Бивш полицейски шеф и началник от ДС се простреля в Шумен

Москва: Бойните кораби на САЩ в Черно море трябва да стоят далече от бреговете на Русия

Май Манолова: Изправени сме пред заплахата да влезем в Европа „на два стандарта“ заради храните

Тайната на моята красота? Първи душ от 3 дни

Премиерът на Япония Шиндзо Абе смята да посети Русия през пролетта на 2019 г.

Йоана Христова, зам.-кмет на София: Не би трябвало днес да има превишаване на нивата на фините прахови частици в столицата

Два милиона души протестираха вчера в Атина

Мъж потроши с камъни прозорците на Софийската синагога

В 7 града в страната е отчетено замърсяване на въздуха

Китайската икономика е забавила растежа си заради търговската война със САЩ

85 станаха жертвите на взрива от тръбопровод в Мексико

Богдан Милчев, Институт по пътна безопасност: През последните години МВР се провали в борбата с катастрофите

Грипът затвори над 460 училища и детски градини

Вижте какво е състоянието на пътищата в страната

Снежна буря и леден дъжд сковаха части на САЩ и Канада

Златните ни билки хранят чужди компании Пет научни институции ще се занимават с преработването на растения и превръщането им в продукти за родния бизнес

Фактическите изследвания се очаква да започнат през 2023 г., дотогава трябва да бъде изграден научният център.

Страната ни е богата на близо 4000 вида

Огромна част от лечебните растения на България се изнасят като суров материал в чужбина. Едва 5% от 17 000 тона билки, които се добиват годишно, остават у нас. “Проблемът не е толкова в износа, колкото във факта, че няма достатъчно българско производство и затова повечето неща се изнасят. Да се насърчи българският производител е целта. Малките фирми нямат достатъчно ресурс, за да правят разработки, и затова идваме ние”, посочи пред “Труд” проф. Владимир Димитров от Института по органична химия с Центъра по фитохимия на БАН.

Той е координатор на проект за преработването на български билки и ароматични растения в ползва на родния бизнес, който започва у нас. Общо пет научни и университетски институции се включват в изграждането на Център по компетентност за оползотворяване на биоресурси от лечебни растения на стойност близо 24 милиона лева. В него специалистите ще работят върху преработването на лечебните български растения и превръщането им в продукти за медицински, козметични и хранителни цели предимно за родния бизнес, от което да печели икономиката на страната.

“Колко важна е темата за България – имаме над 3500 вида висши растения и повече от 500 низши растения и гъби, 700 са разпознати като потенциални за приложение, а 200 се оползотворяват. 17 000 тона сух билков материал изнасяме от тях. Например, Германия ни ги връща преработени обратно в аптеките като крайни продукти, а добавената стойност остава за чуждата държава. Целта е добавената стойност да остава в България, а не в Германия, която е най-големият купувач на български билки”, обясни още той.

Страната ни се нарежда на едно от челните места в Европа по биоразнообразие на растенията. “Има множество лечебни растения, които до голяма степен се оползотворяват и в момента, но има още широко място за използване чрез прилагане на нови технологии – зелени технологии. Целта е да се извличат активни компонентни, които имат биологично активно действие и могат да те се използват за повишаване на качеството на живот. Нашата цел е да извличаме компонентите, да създаваме прототипи на продукти чрез прилагане на модерни технологии и да ги предлагаме на български фирми. Чувства се огромен интерес към иновации в областта. Преработваме и етерични масла, но при тях имаме отпадъчна биомаса, която не се оползотворява. Една от основните цели е тя да се използва, защото има много активни компоненти”, разясни проекта проф. Димитров. По думите му създадените прототипи на продуктите ще са от интерес за малките предприятия.

Бенефициент на проекта е Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН, а партньори са Агробиоинститут при Селскостопанска академия, Факултет по химия и фармация на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Институт по полимери при Българска академия на науките. Асоцирани партньор са престижният университетски и изследователски комплекс във Вагенинген и холандската фирма Юнилевър, третата по големина в света компания за продукти, предназначени за краен потребител, работеща в областта на хранителните технологии.

Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. 85% от сумата са европейски средства, а останалите 15% са национално финансиране. Срок на изпълнение е до 30.12.2023 г.

 

Иновации работят за повишаване качеството на живот

03-2Разработването на интелигентни и щадящи подходи и технологии за оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения ще има директен ефект върху екологията и активното опазване на растителното биоразнообразие в страната, категорични са експертите.

“Очакваме проекта да допринесе за повишаване на капацитета на българските предприятия за разработване и внедряване на иновативни конкурентни продукти, с пазарна реализация в страната и чужбина. Социалната значимост на проекта може да бъде обобщена в два аспекта. А именно, от една страна повишаване на качеството на живот на населението чрез създаване на иновативни продукти от природен произход за здравословен начин на живот. И от друга страна, създаване на възможности за разкриване на нови работни места в сферата на икономиката, науката и иновациите”, обобщиха от БАН.

 

От Института по розата

Трибестан само за политбюро

03-12Продукти от билкови екстракти са обект научни разработки у нас още от времето на социализма. Едно от най-важните ни открития е медикаментът за полова мощ Трибестан, който се произвеждал в Института по розата в Казанлък, научи “Труд”.

Препаратът се правел тайно само за отбрани хора от политбюро. Поръчки обаче идвали и за първите мъже в Русия. Активната съставка в българския афродизиак бил белият трън.

 

Обществени поръчки за оборудване в следващите 2 години

Кремове и хапчета ще са крайните продукти

Нетъкан текстил от хитозан за лечение на рани

У нас има 3500 вида висши растения и повече от 500 низши растения и гъби, 700 са разпознати като потенциални за приложение, а 200 се оползотворяват и берат.
У нас има 3500 вида висши растения и повече от 500 низши растения и гъби, 700 са разпознати като потенциални за приложение, а 200 се оползотворяват и берат.

В следващите 2 години ще се извърши основната работа за закупуване на апаратура чрез обществени поръчки, посочиха учените, които ще участват в изграждането на центъра.

Всеки от петте партньора ще оборудва своя лаборатория. Планира се в Химическия факултет на СУ да се прави даден препарат в краен вид, като ще се използват само природни продукти без химикали. Това могат да са лечебни козметични кремове, хапчета и пр. Департаментът, който ще се изгради там, ще включва 3 лаборатории – за разработка на продукти и технологии, за охарактеризиране и качествен контрол и за безопасност на продуктите.

В Агробиоинститута при Селскостопанска академия полупромишлено и промишлено ще се разработват методи за отглеждане на някои перспективни растенията, които към този момента само се събират. У нас практиката за култивиране съществува само при единични видове билки, уточни проф. д-р Иван Атанасов от института.

“Нашият департамент представлява експериментално биоаналитичен модул в проекта”, посочи от своя страна деканът на Биологическия факултет на СУ доц. др. Стоян Шишков. Там ще се предвиждат тестове относно вирусология, имунология, скриниг за антивирусна и антибактериална активност на екстракти или биоактивни компоненти.

Ще бъде изграден и вивариум с лаборатория. “Това е много важна част от центъра – всички проекти да намерят приложение и в хуманитарната медицина, не само в козметиката. Ще изследваме въздействието върху опитни животни”, уточни доц. Шишков.

Последното звено в дългата верига се явява Институтът по полимери към БАН. “Ще придадем завършена форма на продуктите, ще предлагаме методи и форми на приложение на екстрактите”, уточни директорът на звеното доц. д-р Нели Косева. Заедно с факултета по химия и фармация, аналогично ще правят крайни форми. Те ще се базират на природни полимери и носители на крайните субстанции от растенията. За пример може да послужи разработката за създаване на нетъкан текстил от природния полимер хитозан, импрегниран с лечебна съставка. Той прилича на марля и може да се използва за лечение на рани.


В Европейския съюз

Пазар за 28 млрд. долара

Европейският пазар за лечебни и ароматични растения е най-големият, като изпреварва дори азиатския и този в САЩ, взети заедно. В ЕС размерът му е 28 млрд. долара. В Азия той е за 10.8 млрд, а в САЩ – 6.9 млрд. долара.

Затова според родните учени пазарната реализация за продукти, произведени в България, има изключително богати възможности.

Най-сериозни количества от български билки се пласират в Европа, стигат дори до Африка и Америка. Лечебните ни растения заминават предимно за Германия, Австрия, Англия, Кипър.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.