Играчът на „Хартс“ Николай Тодоров: Напуснах България на 15, за да преследвам мечтата си

Николай Тодоров е сред българските футболисти, за които не се шуми много, въпреки че играе вече няколко сезона зад граница. 20-годишният нападател е собственост на „Хартс“, но през януарския трансферен прозорец бе преотстъпен на друг шотландски тим – „Ливингстън“. За разлика от много родни играчи той реализира мечтата си да заиграе зад граница едва 15-годишен и въпреки многото трудности в чужбина не се отказва от целите си. Син е на Николай Тодоров, бивш футболист на „Спартак“ (Пл) и столичните „Академик“, „Славия“, „Локо“. Пред „Труд“ Тодоров-младши разказва за ранното напускане на България, трудностите зад граница и мечтата да облече екипа на България.

– Успя да осъществиш трансфер в лидера в Лига 1 „Ливингстън“ в последните дни на трансферния прозорец. Имаше ли сага, присъща за този период на годината на Острова?
– Имаше интерес и от други отбори, дори на по-високо ниво, но аз мисля, че най-доброто решение беше „Ливингстън“. Това е отбор с високи амбиции. Конкуренцията е голяма и ако успея да се преборя за титулярно място, израстването ми ще е голямо.

– Феновете на футбола в България може би не знаят много за теб предвид факта, че излезе в чужбина едва 15-годишен. Ще разкажеш ли как се разви кариерата ти зад граница?
– Така е, на 15 напуснах България и заиграх в академията на „Брук хаус“. След успешен втори сезон, в който вкарах 40 гола в 31 мача, бях забелязан от няколко клуба, но ме избра „Нотингам Форест“. През първия ми сезон там станахме шампиони с отбора до 21 години на Чемпиъншип. Аз реализирах 9 гола в 21 мача. След 2 сезона във „Форест“ реших, че е време за промяна, и подписах с „Хартс“, с който участвах в Лига Европа и беше невероятен опит. Пратиха ме под наем в Шотландия с цел да натрупам повече опит, след като през втория ми сезон в „Нотингам“ не получавах достатъчно игрово време.

– Новият ти треньор в „Ливингстън“ Дейвид Хопкин разкри, че разполагаш с голов нюх, а също така с добра физика и и отлични качества за игра на „втория етаж“. Върху кой аспект от играта смяташ, че трябва да работиш още?
– Винаги може да се работи още и още върху всеки елемент от играта. За мен е важно всеки ден, всеки месец, всяка година да съм с една стъпка по-напред. Преминаването ми в „Ливингстън“ е крачка напред, защото мога да спечеля Лига 1, а и съм в отбор с манталитет на победител.

– На Острова, а и като цяло в чужбина се обръща специално внимание на хранителния режим на всеки футболист – нещо което се подценява в България. Следят ли те изкъсо в твоя клуб?
– Не ми следят режима, но ни следят процента на мазнини. Ако тренираш правилно, но не се храниш добре, това се отразява веднага и следователно режимът ти глобално не е правилен. Аз лично нямам проблеми в това отношение.

– Какво друго смяташ, че се подценява у нас, което е важно за развитието на родните футболисти?
– Много са нещата. Самото отношение към тренировъчния процес, физическата подготовка и дори режима на почиване. Това са много важни неща.

– Както вече стана ясно, през последните пет сезона се подвизаваш в чужбина. През този период търсил ли ти е някой отбор от България и самият ти замислял ли си се да се върнеш?
– Не съм получавал предложение от България до този момент. Ако дойде, тогава ще го обмислям. Сега няма какво да коментирам.

– Какво е бъдещето ти в „Хартс“? Разговарял ли си с ръководството и имаш ли яснота дали и занапред ще си част от първия тим?
– Аз съм футболист от първия тим, имаше уговорка за това с предишното ръководство, но то се смени. Както всеки знае, един ден във футбола си на върха, на следващия си долу. Аз работя здраво и правилно и нямам притеснения относно бъдещето си.

– За какво мечтае един български футболист на 20 години, след като вече е осъществил най-трудното – да играе зад граница?
– Аз лично мечтая да съм здрав и да заиграя колкото може на по-високо ниво. Да вкарвам много голове и един ден да защитавам цветовете на България.

– За съжаление се забелязва тенденция все по-рядко чужд клуб да плаща трансферна сума за български футболист. Гледат ли по-различно в чужбина на нас, или всичко се дължи на слабите резултати на националния ни отбор и като цяло на представителните ни отбори в евротурнирите?
– Ако си достатъчно добър и разполагаш с необходимите качества, ще бъде платена трансферна сума без значение дали си българин. Няма друга логика.

– Извън футбола как преминава животът на един българин в Шотландия и с какви трудности се сблъскваш там?
– Винаги е трудно да си далеч от приятелите и семейството, а и от храната на мама (смее се). Но аз съм наясно с моята цел и съм фокусиран. Смея да твърдя, че се справям добре.

– И за финал – какво ще посъветваш младите български футболисти, които мечтаят да играят в чуждестранни тимове?
– Най-важното – да работят здраво всеки ден. Нищо в живота не е даденост и трябва да се бориш здраво за това, което преследваш.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.