2017 г. Но все още липсват някои елементи, необходими за една функционираща нормативна уредба, по-специално правила за предоставяне на втори шанс на предприемачите и потребителите в разумен срок след обявяване в несъстоятелност, пише в доклада на ЕК.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.