Хореографът Фреди Франдзути: Еротиката е важна част от „Кармина Бурана”

„Фолксваген” предпочита София пред Измир Вече има разговори за продажбата на имот до българската столица за новия завод

Народният театър издига сцена под звездите За трета поредна година спектаклите ще се играя на открито от 21:30 часа

Дилъри търгували с дрога от коли в движение (обзор) Осем ефективни и две условни присъди за 10 участника в наркогрупа

Йенс Столтенберг: Русия има време до 2 август да се върне към ракетния договор

Порой причини наводнение в Котел, някои от жителите бяха евакуирани

Цеци Красимирова пуши трева

Не забраняват вноса на дизели втора ръка

Мелиса спретва на Селим гаден женски номер

Наказателният спецсъд остави Николай Банев в ареста

Климатичните аномалии съсипват кръвното и секса Динамичната смяна на времето между жеги, обилни валежи и бури стават все по-често явление

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 юни 2019

Терористична заплаха вдигна на крак полицията в Брюксел, българският посланик предупреди колегите си да отбягват центъра на града

Разширяваме двойно ГКПП „Калотина” (обзор) Новите инвеститори гледат за колко време тировете стигат до границата

Доставят ново кухненско оборудване на патронажа в Елена

Знаех, че ако дочакам слънцето, ще бъда спасен

Постоянно плуване, вярата и бодър дух били най-силните оръжия на смелия българин, изгубен в пролива Пертланд Фърт край шотландския остров Оркни
Посред нощ сред вълните планктонът бил негов приятел

„Бях убеден, че ако дочакам сутринта, ще бъда намерен.“. Това разказа пред „Труд“ българинът Иван Дойчев, който оцеля повече от 11 часа сам в ледените води на Северно море на километри от бреговете на Шотландия.

Както „Труд“ писа, професионалният водолаз изкара цял нощ, изгубен в пролива Пертланд Фърт край остров Оркни, разчитайки само на себе си в 8-градусовата вода. Сигналът за изчезването му е подаден на 3 май в 17,20 ч, когато не се върнал на кораба, с който излязъл за пореден път, за да вади скъпите миди „Сен Жак“ от дъното.

„Беше ми третото влизане за деня, което е нормално в сезона. Денят беше прекрасен – слънце, слаб вятър и повърхност като огледало. Пълен лукс. Мястото е 1,2 мили преди последния нос на Южен Роналдси. Проблем с ливара (торбата) с миди на мой колега допринася за забавянето на лодката, която трябваше да ме прибере, а течението свърши останалото”, казва Иван за момента, когато морето го отнася, и разкрива, че дори лодката да го беше последвала при толкова силно течение, всички щели да бедстват.

Борейки се с морето, 40-годишният мъж, с две кислородни бутилки на гърба, осъзнава, че е останал сам. Първият час от опасното му приключение бил най-кошмарен. „Притеснявах се повече за близките си, отколкото за мен, и това да спра да мисля какво изпитват те, беше най-голямата битка, която спечелих. Фокусирах се върху оцеляването си. Постоянно плуване, позитивно мислене и бодър дух. Дори за минута не допусках лош край, вярата не ме напусна, позволих си дори лека игра с планктона в 2 ч сутринта. Знаете, той свети при резки движения. Забавлявах се, наблюдавайки това шоу, махайки с плавници колкото сила имам. Трябваше да правя нещо, чакайки сутринта. Бях убеден, че тогава ще бъда намерен“, спомня си Иван за най-тежките моменти, в които вече не вижда и брега.

В същото време половината град Оркни търси нашенецът. Местни хора обхождали бреговете на различните острови в търсене на следа от изчезналия мъж. Два хеликоптера и три катера на бреговата охрана също го издирват безуспешно в продължение на часове.

“Плуването по никакъв начин не променяше посоката ми, правих го, за да избегна хипотермията. Осъзнах, че мога да променям посоката си едва когато течението ме върна обратно зад Пентланд Скери около 3 часа сутринта”, разказва Иван, който чувал хеликоптерите далеч от себе си и това му давало сила на продължи, но това не било единственото, което го крепяло.

„Психиката беше преди всичко. Тя надделя и тя спечели. Нямаше умора и студ. Духовен човек съм – знам, че и силите бяха с мен. Гласуваха ми доверие“, споделя с усмивка професионалният водолаз от Варна и допълва, че въпреки тренировките, никой не би могъл да бъде сигурен в силите си срещу стихия като океана.

Така часовете минават бавно. „Към 3 ч знаех вече къде съм – на място с трафик. Първо видях светлини, помислих че е голям буй, маркиращ траекторията и пътя на преминаващи кораби. Бях вече зад Пентланд Скери и виждах ефекта от плуването. Когато се приближих, осъзнах, че е кораб. За късмет беше голяма ветроходна яхта, стояща на дрейф. Чакали са силен вятър да надуят платната. Минах буквално на 5 метра от нея, когато се срещнахме, дори огледах за кранци, спуснати по надолу, за които бих се хванал. Отново за късмет въпреки ранния час на дека са работили студенти и са ме чули веднага”, разкрива Иван за момента, когато руски кораб се явява неговото спасение.

Оттам прехвърлят Иван на спасителен катер на шотландската брегова охрана, който го откарва в болница. „Изкарах там няколко часа и се прибрах вкъщи. Изследванията ми са добри – като на здраво бебе“, отчита оптимистът, който не може и ден, без да излезе в морето и така вече 23 години.
Обикновено пътуване преобръща съдбата

Едно гмуркане запалва човек за цял живот

Иван е роден във Варна. Започва да се гмурка още като ученик. „Дори едно потапяне при Камен бряг и Тюленово с маска и шнорхел запалва човек за цял живот. Страстта по морето никога не угасва“, казва Иван.

У нас той има сервиз за автомобили и от време на време вади трофейни риби като харпунджия. Преди две години обаче приятел го кани в Шотландия на гмуркане. Иван заминава, влюбва се в мястото и остава. Започва работа като професионален водолаз, вади миди и печели отлично.
Убеден е, че с лоша екипировка гмуркач може да измръзне дори и в тропиците, защото студената вода не е най-големият проблем. След оцеляването си признава, че тялото има неподозирани възможности, но не се смята за герой.

„Приятелката и семейството ми са героите след това, което преживяха – неописуеми тревоги. Аз просто си поплувах малко повече от нормалното, а и бях в морето, което обичам и винаги съм искал да бъда – остава все така бодър българинът и допълва: – Специални благодарности на екипажа на руския кораб и на шотландската брегова охрана, както и всички рибари и хора, които са се отзовали на сигнала за бедстващ човек в морето. Поздрави и на целия екип на “Труд”, бъдете живи и здрави.“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.