Плеймейтката Марешка отпадна от „Игри на волята“

20 интересни факта за алкохола

Над 60 са вече жертвите при експлозията в джамия в Афганистан

Апетитът за сладко е признак за лош сън

Борис Джонсън: Ще напуснем ЕС на 31 октомври, дори ако споразумението бъде отхвърлено от депутатите

Обезвредиха съмнителен предмет на лондонска улица

Йозджан Дениз нае нова вила

Меркел: Имаме много работа до постигане на споразумение по дългосрочния бюджет на ЕС

Признаха си спонсори на Мая ДБГ си спомниха, че платили билбордовете на Манолова

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Нов случай на африканска чума при диво прасе в Ловешко

Оперираха мъжа, паднал във водопад в Беласица

Регулират цените на вносни лекарства Паралелният внос ощетява потребителите

Малина Крумова: 96% от катастрофите се дължат на грешки на водача

Нередовни пътници биха кондуктор в автобус в Пловдив

Ивет Лалова: Ще бягам още

От нашия пратеник в Рио

Ивет Лалова бе изключително емоционална в микс зоната на олимпийския стадион в Рио в разговора си с акредитираните български журналисти след финала в бягането на 200 метра. В един момент тя дори се разплака, но успя бързо да се овладее и се извини, че е показала по-голямо вълнение.

Втори златен медал в Рио след победата си на 100 метра спечели Елейн Томпсън от Ямайка с 21,78 секунди. Втора е Дафни Шипърс (Холандия) с 21,88, а трета – Тори Боуи (САЩ) с 22,16. Лалова завърши осма с 22,69 секунди.

– Завършихте на осмо място в това бягане, в което бяхте на осма пътека…

– Да, така е. И четири олимпийски игри по две дисциплини на всяка също е осем… Очевидно е, че беше доста трудно наистина. Допреди този финал осма пътека ми беше любимата. Излизам от правата и тогава е моментът, в който трябва да натисна. Но точно тогава усетих нещо в бедрото, някакво придърпване. Но няма как, това е спринт и такива неща стават. Да не говорим за това обаче, то си е мой проблем. Благодаря на съдбата, че въобще стигнах до този финал. И съм горда, че бях част от това историческо бягане.

– Можехте ли да постигнете нещо повече в това бягане? С времето ви от полуфинала – 22,42 секунди, щяхте да бъдете шеста?

– Разбира се. Единствено за това ме е яд, че не си тръгнах от този финал и от олимпийските игри въобще с най-добро време за сезона. Аз съм перфекционист и искам всичко винаги да е най-доброто. Но като се има предвид цялото това олимпийско напрежение… Ето, снощи бях до 1 ч през нощта на допинг контрол. Единствена мен ме дръпнаха от всичките финалистки и от службата въобще не се съобразиха, че ще бягам на финал на следващия ден и имам нужда от почивка. И не мога, а и не трябва цели два часа да стоя там, за да дам проба… Нещата се натрупват, малки, но много. Бяганията толкова късно също се отразяват. Напрежението, че си на финал… Това са все дребни неща, но оказват влияние – все са стотни в повече, които като се съберат…

Снимка КОСТАДИН АНДОНОВ
Снимка КОСТАДИН АНДОНОВ

– Е, на следващите олимпийски игри вероятно ще бъде по-добре…

– За нас, спортистите, винаги е много важно да има някаква цел. Животът ни е по-подреден и дори по-лесен, когато имаш цел, която преследваш. Не зная дали ще е прекалено гигантско в момента да кажа – Токио (б.а. – там са олимпийските игри през 2020 г.) или да кажа Лондон (б.а. – там ще е световното през 2017 г.) или поне следващото европейско първенство. Но ще кажа едно. Това не беше последното ми бягане. Ще бягам още. Колко и докога – ще видим.

– Вероятно знаете, че повечето от съперничките ви в днешния финал сигурно са ви гледали по телевизията от игрите в Атина преди 12 години…

– Сигурно е така. За мен е чест, ако е било така – да са ме гледали тези, които днес са най-бързи. Най-вероятно тогава са започвали да тренират лека атлетика. Ето, виждате ли, това е доказателство, че нещата не стават точно в определен момент, както ги искаме. Например, миналата лято Вероника Кембъл, която е с две години по-голяма от мен, взе бронзов медал от световното първенство в Пекин. Така че защо и аз да не направя нещо подобно? Въпросът е да уцелиш точния момент.

–  Всъщност сега, тук в Рио и полуфиналите на 200 метра, и финалът бяха по-силни от тези в Атина преди 12 години…

– Определено беше така. Виждате, че нивото се повишава не само от олимпийски игри на олимпийски игри. Няма да се уморя да повтарям, че на олимпийските игри в Сидни примерно с резултат от 11,15 секунди на 100 метра се взимаше бронзов медал. Тук в Рио финалът на 100 метра се затвори около 10,90. Това е огромна разлика и огромна крачка напред. Както е и сега на 200 метра – не си спомням друг път първите три състезателки да са бягали стабилно през сезона под 22 секунди. Самата дисциплина 200 метра се разви много бързо в последните години, защото много момичета видяха своя шанс именно в нея.

– С какво настроение си тръгвате от Рио?

– Тръгвам си с чувството на добре свършена работа. Дойдох, за да бягам в този финал, и го направих. Благодаря на Господ, че имам много хора до себе си, които ми помагат в най-важните моменти. Само те знаят наистина колко много усилия им коства това. Благодаря им (б.а. – тук в очите на Ивет се появяват сълзи и гласът й започва да трепери). Извинявам се, че се разчувствах. Дано наистина, както казвате, да съм пример за младите хора. И да продължа да радвам българите с изявите си.

Голямото сърце на Ивет

Един изключителен български спортист за 12 години влезе в три олимпийски финала в леката атлетика. Направи го в уникалната конкуренция на спринта в царицата на спортовете на възможното най-високо равнище – олимпийските игри.

През 2004 г. в Атина Ивет Лалова беше на 20 г., когато завърши четвърта на 100 метра и пета на 200 метра в гръцката столица. Тогава това бе невероятен фурор, защото го стори в месомелачката на чернокожите пантери от САЩ и Карибите – природно по-надарени, по-силни и по-бързи от останалите. Към онзи момент Ивет вече бе станала най-бързата бяла жена.

Дойде изключително тежкото счупване на бедрената кост, което голямата спортистка Ивет преживя с тежка операция и още по-тежко и дълго възстановяване.  Роден победител като нея не се предаде, когато постиженията й след завръщането на пистата дълго не бяха такива, каквито й отиват на класата и авторитета.

Направи семпло участие на олимпийските игри Пекин 2008, където стигна четвъртфиналите. Минаха още няколко лета, за да видим Ивет отново много бърза. Класирането й във финала на 100 метра на световното в Дегу 2011 бе прието като сензация от лекоатлетическия свят – 6 години след контузията, която е от тези, които слагат край на кариерата ти, тя се върна сред най-бързите-

На олимпиадата Лондон 2012 стигна до полуфиналите. И след това, когато десетина сезона обръщаше основно внимание само на стоте метра, кариерата й получи нов страхотен тласък, но на 200 метра. На световното Пекин 2015 Лалова влезе във финала на 200 м. Направи го  личен резултат, който подобри времето й от 2004 г. Стори го 11 години по-късно, което за хората от атлетиката е показателно за невероятното развитие, което демонстрира.

И сега на олимпийските игри в Рио отново финал, пак на 200 метра. И на 32 години бяга дистанцията по-бързо, отколкото го направи на 20 в Атина. В гръцката столица бе най-младата заедно с американката Алисън Феликс, сега бе най-опитната от всички финалистки в Рио.

Заради всичко това Ивет Лалова е много голяма. И направеното от нея може да бъде сторено само от невероятен и неповторим спортист. С огромно сърце, изключителен дух, корав характер и голяма душа.

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.