Звездите на сериала Дан Стивънс и Рейчъл Келър: Публиката ще се влюби в „Легион“

Дан Стивънс и Рейчъл Келър в кадри от “Легион”

39_3Новият амбициозен сериал на FOX в партньорство с Marvel се нарича “Легион” и тръгна с глобална премиера в над 125 държави. В България поредицата стартира от 9 февруари само по FOX.
Сериалът разказва за Дейвид Хейлър, наричан Легион. Той е търсен мъж с немислими сили. Но силите му имат своята цена и тя е много висока – неговият разсъдък. Разкъсван от множество личности, всяка от които има различна част от неговата сила, той се опитва да си върне разума. Главните роли в сериала се изпълняват от Дан Стивънс и Рейчъл Келър.

Дан Стивънс е британски актьор, най-известен с главната си роля в телевизионния сериал “Имението Даунтън” и телевизионната адаптация на романа The Line of Beauty. В “Легион” той изпълнява ролята на Дейвид Холър, млад мъж с диаг­ноза шизофрения, който е прекарал по-голямата част от живота си в клиника.

Рейчъл Келър играе ролята на Симон Герхарт във втория сезон на сериала на FX “Фарго”. В “Легион” тя е Сид Барет, самодостатъчна млада жена, която не позволява на никого да я досегне. Сид и Дейвид се срещат по време на терапия и така започва тяхната необикновена връзка.

Интервюто с двете звезди на сериала е предоставено специално на “Труд” от Fox.

 

– Имахте ли пълна представа за сериала от създателя му Ноа Хоули, знаехте ли какво ще представлява сезонът, преди да започнете работа?
Дан: Ноа ми даде доста смътен сюжет, но по отношение на онова, което ще се случва с Дейвид в различните ситуации, мисля, че умишлено беше оставено неясно в началото, за да ме обърка напълно, какъвто е и самият Дейвид. И това се вижда на екран, самият чист ужас.
Рейчъл: Героите са хора, които си задават сериозни въпроси за себе си, поотделно и помежду си – не разбират кои са самите те, кой е другият, как да се свържат помежду си.
Дан: И когато цялото ти съществуване поставя под въпрос реалността, това се превръща в доста плодородна почва за разказа.

– В началото на сериала вашите герои са представени като хора със сериозни ментални заболявания, но като зрители не знаем доколко това е вярно и в каква степен е симптом за владеенето на определени сили. Мислите ли, че има някакво значение фактът, че този детайл не е зададен по-ясно и публиката ще трябва да решава сама, развивайки свои теории?
Дан: Особено когато нещо се случва в една фантастична реалност, мисля, че помага, ако можеш да се придържаш към някаква общочовешка истина и представа за нещата. И мисля, че за всички нас, особено за онези, чиито роли са на хоспитализирани пациенти в сериала, беше важно да имаме усещане за това. Независимо дали диаг­нозата на Дейвид е погрешна, целият му живот е тема в сериала. Със сигурност параноидната шизофрения, от която страдат много хора, е реално заболяване – колкото и самите болни понякога да вярват, че не е така, болестта я има. Съветвах се и с пациенти, и с психолози – освен всичко останало това е много интересен въпрос и е огромна привилегия да можеш да го зададеш. Стори ми се важно при подготовката ми за “Легион” да имам идея за всичко това.
Рейчъл: Другият сериозен въпрос, който изследваме в сериала, е на кой етап сам вярваш, че си болен, и кога другите те виждат като такъв. Беше ми интересно, когато правих проучване за моя персонаж, който е нов, събирателен образ – какво ли е отношението й към тази идея. Може би е била неглижирана като дете, откъдето вероятно й е дошла идеята, че е мутант, чувствайки се леко различна от всички останали и завинаги останала друга.
Дан: Идеята за различните е класическа X-Men идея, абсолютна институция за тази поредица истории, каквито са и идеите за любов­та и страха, също много ключови за “Легион”. В сериала има война, без да е специфично указана, но има развиващ се конфликт, довел до мутация, и хора, които са различни от останалите. Има и две полярни отношения към тези хора. Едното отношение е да погледнем към различните, да ги прегърнем и да харесаме тяхната чудесна другост, да се запитаме как бихме могли да я използваме за добро. Другият вариант е да я демонизираме и да бягаме с писъци от нея, да се опитваме да я унищожим в страха си. Това, мисля, е голяма тема в историите на X-Men и съответно е голяма част и от “Легион”.

– Какво проучване направихте за възможните физиологични състояния, от които вероятно е страдал Дейвид?
Дан: Прочетох доста Оливър Сакс – някои от тези истории са невероятни. И говорих с хора, които страдат от подобни заболявания или са на лечение, в частност от параноидна шизофрения, което е много неправилно разбирано състояние. Мисля, че яркостта на тази реалност не беше нещо, за което бях подготвен, както и за неочакваните начини, по които тези заблуди могат да представят себе си и колко много хора трябва да живеят живота си всеки ден с всичко това. Не всеки от тях е диагностициран и лекуван, не на всеки някой е казал: “Това и това не е наред с теб, трябват ти лекарства.” Някои хора просто си живеят така и за тях тези преживявания са много истински.
Заехме този елемент доста силно по отношение на това как Дейвид се отнася към тези различни реалности – в неговото съзнание те всички потенциално са или реални, или нереални, така че той се отнася към което и да било състояние с еднакво подозрение. Всяка случка има шанс да е реална или нереална и той никога не е сигурен.

– Химията между вас на екран е невероятна – бяхте ли наясно, докато снимах­те?
Дан: Много благодаря, но химията не е точно качество. Ноа ни събра, преди да започ­нем снимките – прекарахме един ден в Санта Моника, за да се опознаем и да счупим гипса, за да можем да изиг­раем тази странна връзка. Нямаме физически контакт в сериала, така че остава химията, ако не броим целувките.

– Как бихте описали тази връзка, тези отношения? Много ли е странна, отчасти заради липсата на контакт?
Рейчъл: Чувствала съм се така и преди. Случвало ми се е да срещна някого и да си кажа: “Хм, не знам дали те обичам, но определено чувствам, че те познавам – има нещо в теб, което сякаш разпознавам.” Мисля, че точно това се случва между Дейвид и Сид и те се споразумяват, все едно сключват договор в първия епизод, когато той я пита дали иска да му стане приятелка. И началото е дадено от нещо отвъд детайлите, отвъд докосването, преминаваш през това и отиваш направо към приятелството, а влюбването е наистина специален, уникален акт.
Дан: И започваш да си мислиш за силата на любовта и как тя наистина може да те извади от конкретиката на обстоятелствата. Ако гниеш в клиника и се появи някой като Сид, това ще ти вдъхне надежда. В случая с Дейвид това може и да е измамна надежда, защото е възможно мозъкът му да си играе игрички с него и да се окаже, че тя не е съществувала през цялото време, защото той дори не може да я докосне, но кой знае? Но той ще се впусне в това и ще се отдаде на идеята, че я обича. Връзката им се осъществява доста буквално в някои моменти, в различна реалност, което също е забавно – цялата лудница на преживяването да си влюбен, да си изгубиш ума по някого. Трансформиращата природа на любовта може да се усеща като вид лудост, която, добавена към и без друго доста психоситуацията на Дейвид, определено няма да направи отношенията им скучни.

– Пред какви физически предизвикателства ви изправи сериалът?
Рейчъл: Имаше толкова много вдъхновяващи предизвикателства. Понякога нещата се случваха по тотално различен начин от този, който си бях представяла, и просто трябваше да съм гъвкава, отворена. Имаше един снимачен ден, в който трябваше да влезем в едно езеро, да снимаме на дъното, а водата беше смразяващо студена. В един момент не знаеш дали нещо е извикан спомен, чий спомен, в чия реалност си, кой си ти, ти аз ли съм? И просто трябва да се предадеш на преживяването. Има моменти, в които не се чувстваш на място, но трябва да продължиш. И внезапно се отключваш за напълно нови нива на вдъхновение. Ноа създава това пространство, в което си едновременно леко фрустриран и леко ти е неудобно или изнервено, но това те кара да дадеш повече.

– В трейлърите на сериала виждаме цяла песен и танцово изпълнение – да очакваме ли повече такива елементи в шоуто?
Рейчъл: О, да. Няма граници, когато става дума за въображение и объркани реалности – имахме толкова много свобода. Целият сериал се превърна в нещо като урок по танц по някакъв начин, защото всеки ден, независимо дали вършиш нещо много важно в техническо отношение, или имаш голяма сцена с много диалог, трябва да влезеш в психиката на тези хора и да осъзнаеш през какво преминават те, какво наистина искат един от друг.
Дан: Беше забавно. И това беше най-вълнуващото нещо, което открих за Ноа и всички, които той беше събрал за този сериал. Мисля, че добрите шоута се получават, когато всички се забавляват и наистина играят. Събират се различни таланти на едно място, оператори, гардероб, дизайнери – всички ние бяхме заедно на снимачната площадка и част от този свят, възприемахме заедно случващото се. И за нас, актьорите, имаше огромно поле за изява и игра. Хората зад камерите винаги бяха готови за нещо наистина откачено. Почти във всеки епизод имаше поне по едно съвсем ново движение на камерата, нещо, което не бяха опитвали преди това.
Рейчъл: “Легион” е сериал, който не се взема прекалено сериозно. С Дан сме убедени, че публиката ще се влюби в сериала. Помня, когато снимахме боливудската сцена от пилотния епизод и тъкмо щяхме за започваме дубъла, и Ноа застана до камерата. Преди да каже “начало”, Дан просто ме погледна въпросително, сякаш ме попита с поглед: “Какво правим?” И аз отвърнах: “Как какво правим? Ще те последвам навсякъде! Пет, шест, седем, осем…”

– Дан, визията ти е доста специфична, с ретро костюмите от болнична униформа, както и косата…
Дан: Да, в мен има малка доза инди дух от средата на 90-те години. Косата е много съществена за Дейвид.
Рейчъл: Прическите са важни за всички. Изгледахме доста снимки на Брижит Бардо за моята героиня. И се чудехме как ли изглежда яката мацка, която няма нужда да е около някого непрекъснато? Как ли се облича, как ли се предпазва? Връзката й с Дейвид очевидно е отвъд физическото, така че трябваше да изследваме тези територии също.

– Ноа даде ли ви референции с други филми, за да ви разясни визията си за сериала?
Дан: Доста от ранните идеи, които всички споделяхме – визуално има много сериозно влияние от Кубрик, както и доста сериозно от Уес Андерсън, Терънс Трамп и в някои сцени – от Терънс Малик. Има и доста хорър елементи в някои от последните епизоди.
Рейчъл: В някои моменти се чуваше и “дайте да го направим ала Спилбърг тук”.
Дан: И в този момент пръс­тът на Дейвид заблестява…

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Браво за статията, „Легион“ се очертава да е велик сериал. Първият епизод беше страхотен.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.