На 18 януари 2019 да почерпят

Германия: Никой не може да спре „Северен поток-2“

Принц Филип катастрофира

Алиша Кийс ще е водещ на музикалните награди „Грами“

Гори хранилище на химическия завод „Агрополихим“ в Девня

Депото за отпадъци в Кърджали от днес има компостираща инсталация

Петричкият Ескобар от 20 г. е недосегаем Село Тополница – Меката на дрогата в България

„Хийтроу“ е най-натовареното летище в света

Британското правителство: Втори референдум за Брекзит ще отнеме година

Осем души загинаха при взрив на кола-бомба в колумбийската столица Боготa

Гръцкото правителство прави копия на Договора от Преспа, ще информира гражданите

Силният вятър предизвика щети в Сливен

Банди разкостват къщи, села и заводи Свалят керемиди, греди и тухли, не оставят камък върху камък, оплакват се хората

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 18 януари 2019

Документите за F-16 при президента От „Локхийд Мартин” смятат, че сделка може да има до 9 месеца

Защо нямаме дисидентско движение след Пражката пролет Интелигенцията ни протестира скрито и на маса, а не пред обществото

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Свободата сред младежите прониква в облеклото, косите, брадите и външния вид

Интервенцията на войските на пет страни от Варшавския договор (Съветския съюз, Полша, ГДР, Унгария и България) в Чехословакия в нощта на 20 срещу 21 август 1968 г., разтърсва европейските социалистически страни, цяла Европа и света. Това е първата и за щастие си остава единствената военна операция на ръководената от Съветския съюз военно-политическа организация. А като се има предвид, че в нея участват 225 хиляди военни, тя минава почти безкръвно (загиват 108 граждани на Чехословакия и 24 военни от интервентите). Затова най-важни са не военните, а политическите й последици. Те са мащабни. Една от най-незначителните тогава, но превърнала се в огромен проблем за властите години по-късно, е раждането на източноевропейското дисидентство.

Действително, иманентно съществуващото обществено недоволство както в Чехословакия, така и при интервентите, се превръща в организирано движение, което отрича системата от позициите на собствените й идейни принципи. Дисидентството е точно това: открита борба със системата чрез нейните идеи, а не просто антикомунистически действия. Никак не е случайно, че произходът на думата идва от историята на църквата.

Но в България не е така. Не че няма протестни групички в столицата и в страната, не че няма интелектуално недоволство. Но те не се превръщат в огранизирано дисидентстско движение. И това ще стане, но две десетилетия по-късно. Затова въпросът ми е защо българското дисидентство не се ражда тогава.

Обществените нагласи в България се отличават преди всичко с народната русофилия, родена от ролята на Русия в Освобождението. Тя помага на комунистите да се утвърдят във властта по-лесно и отслабва съпротивата. Унгарската революция от 1956 г. за кратко събужда опозиционните нагласи, но те бързо са потиснати. Нещата започват да се променят едва през 60-те години, когато разведряването предизвиква либерализация, а икономическите трудности карат управляващите да помислят за промени. Такава е картината в цяла Източна Европа, довела до Пражката пролет в Чехословакия, а в България до новия икономически механизъм и интелигентското раздвижване.

Пражката пролет събужда критичния дух на младите българи, израснали в системата и оценяващи я критично. Новата вълна свободомислие идва с IX Световен фестивал на младежта и студентите (28 юли – 6 август), за участие в който българските младежи с трепет очакват Бийтълс. Е, това не става, но концерти правят унгарската рок-група „Сириус”, чешката „Фрамус Файв”, югославската „Елипсите”, Спайдърс (от ФРГ), предизвикали възторг сред младежта. Свободата прониква в облеклото, косите, брадите и външния вид.

Младежите реагират най-бурно на повратния 21 август. Най-ярка е акцията на трима студенти историци от Софийския университет – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев. В началото на септември те изработват 200 позива с текст „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!”, които пускат в пощенски кутии в София и Пловдив. В средата на октомври се опитват да повторят операцията, като този път показват съпричастие със съветските дисиденти с текста на позивите: „Петима съветски комунисти направиха демонстрация на Червения площад, какво правиш ти?“ и „Тежки присъди получиха петима съветски граждани, изразили солидарност с ЧССР. Хора бдете!“. Тук всичко приключва, защото тримата са арестувани, а през 1969 г. са осъдени на затвор (от 3 години до година и два месеца).

Отново в Историческия факултет на СУ през септември преподавателят по съвременна история доц. Христо Несторов заявява в лекции пред студенти-задочници, че интервенцията е недопустима за комунистически държави. Той е бивш партизанин и активен борец, което не пречи да го изключат от БКП, само че по-късно изключването е отменено заради намесата на Людмила Живкова, бивша студентка във факултета.

Малко по-различна е дейността на групата на Петър Бояджиев и Алфред Фосколо (с баща французин). Те подготвят позиви още през 1966 г. във връзка с IX конгрес на БКП, в които призовават за „свобода, равенство и национална независимост” и за излизане на България от Варшавския договор. Тогава това им се разминава, но на 15 август 1968 г. първо Бояджиев, а после Фосколо и техните приятели са арестувани и осъдени на различни срокове затвор, от които четиримата излежават общо 21 г. След което емигрират.

В крайдунавския град Русе протестна група създават синът на известен анархист Жерминал Чивиков и морякът Любомир Собаджиев. През 1969 г. и те са арестувани за разпространяване на позиви с „клеветнически твърдения срещу народната власт“. Зад тази формулировка се крие осъждането на окупацията на Чехословакия от социалистически страни, на „червената буржоазия”, привилегиите на активните борци и липсата на демократични свободи. И те са осъдени на от 3 до 5 години затвор.

Организирано недоволство през 1968 г. има и във Видин (Г. Малтезос), Казанлък (Методи Ташев), Разград (И. Марков), Димитровград (М. Челебиев), Лом (Е. Трайков). Общото между всички тях е, че недоволството е изразено от младежи, които критикуват т.нар. реален социализъм от леви позиции, защото българските реалности не отговарят на идеите за свобода и равенство, на които са ги учили. Тези прояви отговарят на принципите на дисиденството, но всички протестиращи са арестувани и осъдени, което не им позволява да създадат дисидентско движение.

Почти сигурна съм, че в архивите на Държавна сигурност могат да се открият още случаи на протест срещу потушаването на Пражката пролет. Защо тогава говорим за дисидентско движение в България едва през 1988 г.? Според мен, защото в България има различна обществена атмосфера от тази в страните от Централна Европа. Достатъчно е да прочетем спомените на войниците от двата български полка, участвали в интервенцията в Чехословакия, да видим снимки от тържественото им посрещане в България след мисията, за да открием разликите. Нашите войници вярват, че отиват да спасяват социализма в Чехословакия, а посрещачите ги посрещат с цветя и усмивки като победители. Такива са настроенията на повечето българи.

Още по-важно е поведението на българската интелигенция, възприемана като съвестта на нацията. Характерни за това са реакциите на речта на зам.-председателя на Съюза на чехословашките писатели Петер Пуйман на 20 май по време на Първия конгрес на българските писатели. Когато Пуйман обявява, че в Чехословакия се борят не за капитализъм, а за демократизация на социализма, официалният президиум (ръководството на писателския съюз) мълчи, публиката ръкопляска, но нищо повече.

Не че редица български писатели не се вдъхновяват от Пражката пролет, но всичко остава в рамките на разговорите, плановете за заминаване за Прага (правят ги например Георги Марков–Джери и Стефан Цанев). След 21 август въодушевлението е заменено от възмущение, но осъдителните думи на Стефан Продев на събрание на Писателския съюз си остават там. По-късно той си спомня: „Не бях сам, през 1968 г. хиляди почтени хора заявиха тихо, полутихо или силно своето несъгласие с агресията срешу Дубчек и неговата пролет”. Само дето извън ограничения кръг на софийската интелигенция, не се чува нищо. Дори и поетичната реакция – Валери Петров със „Самоизгаряне”, ще си остане в чекмеджето до 1989 г.

Дисидентското движение навсякъде в Източна Европа е създадено от интелигенцията. И у нас много нейни представители мислят също като източноевропейските си събратя, но го правят скрито и на маса, а не пред обществото. Затова българското дисидентство не можа да се роди след 21 август 1968 г.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (13)

  1. У на интелигенцията на су беше най вредната гмеж през 89та – предаде без съпротива България в ръцете на безродния крадец – урода луканов.
    Отделно, че статията пропуска дисидента плевнелиев, който сам се похвали, че е носил плакат на митинг на бкп срещу вече сваления тошо

    1. По скоро ран по заповед на луканов… да не забравяме и ролята на соломон паси.

  2. Що за глупава статия та ДС не позволява трева да поникне камо ли ДИСИДЕНТИ хайде де те от собствената си сянка тези бандити се страхуват да не излезе нещо по различно от тях само те са най само те могат да мислят само те могат да решавата кой да живее и кой да умре малко трудно за асимилиране но и до днес е така в БЪЛГАРИЯ само те ДС са най най върха на …ДА ЖИВЕЕ БКП О ИЗВИНЕТЕ ДС

    1. То и днес дс, чрез посетителя на козяк, цветан цветанов управлява България. Инак едно време дс е изпратило не малко дисиденти да си трошат главите в демокрациите.

  3. Не русофилството е причина за налагането на
    най-уродливия и жесток социализъм в България. Другарко Баева, имаше ли десидентство в Русия непосредствено след прашката пролрт? Десидентство то в Русия и нейния сателит България се появяват
    тогава и само тогава когато се планират от власт .
    Вероятно ще ми припомните “ЗА ЕДИН ДЕН НА
    ИВАН ДЕНИСОВИЧ , Архипилаг Гулак и силно
    критичните статии в Литературная Газета през
    80-те години , но те се появиха непосредствено
    след разгромяването на култа към личността и подготавката на съветското общество към преход
    за нормално общество- -“Перестройката на Горби”
    Липсата на десидентство в България се дължи
    на жестокия съветски тип терор. Власт крепяща
    се на съществуването на вечен враг. Враг дори
    и в редиците на властвуващите .Власт крепяща се
    на страха.да не знаещ кога да започнеш да ръкопляскал и кага да спреш. И сега с мъка
    си спомням затворените родители в селското
    училище и ние първолаците строени маршируваме
    по улиците и крещим “КОЙ НЕ СИ ПРЕДАДЕ ПАМУКА
    НЯМА ДА Е ТУКА” и като се върнахме в къщи
    майките ни плачат горките..
    Ами страшните полицаи нахлули в класната став
    в една селска гимназия и демонстративно
    арестували ученици не за кражби а по политически
    прояви Но ти самата си противоречиш. Изреждаш
    дребни прояви на свободно мислещи наказани
    типично по комунистические
    С такива професори Българив няма да я бъде

    1. Тя тая е минало. Долно, тъмно и гнусно.
      Винаги съм казвал, че все що е било интелектуалец от су трябваше да бъде заковано вътре преди 13.12.89та и да се самоизадат там, вместо да скачат, дрънкат с ключове щастливо и викат удобното за урода луканов и соломон паси „желю желев – президент“…

    2. Явно затвореното училище ти е попречило да научиш българския език.Имаш 24 правописни и стилни грешки в нещастното си писание.Май няма толкова изречения.Не можеш да се хванеш на кутрето на Искра Баева,неграмотнико!Пази Боже от демокрация,развивана от подобни на тебе креатури!

      1. Петко, петко, по образование, статус и опит можеш само да ме фанеш за … Явно и ти си от уродливите им6ецили дет е трябвало да бъдат заковани да се самоизядат, та да не живеем в демокрацията на креатури кат теб и баева.

  4. Боклук Борисов тихомълком избива населението на България с фирмите си- ВИиваком , ЕМтел и ги ограбва с Топлофикация. Отделно от това Б. Борисов праща Телефонни измамници по селата. Боклук Борисов уволнява за дъвчене на дъвка, за да може да краде той.Тоя е Мафията и за да расте България, тоя и фирмите му трябва да ги запалят, взривят…. Цигарите и наркотиците са като детска играчка- пистолет в сравнение с Облъчващите Радиоактивни антени на Вииваком и Емтел. Откакто Боклука е на власт България е намаляла с 1 милион души, Тихомълком..

  5. А защо нямаме професори след премахването на ВАК? Май отговорът и на двата въпроса е един и същ, но авторката гледа само в канчетата на другите…

    1. Никъде не тледа – едно си знае (от предлуканово време), едно си бае….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.