2021 г. Европейски съюз. България. 24 български граждани и десетки фирми са поставени в унизителното положение да се борят за физическото си оцеляване. Без никаква доказана от съд вина, без никакви мерки против тях, предприети по единствения правно възможен и издържан начин – чрез правосъдната система. Струва ви се невъзможно и абсурдно? Не само, че се случва, но и повечето наши политици се правят на слепи и глухи, все едно, че този проблем не съществува. Мълчат българските политици и управленци, или ако говорят, изричат лъжи.

Какво се е случило на тези хора и фирми? Какво са сторили, че са наказани така, къде са съгрешили?

Нищо не са направили. Вината им е единствено в това, че са български граждани и че живеят на територията, наречена България и която територия претендира да е „държава“.  

На 2 юни американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) включи трима българи в списък и им забрани да имат имущество в САЩ и да извършват транзакции от или към САЩ. Твърди се, че били корумпирани и затова ги санкционира. Нейно право, велика държава е, може да забрани на всеки по света да има контакт с нея. Какво следва юридически за тези българи и фирмите им в България? Имайки предвид и блокиращия Регламент на ЕК от 1996г., с който не се признава екстериториалност на законодателствата на трети страни и на последиците от прилагането му, спрямо Съюза и европейските граждани, би трябвало нищо да не следва. Правата им на хартия не могат да са накърнени, имуществото им си стои, правото да се нарекат българи и европейци – също. САЩ нямат претенции към това и никога не са имали, защото техните санкции се отнасят само до територии под американска юрисдикция, каквато Европейския съюз (и в частност България) не е. За неразбралите, да повторим – санкциите касаят само територията на Америка и имуществото на санкционираните лица в Америка.

Това се случи на 2 юни. Какво направиха хората на Румен Радев – назначеният от него служебен кабинет в безвремието между поредните избори? Огледаха се, ослушаха се, и както казва народът, станаха по католици от самия папа. Т.н. „министри“ от този кабинет вдигнаха ръце и гласуваха като един (къде по убеждение, къде под външна диктовка), България да направи „черен списък“ на свои граждани и фирми, които според харвардския възпитаник Асен Василев, културиста Румен Спецов и вътрешния министър Бойко Рашков (членове на шпицкомандата, наречена пак от благоприличие „работна група“, имаща правото да определя кой да е лишен от права и кой не), били по някакъв начин свързани с тримата санкционирани. Имаше ли закон, въз основа на който се взе това решение? Не. Наруши ли се така Конституцията? Да. Пука ли им на „министрите“ от правителството? Не.

На 4 юни, 9 юни и 15 юни в „черния списък“ попаднаха общо 121 лица и дружества. Не едно, не две, а цели 121! Наказани ли са от американската OFAC? Не. Има ли някой претенции към тях? Не. Стоят си в списъка като черни овце, нарочени за заколение от временно управляващите България. Които управляващи забраниха на цялата държавна администрация да има нещо общо с нарочените, все едно са прокажени. Но не само това. Излезе по телевизията премиерът Стефан Янев и каза на банките - „Скъпи банки, ако обичате, спрете да работите с тези от „списъка“, че е опасно за вас, току-виж някой и вас ви наказал“.

Издигнатия от ГЕРБ (каква ирония!) управител на БНБ Димитър Радев, като видя какво се случва, вместо да тропне по масата и да каже – „Няма да допусна произвол, защото това са наши сънародници, които са нарочени от трета държава за виновни в нещо, но вината им не е доказана и няма никакво правно основание да им се ограничават правата, още повече банковите, а пък за „асоциираните“ лица да не говорим“, реши да запее в общия хор и на 11 юни същият този управител сътвори писмо, в което написа - „банки, внимавайте с тия българи, които са в списъка на правителството“.

Е, няма нормална банка, която след подобно зловонно указание също да не се стресне и да не реши, че повече няма да има нищо общо с „черните овце“. Масово се закриха банковите им сметки без обяснение, хората останаха буквално без банково обслужване, като нито могат да получават заплати, нито да плащат ток, нито да си купят лекарства дори. Данъците даже не могат да си платят на тая „територия“, на която живеят и в тая „държава“, чиито граждани са.

И в допълнение на това, за капак, управителят „гербаджия“ на БНБ Радев, нагло се появи в парламента и каза, че такова нещо нямало, никакви права не били ограничени, хората имали банкови сметки (?!). Имат, ама някой друг път. Интересно, ако самият Радев попадне в подобен „списък“ на някое следващо правителство, каква ли песен ще пее? Ще го питаме тогава с целия му капацитет на магистър по икономика от УНСС, специализирал в Института по външни отношения на Джорджтаунския университет, Вашингтон, заместник-министър в шест правителства след 1991 г., съветник в Международния валутен фонд, ръководител на мисии в сферата на управлението на публичните финанси в множество страни и член на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, как ще си плати тока, водата и кабелната телевизия, как ще пазарува през кредитни или дебитни карти и как ще си плати данъците, здравните и социалните осигуровки, при положение, че търговските банки в страната му отказват всякакви банкови транзакции и го третират като „персона нон грата“ и без вина виновен в собствената му държава?

Сега Димитър Радев е на върха на банковата система и не му пука. Интересно е и защо министрите от служебния кабинет и „партиите на протеста“ не го „изчегъртаха“, въпреки че е издигнат от ГЕРБ и въпреки, че мандатът му на шеф на БНБ вече изтече? Какво ли са му обещали, за да си мълчи за „черния списък“ и да пуска „указания“ до банките, с които да легитимира беззаконията и то след като решението на служебния кабинет бе обжалвано надлежно от страна на потърпевшите ? Ще се разбере след време. Но и сега не е трудно да се досети човек – защото вероятно угодно се е поставил в услуга на създателите на „черните списъци“, както на тези от служебния кабинет, така и на тези отвън, техните ментори от задкулисието, контролирано от кръга „Капитал“ и Иво Прокопиев. Ще се разбере след време, а дотогава хората от списъка, кучета ги яли.

2021 г. Европейски съюз. България...