Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 12.12.2019

На 12 декември 2019 да почерпят

Излиза сказание за Боян Мага Нов роман от Павлина Павлова за сина на Симеон

„Локо“ (София) покани Стойчо Стоев

Учениците от кърджалийското училище, чието стълбище пропадна, ще учат в други сгради

Сър Антъни Хопкинс: Актьорите са глупави

Джонсън печели вота, но с малка преднина

Купуваме още един правителствен самолет (обзор) От 2014 г. „Фалкон”-ът е аварирал над 20 пъти

Депутати от БСП пред “Труд”: Корнелия Нинова не владее групата си При избора на Сотир Цацаров червената група се разцепи наполовина

Турция заплаши да изгони американските войници от базата „Инджирлик”

Манолова открива временна приемна във Видин

Свършват мъките с данъчните декларации

Дължими налози за служебен аванс за шефа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 12 декември 2019

„Германският пациент” от Михаил Вешим Ще спаси ли българската пукница Хер Бекер

Защо не можем да стигнем европейците? Изоставаме от Румъния и Полша, които влязоха в ЕС с доходи като нашите

Не достигат инвестиции и работници

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2018 г., в който се прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите за да се вземат мерки за разрешаването им.

Увеличението на заплатите и по-бързото усвояване на средствата от ЕС се очаква да даде тласък на икономическия растеж на станата, пише в доклада на ЕК. Но изоставаме от редица други страни по отношение на догонването на доходите в ЕС. Разликата в брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението спрямо средното равнище за ЕС намаля с почти 13 процентни пункта между 2006 г. и 2017 г. Процесът на сближаване се забави след световната финансова криза от 2008 г., но от 2014 г. насам се възобнови и растежът стана по-динамичен, посочва ЕК.

Сближаването с ЕС и Еврозоната обаче е по-бавно в сравнение с други държави членки със сравними първоначални равнища на доходите към момента на присъединяването им (напр. в Литва, Румъния и Полша). По тази причина се увеличи изоставането на България по отношение на реалните доходи спрямо някои сходни държави, пише в доклада на ЕК. Но каква е причината за това. Българите не искат да работят или има нещо друго, се питаме всички ние. А Брюксел дава отговор на въпроса. Растежът на БВП беше облагодетелстван от подобренията в производителността, но е ограничен от скромното нарастване на инвестициите и заетите, посочват от ЕК. Което ясно показва, че производителността на труда нараства, но догонваме бавно развитите страни заради липса на инвестиции и на хора, които искат да работят за предлаганите в страната заплати.

Приносът на производителността за растежа на БВП се е увеличил от 2014 г. насам, за разлика от намаляващия принос на натрупването на капитал, което е на най-ниското си равнище от 10 години насам, пише в доклада на ЕК. Частните инвестиции не се възстановиха напълно след международната финансова криза и спаднаха още повече през 2013-2014 г. Въпреки постепенното възстановяване на публичните инвестиции, което започна през 2017 г., не се предвижда акционерният капитал да нарасне значително в средносрочен план поради редица структурни пречки пред бизнеса и инвестициите, чието преодоляване ще отнеме време, пише в доклада на ЕК. Приносът на заетостта, макар и положителен от 2015 г. насам, остава слаб, което отразява сравнително бавното увеличаване на работната сила.

За разлика от българските работодатели, експертите от ЕК не виждат проблем в увеличението на заплатите в страната. Значителното увеличение на заплатите все още не е създало инфлационен натиск, пише в доклада на ЕК.

Възнагражденията за заетите лица са се увеличили с 7,8% през 2017 г. и се очаква да нараснат с 8,3% през 2018 г. Разходите за труд за единица продукция се увеличиха с 4,6% през 2017 г. (спрямо 2,3% през 2016 г.).
Въздействието на положителните резултати на пазара на труда не е равномерно разпространено сред населението. По-специално, хората без работа в продължение на повече от година, неактивните млади хора, ромите и тези, които живеят в по-бедни региони и в селски райони продължават да са изправени пред значителни трудности при намирането на работа. Общият процент на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение и делът на неактивното население в рамките на тази група са все още големи. Недостигът на умения и несъответствията между тяхното търсене и предлагане продължават да бъдат предизвикателство. Досега слабото участие в активните мерки по заетостта и недостатъчното внимание, което се отделя на обучението, не спомагат за подобряване на ситуацията, посочват от ЕК.

Структурните проблеми на пазара на труда могат да попречат на устойчивостта на икономическия растеж в средносрочен план. Намаляващото население в трудоспособна възраст представлява дългосрочна пречка за разгръщане на потенциала на икономиката. Несъответствията между търсените и предлаганите умения и квалификации пречат на функционирането на пазара на труда, въпреки тенденцията към повишаване на квалификацията. Равнището на недекларирания труд остава високо, което има сериозно отражение върху данъчните приходи, условията на труд и адекватността на доходите след пенсиониране, пише в доклада на ЕК.

Растежът на икономиката все още не е достатъчно приобщаващ, за да се намали бедността и икономическите и социалните неравенства, посочват още от ЕК. В България равнищата на бедност и неравенство на доходите са едни от най-високите в ЕС. Почти една четвърт от населението разполага с доход под равнището, определено като „риск от бедност“. Крайната бедност, измерена чрез показатели като изключително лоши жилищни условия за семейства с деца на социална издръжка, намалява, но продължава да е сред най-големите в ЕС. Неравенството в доходите на населението в трудоспособна възраст е малко по-високо от средното за ЕС. А ефектът от данъците и социалните плащания върху намаляването на неравенството е сред най-слабите в ЕС. Това се дължи отчасти на относително слабия преразпределителен ефект от плоския подоходен данък, както и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се, пише в доклада на ЕК.

Неравенството по отношение на възможностите e също така голямо. Достъпът до социални услуги се характеризира с големи различия между селските и градските райони, както и между регионите. Ниското качество на образованието и здравеопазването за някои групи, включително ромите, са друг движещ фактор за неравенството, независимо от региона. Неравенствата по отношение на здравеопазването, измервани чрез разликата в неудовлетворените потребности от медицински прегледи между домакинствата с най-високите и най-ниските доходи, намаляваха през последните години, но остават над средното ниво за ЕС. Друг фактор е силната приемственост между поколенията на социалните и икономически условия на живот. Бедността сред децата с родители с ниска квалификация е 15 пъти по-голяма, отколкото сред децата с висококвалифицирани родители. Социално-икономическият произход на родителите изглежда оказва силно въздействие върху образователните резултати на учениците. Нивото на цифровите умения като цяло е сред най-ниските в ЕС и е много различно сред отделните социално-икономически групи, което увеличава социалното изключване и неравенството на възможностите.

Въпреки текущото намаляване на задлъжнялостта, дългът на частния сектор остава голям в сравнение със сходни държави от региона. Дългът на частния сектор е спаднал от 132% от БВП през 2013 г. на 105% от БВП през 2016 г. Намаляването на високото равнище на корпоративна задлъжнялост се затруднява от непълната реформа на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност и все още неразвития вторичен пазар на необслужвани кредити, посочват от ЕК. Един по-развит пазар на необслужваните кредити би могъл да улесни освобождаването на банките от тях и преструктурирането на жизнеспособни предприятия.

Реформата на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност напредна, но още не е завършена. През декември 2016 г. парламентът прие изменения в Търговския закон и Закона за особените залози, с които бяха въведени нови правила за преструктуриране на стопанската дейност. Процедурата влезе в сила на 1 юли 2017 г. Но все още липсват някои елементи, необходими за една функционираща нормативна уредба, по-специално правила за предоставяне на втори шанс на предприемачите и потребителите в разумен срок след обявяване в несъстоятелност, пише в доклада на ЕК.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Kakvo tolokova sa ,otkrili’ – sichko se znae ! Za tui nekoi zemat debeli zaplati vo Bruxel !

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.