МВФ прие нови правила за оценяване на корупцията

Франция засилва граничния контрол в южните Алпи

И днес ще е топло и слънчево

The Times: Годеникът на Юлия Скрипал се оказа руски агент Степан Викеев изчезна от социалните мрежи, не отговаря и на обажданията й

Ултрасите и услугите

На 23 април 2018 да почерпят

Графа открадна Ягода в “Гласът на България” Младата изпълнителка за малко да отпадне, след като загуби дуела с най-добрата приятелка на Симона Загорова - Никол

Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара, пред „Труд“: В България се добиват над 7 тона злато на година

– Г-н Андреев, “златна страна” ли сме и можем ли да преработваме ресурса в България?
– За цялата си история досега човечеството е добило около 180 хил. тона злато в целия свят. По предварителни данни през 2015 г. добивът на злато в света е около 3000 тона, като ръстът за последните 5 години е около 16%. България обаче не е една от “златните страни”, защото наличното у нас злато е в доста по-малки количества от това, добивано в Китай (около 500 тона годишно), Австралия (300 т), САЩ (250 т), Русия (250 т), ЮАР (200 т) и др. В България се добиват малко над 7 тона годишно. У нас са известни няколко находища – това, от което се добива най-дълго време и все още работи, е рудникът в Челопеч. Добитият там златен концентрат, а не чисто злато, се преработва в Намибия, защото в рудата има съдържание на арсен, който е забранен за обработване в България. Технологично сме достатъчно напреднали, за да го добиваме, но поради обществените очаквания това не се прави. През 2004-2005 г. предложихме технология, която да пречиства арсена от златото, и тя не изпуска нито грам в околната среда. От икономическа гледна точка неизползването на тази технология води до пропуснати ползи за България – работни места и добавена стойност в икономиката. За съжаление държавата отказа този проект. Това е вече минало – работните места, инвестициите и добавената стойност са в Намибия.

– Какви залежи от ресурси има на територията на България?
– У нас има разнообразни полезни изкопаеми, но с много ниски съдържания. Промишлените запаси с най-голям дял са на мед, сребро, злато, олово, цинк, каолин, бентонит, лигнитни въглища и др. Лигнитите са изчерпаеми в исторически план, но имаме запаси поне за 80 години напред. В световен план земната кора е проучена само на около 2000 метра от повърхността. Геоложките намерения сочат, че човечеството има залежи поне до 80 км навътре в Земята. На практика ние сме проучили под 1% от земните недра. Технологиите в световен мащаб към момента позволяват проучвания едва до 1-2 км. Но тепърва ще се развиват проучвателните и добивните машини и методи. В Европа сме трети по добив на мед, четвърти по добив на злато и пети по добив на лигнити.

– Какво е бъдещето на концесията за добив на злато в Трън?
– Има инвеститор с открит интерес към концесията, който да разработи находището на злато в Трън. Убедени сме, че проектът ще даде на региона много – ще възстанови поминъка, защото това е рудничарски регион, ще въведе качествено заплащане за труда на местните хора, паралелно ще развие други бизнеси като туризъм, земеделие и услуги. За мен развитието на региона минава през тази инвестиция и местните хора не трябва да слушат лъжепророци, чиито интереси са далеч от благоденствието на трънчани, а да претеглят плюсове и минуси и да вземат решение – “да” или “не” на този златен шанс.

– Как може да се справим със замърсяването на въздуха в градовете?
– Нужни са актуални и адекватни зелени политики. Нивото на замърсяване от тецовете е много по-малко от това в градската среда. Големите топлоцентрали в комплекса “Марица-изток” от години имат сероочистващи инсталации, а електрофилтрите им са с почти 100% ефективност на улавяне на праха. България има нужда от тецове на лигнитни въглища, защото това е наш ресурс, чрез който се гарантира енергийната независимост и националната сигурност на страната ни. От друга страна, в градовете броят на автомобилите, предимно стари, непрекъснато расте и домовете масово се отопляват на твърдо гориво. Енергийно бедните горят всякакви предмети, за да се отопляват. Няма политика за насърчаването на газификацията или намаляване на цената за отопление. Няма внедрени инструменти за намаляване на нивата на фини прахови частици.

– Възможно ли е тецовете да се справят с праговете на емисиите, заложени в евродирективата, или трябва да търсим друг начин на производство на енергия?
– Няма да успеят. Затова трябва да се борим частично да намалят праговете за нас и още 9 страни членки на ЕС. Нашите централи не могат да се справят с новите завишени нива на очистване на сярата, а в Германия – с живака. По наши изчисления възможното затваряне на тецовете ни ще доведе до около 40% поскъпване на тока. Което означава, че ако досега енергийно бедните са били 30% от населението, тогава ще станат 50%.
На 28 април ще има заседание на Еврокомисията, но не смятам, че тогава ще се вземе решение по този въпрос. Очаквам решението за по-рестриктивните прагове на емисиите за индустрията да бъде отложено във времето. Но тенденцията за въглищния сектор е негативна и този момент ще дойде след 20-30 или повече години. Затова всички заинтересовани страни трябва да седнем около масата и да изготвим национален план за действие. Дали ще е развитие на нови горивни технологии, щадящи околната среда, дали ще минем изцяло на ВЕИ или други изкопаеми горива – нямам идея, но трябва да защитим националния интерес, чрез дългосрочно планиране.

До каква степен минният бранш ще усети поскъпването на природния газ с 30% и последващото увеличение на цената на тока за индустрията с 3,5%?
– Минният бранш има много малко мощности на газ, затова поскъпването на синьото гориво няма да повлияе драстично на индустрията. Въпреки това, основните технологични процеси в сектора са свързани с електроенергията, което ще окаже пряко влияние на бранша. Ще се вдигне себестойността, а това ще намали маржа на печалбата, защото по-голямата част от компаниите са на борсите.

– През март прогнозирахте поскъпване на добивните метали у нас, с какво е свързано движението на цените нагоре и с какъв темп ще се развиват световните пазари?
– Поскъпването на основните метали и ресурси на световните борси се дължи най-вече на политическите процеси в ключови страни. Това, което прогнозирахме през март, най-вероятно ще се осъществи още по-бързо. Започналото в края на 2016 г. колебливо нарастване на цените на световните борси обхваща всички добивани у нас метали – мед, злато, олово, цинк. Цените на борсите ще се движат много бързо и активно през 2017 г. Като основни природни ресурси медта и оловото ще поскъпнат драстично, ако геополитическите конфликти и нестабилността се засилят.

– Инвестира ли индустрията в развитие на технологиите и подобрения във фирмите?
– Вече посочихме, че минният бранш претърпя мащабна технологична трансформация през последните 20 г. Това заедно с приватизацията, работата по пазарни правила и стремежа към усъвършенстване на процесите в добивните компании благоприятства налагането на култура на постоянни подобрения във водещите компании. Затова днес може да се говори за професия “оператор в мина”, а не за “миньор” – технологията помага на човека да добива ефективно и устойчиво.
Но на браншово ниво от години се усеща необходимостта от създаване на общ фронт, чрез който индустрията да заяви своята нужда да развива технологии, машини или човешки капитал. За да бъдат обединени усилията, трябва да имаме общ фонд, в който индустрията и научните среди да се обединят. Нужен ни е клъстър на принципа на европейския за иновации и технологии. Те имат три върха, по които развиват сектора – бизнес, проучвания и научни общности. Това трябва да бъде внедрено и в нашия бранш. В момента водещите минни предприятия в страната и Минно-геоложкият университет отделят доста ресурси за разработки и научни изследвания, но чрез обединение на горния принцип мисля, че можем да получим по-добри резултати, по-бързо, на оптимални цени.

– Как можем да спасим мина “Оброчище”?
– Мангановото находище в Оброчище е четвърто по големина в света и първо в Европа. А добивът от находището е 30 000 т руда годишно, което е много малка част от ресурсите, а можем да станем една от водещите страни в добива на тази суровина. Проблемът очевидно е инвеститорът. Ще ви припомня случая с “Горубсо-Мадан” – фалира преди 3-4 години, сега е едно от водещите минни предприятия в страната. Качествен инвеститор и в “Оброчище” ще спаси мината. Държавата трябва да се намеси и да прекрати концесията, ако се докажат системни нарушения там.

– Какъв дял от БВП на страната заема минната индустрия и каква е средната работна заплата в сектора?
– В зависимост от борсовите цени на основните метали делът на добивният бранш в БВП на страната варира между 3 и 5% годишно. В бранша пряко са заети близо 24 000 души, а в свързани производства – близо 120 000. Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е 16 527 лева, което е увеличение с 2% спрямо 2015 г. За периода от 2000 г. средната работна заплата се е увеличила с 350%. Това показва устойчивост на доходите и сигурност на заетите в цялата минерално-суровинна индустрия.

Нашият гост
Иван Андреев е завършил МГУ “Св. Иван Рилски” с професионална квалификация “Минен инженер по маркшайдерство и геодезия”. Кариерата му включва позиции в МДК АД (сега “Аурубис България”), “Челопеч майнинг” ЕАД, “Тайсей Корпорейшън – България” и “Геосолве”. Член е на УС на Българската минно-геоложка камара и на Асоциацията на маркшайдерите. Заместник-председател е на Съюза на геодезистите в България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

    1. Що бе Радев, да е гаден, че и лъжец? Това, което казва не съответства на собствения ти мироглед ли? Ами, ако собствения ти мироглед е лайняна уйдурма? Колегата /защото и аз съм завършил МГУ/ казва 100%истина. При това може 100% да докаже не само всяка една своя дума, но дори запетайките и точките! На всичко отгоре ги казва тези истини, въпреки шепата зелени мародери, като теб, които държите власта за топките и извивате ли, извивате, докато ви отпуснат поредния транш за нищоправене… А колко по-лесно, честно и достойно е, САМИ да си изработваме парите? Хората по света са го разбрали – разработват си находищата /да вметна, че технологиите отдавна не идват от СССР и са стерилни спрямо околната среда/, и не само това. Плащат на такива, като вас да пречите, за да не го правим и ние, та да печелят от монопола си… Та такива ми ти работи, Радев. Извинявай, ако се изразявам малко по-грубо, ама и ти не пестиш… Замисли се!!!!

  1. Така и не стана ясно, чия собственост са добитите >7 тона българско злато, стотиците хиляди тонове мед, олово, цинк? Нали по конституция подземните богатства са общодържавна собственост и това, че ги копаят и преработват частници не променя собствеността! Колко губим от колониалния статут, в който сами сме се поставили?

    1. Чужда собственост са, защото е платена концесионна такса. Сам провери значението на това словосъчетание! Но конесионната такса не е единствения принос за страната ни. Създаването на работни места, данъците от работните заплати, ДДС, платено в последствие при харчене на тези пари – това са все приходи за държавата. Вярно е, че ако сами ПРЕРАБОТВАХМЕ концентрата щяха да са много повече, но нямаме право да го правим по старите технологии, а за новите никой не дава разрешение, защото зелените веднага ще скочат, че се тровят хората….

  2. Г-н Андреев, забравил сте да посочите по коя технология се добива злато в Челопеч, по каква технология ще се добива то от находището в Ада тепе и наистина ли не се изпуска и грам силно отровно съединение във водите. Сетне , г-да журналисти от Труд, поискайте компетентно мнение от специалисти, които наистина познават технологията на добив на злато в БГ.

    1. Гоше, технологията за ДОБИВ на концентрат не вреди на околната среда. Старата технология за ИЗВЛИЧАНЕ на златото от концентрата е опасна и за това е забранена в ЕС. Новите технологии вече не замърсяват, но за зелените пирати това няма значение. Чуят ли за добив на подземни богатства, скачат като Матросов! То за това и добива у нас е разрешен, но извличането става в Африка. Апропо, фирмите монополисти /не са български/ вероятно плащат на зелените да са против. Самото население иска работа и в поголямата си част разбира необходимоста от разработване на находищата.

  3. Странно защо въздухът в димитроврадско е сред най мръсните в европа при тези 100%ви филтри.
    Не панимаю…

    1. И по колко злато годишно се добива в Димитровград бе, СПЕЦИАЛИСТЕ?

      1. Прочети статията още 100 пъти докат сенилния ти мозък вдене, че филтрите са на електроцентралите на лигнитни. После попитай лекаря, защо правиш връзка между златните мини и електроцентралите.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.