Защо Тръмп (въпреки всичко) може и да победи? 

Кадър от YouTube - Fox News

По същата причина, по която и в 2016 г. Защото демократите имаха прекрасна възможност, но не успяха да намерят вярната формула на успеха срещу него

Либералната глобализация остави много лодки на сухо

Наистина, преди четири години ми беше много по-лесно на предскажа успеха на Тръмп въпреки убедителната преднина на Хилари в допитванията и демографските промени в Америка (особено увеличаването процента на малцинствата), които либералите вярваха, че правят успеха им на бъдещи избори неизбежен. Оказа се, че на много американци им допадна популисткият, почвенически, националистически, макар демагогски и утопичен, апел на Тръмп. Либералната глобализация, чиито вестители са демократите, остави много лодки на сухо.

Позорният начин, по който демократическата номенклатура прекърши полета на Бърни, отблъсна много негови привърженици, сред които бях и аз, и те не бяха ревностни в подкрепата си за Хилари. Която бе мразена от поне половината американци. 

Сега обаче нещата са не така изгодни за президента. Той не е неизвестна величина, има четири години управление зад гърба си, даде хиляди нови поводи за възмущение и присмех на критиците си. Ако в 2016 г. съмнението можеше да се тълкува в негова полза, сега няма съмнение, че той е карикатура на президент. Разпръснати бяха страховете от диктатура, но враговете му в най-добрия за него случай не намаляха.

Фигурата на Байдън, при всичките кусури - от деменцията до китайската и украинската корупция, е значително по-безобидна и будеща по-малко негативизъм от Хилари и Обама. Неслучайно допитванията сега дават по-голямо и по-стабилно предимство на Байдън, отколкото на Хилари в 2016 г. - вече седем и половина процентни пункта в национален мащаб, а и в някои от важните колебаещи се щати.

Какво тогава ни дава основание да допуснем, че Тръмп може да спечели? Например това, че допитванията може и да не казват истината. Да си привърженик на Тръмп днес, след четири гафове и подигравки, не е престижно. Има обаче мощни фактори, които тихомълком работят за него. На първо място икономиката. Големият бизнес, с изключение на Силициевата долина, Холивуд и Медисън авеню, посреща с ентусиазъм Тръмповите мерки - съкращенията на данъци за корпорациите и дерегулации, особено в опазването на природата, както личи по растежа на Дау Джоунс поне до ковид-кризата. Но и сега резултатите за третото тримесечие са оптимистични. Разбира се, това е оптимизъм на пясъчна основа, но масовото консервативно съзнание в Америка не е толкова далновидно.

Консервативните работници и дребни предприемачи пък харесват бомбастичните приказки на Тръмп за реиндустриализация у дома и твърдост към Китай, за борба с имиграцията и за затягане на реда. Безработицата преди ковид кризата бе намаляла рекордно, включително сред афроамериканците. Бедните американци харесваха щедрите федерални помощи в началото на кризата и приемат партизанските обструкции на либералите в Конгреса като враждебни действия, увеличаващи бедността.

Нихилизмът срещу санитарните ограничения от страна на работниците и дребния бизнес също е доста силен, така че не може да се каже кое ще надделее в края на краищата - критиките срещу Тръмп за неадекватните му мерки или пък симпатиите към клетвите му, че „след изборите проблемът COVID-19 щял да изчезне“.

По въпросите за имиграцията, международната търговия, отношенията с Китай, възприеман от американските работници като истински конкурент, и законността и реда, Тръмп е безспорен национален лидер. Особено вреди на демократите фактът, че милиони американци, сред които и много дребни предприемачи, пострадаха от расовите безредици от края на май досега - ето и в момента расовите бунтове във Филаделфия доведоха до грабежи и палежи, наранявания на полицаи и престрелки между самите грабещи, унищожаване на много дребни бизнеси. Негативизмът срещу BLM и инспирираните от тях хулиганства от рода на „фойерверковото въстание“ преди 4 юли, и то не само сред мнозинството бели, но и сред много афроамериканци, непрекъснато расте.

Горните фактори обясняват защо мнозинството българи в САЩ се обявяват за Тръмп, в което може лесно да уверим от многото активни техни групи във Фейсбук, дето съотношението на око е не по-малко от 4:1. Сред сънародниците е широко разпространено убеждението, че много демократи - губернатори, кметове, магистрати - умишлено не са взели своевременни мерки за потушаване на размириците, за да помогнат за засилването на хаоса и падането на Тръмп.

С това, ако е истина, те правят лоша услуга на прогресивния, социалистически дневен ред на Америка, който чука на вратата от дълго време, но който сега Тръмп и неговите симпатизанти отъждествяват с беснеещите хулигани, с митичната „антифа“, които според тях били „леви радикали“, „марксисти“ и, разбира се, съюзници на Байдън. Доналд постояно хока съперника си, че не смеел да произнесе думите „закон и ред“, да не обиди „леворадикалните си приятели“.

Икономическата платформа на Байдън е механично съшита от центристки демократически баналности за защита на средната класа с елементи от „зеления Ню дийл“ на Обама и някои - набързо, сякаш насила заети - неща от програмата на Бърни от 2016 г. Които, изолирано взети, понякога плашат средната класа. Опитът показва, че прогресивните промени на парче в Америка (като Обамакеър) никога не работят, ефективни са само комплексните мерки - като оригиналния Ню дийл на Ф. Рузвелт в 1930-те и 40-те и реформите в 60-те години при Кенеди и Джонсън. Които обаче изискват съвсем ново политическо мислене и ново мнозинство в Конгреса.

За да е ясно какво разбирам под „комплексни прогресивни мерки“ в икономиката, адресиращи истинските проблеми на Америка и демонстриращи пясъчните основи на тръмпизма, ето един хубав пример: да се въведат едновременно държавна здравноосигурителна система с единен платец („Медикеър“ за всички), „обратен подоходен данък“ (reverse income tax) за работещите бедни, да превърне всички работещи в средна класа, намаление на данъците на работещите със средни до средновисоки доходи, рязко повишаване данъците на горните 5%, с маржинална ставка до 67-68%, изравняване на ставките за доход от труд и от капитал, запушване на каналите за изтичане в офшорни сметки, система за пренаемане (reemployment) с преквалификация и намиране на нова работа, „застраховка заплата“ (wage insurance) в случай на намаляването u или при принудително минаване на непълен работен ден, данък за рентабилните корпорации, съкращаващи работници, училищни ваучери според семейния доход, даващи възможност на бедни деца да учат в добри частни училища, реформа на финансирането на висшето образование, обвързваща таксите за обучение с дохода на специалистите след завършване... Нищо подобно няма у Байдън, нито имаше у Обама! Но от това има нужда Америка, и ще го постигне.

Не толкова предизборно важна за американската общественост, но пък съдбоносна за света е и разликата между изолационизма на Тръмп, наистина често прекъсван от изблици на фарсов шовинистичен гняв, неводещи обаче до започване на истински нови войни, и агресивния псевдолиберален глобален интервенционизъм на Байдън, наследен от Обама и Хилари, който преследва смяната на неугодни режими по цял свят, гони конфронтация с Русия, вещае нестабилност и неразвитие за нашия регион. И противоречи на смисъла на съвременната епоха, който е разпадането на Pax Americana, американския мир - обективен процес, на който политикатa на Вашингтон може да покорява умно и да постигнe достоен резултат, или да се съпротивява без шанс за успех. Стоиците казвали, че съдбата води покорния за ръка и влачи непокорния за краката.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи