На 26 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за сряда, 26.02.2020

Мъж опита да взриви кола близо до Пентагона

Депутатът от ГЕРБ Станислав Стоянов: Населените места край Велико Търново стават все по-привлекателни за живеене и бизнес

Представиха в Свищов интернет платформа за стимулиране на предприемачеството на малкия и среден бизнес Разработката е за трансграничния регион

Пазарът в Лондон през 2020 г. ще се съвземе

Сделки за над $3 млрд. договори Тръмп с Моди (ИНФОГРАФИКА) Индия купува бойни хеликоптери на “Локхийд Мартин”

Сирийската армия превзе още един град в Идлиб

Песков: Русия не се меси във вътрешните работи на други държави

Путин: Държа подчинените си под напрежение

Румен Радев: Секторът на информационните и комуникационни технологии е „вододел“ за развитието на нациите

В Сърбия пристигна втора доставка на руските системи „Панцир С1“

„Изтрийте миналото” се открои на Берлинале Нестандартен френско-белгийски филм впечатли публиката

Скъсяват болнични след някои операции (обзор)

Втори задържан за инцидента, в който кола се вряза в карнавално шествие в Германия

“Зеленият” курс срещу свободата Това е политически контрол и социално инженерство, които ще намалят възможностите за просперитет в Европа

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Климатичната паника е тоталитарен поход

Преди двадесетина години всеки урок, посветен на създаването на ЕС, с неприкрита гордост обясняваше, че ЕС е „уникален политически проект, който се осъществява отгоре надолу и в този смисъл е проект на европейския елит за осигуряване на мир и просперитет“. Днес брюкселската пропаганда удобно е забравила това клише под напора на справедливия гняв на суверенните народи срещу наднационалния елит. Но това не променя същността на политико-икономическата и институционална конструкция на ЕС. А тя е олицетворение на неолибералния глобализъм, като идеологическа матрица, която подчинява държави и народи на наднационалната бюрокрация, селектирана „на тъмно“ от елита, а не излъчвана от народите по пътя на демокрацията.

Конструкция, която осигурява господство на неизбраните, и е максимално отдалечена от демократичния контрол на гражданите. Между другото, изземването на суверенитет от държавите в полза на една недосегаема Европейска комисия („правителство“ на Европа), в която се концентрира гигантска разпоредителна власт върху живота на хората и техните общности, е умален вариант на модела за световно управление, към който се стреми суперкласата. Тоест, онзи елитарен конгломерат, който – по думите на известния американски политолог и журналист Дейвид Роткопф – се движи от интересите на транснационалните корпорации на финансовия капитал от типа на гиганта Blackstone. Техните 199 на брой мениджъри управляват активи за повече от 41,1 трилиона долара.

Провалът на неолибералния икономически модел, чието надгробно слово беше световната финансово-икономическа криза от 2008 г., даде тласък на силите, които търсят промяна чрез връщане на контрола върху икономическите процеси в ръцете на националната държава. Политиката на американския президент Доналд Тръмп, а и на руския лидер Владимир Путин през последните години – всяка със своята национална специфика – е насочена към демонтаж на неолибералния модел и връщане към суверенитета и икономическия национализъм. На този фон, Европейският съюз, олицетворяван от брюкселския елит, остана най-важната цитадела на неолибералния глобализъм. Това пролича особено релефно на годишната среща в Давос преди няколко дни, където президентът Тръмп за пореден път подчерта, че неговият основен политически приоритет е да възстанови работническите общности, разбити от глобализацията и да освободи предприемаческата инициатива от задушаващата държавна бюрокрация.

За да се противопоставят на промяната, глобалистите в Европа, казано в едър щрих, спешно се нуждаеха от извънредни основания за концентрация на още власт в ръцете на брюкселската бюрокрация, за да контролират народите и да не допускат „капризите на демокрацията“ да чертаят други пътища на развитие извън неолибералната матрица. И ги намериха – обявиха „извънредно положение за климата“. Климатичната паника се основава на хиперболизирането на катастрофични сценарии, от типа на тези, които периодично и уж с „научни аргументи“ бяха лансирани неведнъж през последните няколко десетилетия – за катастрофално пренаселване, което трябваше да се случи през 60-те години на ХХ век, за глобален глад и за „нов ледников период, който трябваше да унищожи цивилизацията“ през 70-те, за изчерпване на нефтените запаси и „глобално затопляне“ през 90-те. Никой от тези катастрофични сценарии не се осъществи. Но насаждането на масови страхове е важен инструмент за контрол на населението и за социално инженерство. И затова, както му е редът при такива социални експерименти, Брюксел обяви „извънредно положение за климата“, обявено миналия декември с решение на Европейския парламент – този луксозен приют за партийни безделници, предназначен да имитира някакви първични белези на демократичност на „уникалния европейски проект“, както „народните парламенти“ в условията на тоталитарния социализъм. И това гласуване беше „демократичната“ легитимация на фанфарно обявения малко по-късно „зелен нов курс“ на Европейската комисия.

Няма съмнение, че политиките по опазване на околната среда трябва да са приоритет. Но те не трябва да са подчинени – по думите на президента Тръмп в Давос – на кошмарните видения на „пророците на апокалипсиса“, защото целта на климатичните паникьори е само една „абсолютна власт да доминират, трансформират и контролират всеки аспект от нашия живот“.

Климатичната паника е тоталитарен поход срещу свободата. Не става дума просто за научни теории или невинна гражданска загриженост за природата, а за политическа програма, насочена към радикална трансформация на обществото и засилване на държавния контрол, дирижиран от наднационалните власти, върху всяка фибра на обществото. Политическата мотивация на радикалната теза за „извънредно положение за климата“ беше ясно очертана и от Нейоми Клейн, която през 2014 г. в популярната u книга „Това променя всичко: капитализмът срещу климата“, където открито се лансира тезата, че „климатичните промени“ са „златна възможност“ за разгром на капитализма.

„Новият зелен курс“, обявен от Европейската комисия, е инструмент за политически контрол и социално инженерство, които ще ограничат свободата и ще намалят възможностите за растеж и просперитет в Европа. Замислете се – 1 трилион евро ще бъдат иззети от джобовете на европейските граждани и ще бъдат насочени не към решаване на реалните проблеми на Европа – неравенства, бедност и безработица, нелегална миграция, демографска криза, нисък икономически растеж, а към една утопична цел: Европа да станела „климатично неутрална“ към 2050 г. И за целта ще се забраняват цели индустрии, ще се ограничава стопанската инициатива, ще се лишават от поминък, житейска перспектива и социално самочувствие цели общности и региони, ще се въвеждат нови и нови данъци. Щели да преодоляват тези негативните ефекти с „фонд за справедлив преход“, голямата част от който естествено ще са кредити, т. е. ще се плащат от самите жертви на въпросния климатичен преход.

Като слушате дитирамбите и мащабите на въпросния „зелен курс“, да си спомняте някога Брюксел да е обявявал със същия ентусиазъм програма за борба с бедността? Не сте и няма и да чуете.

Цялата тази операция по спасяване на неолибералния глобалистки елит, маскирана зад „извънредното положение за климата“, е поредното доказателство за дълбоката бездна между Брюксел и гражданите. Има ли, например, български евродепутат, който може членоразделно да обясни кой му е дал мандат да бърка в джоба на европейските, в т. ч. на българските граждани с 1 трилион евро до 2050 г. за т. нар. „зелен курс““? Кой от тях се е явявал с подобна политическа програма на изборите и е получил подкрепа от избирателите за нея? Кой от тях е провел предварителни обществени обсъждания по този въпрос с гражданите, с неправителствения сектор, с бизнеса – т. е. с тези, които изработват парите, които отиват в бюджета на ЕС? Кой от тях е запознал българската общественост (и първо себе си!) с всестранен анализ на икономическите и социални последици от подобна политика и подобен гигантски бюджетен разход и социално инженерство? Кой от тях и въз основа на какви данни и анализи прецени, че „зеленият нов курс“ е по-важен от борбата с бедността и безработицата?

Това, естествено, са реторични въпроси. Когато преди повече от 10 години за първи път заявих в нашите медии, че повече Европа означава по-малко Брюксел, и че тази неолиберална конструкция на ЕС ще доведе до ерозия и разпад на съюза, това беше посрещнато с ехидни усмивки от много еврохрантутници, дежурни конформисти и папагали на брюкселските опорки.

Днес, тогавашната прогноза вече е реалност, в която живеем. Сега с още по-голямо основание твърдя: неолибералният модел, по който е конструиран днешният ЕС, трябва да се промени из основи. Защото е модел, който обслужва формиралия се наднационален елит, а не гражданите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.