Микробус се преобърна край Разлог

Осъдиха родители, държали бебето си на веганска диета

Британска телевизия прави филм за Путин Разказва как той е променил света

Известни турски актьори изгряват на малкия екран

Макрон и Джонсън обсъдиха Споразумението за Брекзит в Париж

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 23 август 2019

24 домашни стопанства не са изпълнили предписанията срещу африканската чума по свинете

Арест за снимки под женски поли в Испания

„Елаците-Мед” чества две годишнини От 20 години те са в групата на “Геотехмин”

Няколко души загинаха от мълния при внезапна буря в Полша

България приема еврото най-рано през 2023 г.

Фандъкова проверява ремонта на Северен парк

В кожата на „Комисар Рекс” са влизали пет немски овчарки

Италия опитва да избегне избори Левицата постави пет условия за коалиция с „Пет звезди”

КАТ свали табелите на автомобил и ги загуби Собственичка на кола от Кърджали 6 месеца чака справедливост

Игри на сигурност

Възможно ли е група от 7-8 души да влезе в Олимпийското село, без да бъде проверен багажът на никого? Ако не беше истина, щеше да е особено лош виц. Най-вече в днешните гадни времена, когато цяла Европа е настръхнала от вероятността едва ли не зад всеки ъгъл да наднича брадатата физиономия на потенциален терорист. Без значение дали е „организиран“, или играе солова акция.

Няколко български журналисти се опитваха да получат пропуск до Международната зона на Олимпийското село за срещата на част от българските спортисти на игрите с председателя на БОК Стефка Костадинова и с министър Красен Кралев. Според разпоредбите в зоната се влиза само след предоставяне на акредитацията срещу получаване на входна карта, която се връща на излизане. Вече за разходка в селото е необходим и специален пропуск, заявен дни по-рано и потвърден от официално лице на съответната спортна делегация, при която се отива.

Но и Международната зона би трябвало да е достатъчно привлекателна за злите очи и намерения. В нея бъка от олимпийци, а често се появяват и високопоставени особи. Преди българската среща имаше подобна инициативи на литовци и панамци.

На входа имаше 15-ина журналисти, които напираха да влязат в зоната. Имаше и изнервени, че пропускат графика на събития, които би трябвало вече да са започнали вътре.

Спокоен служител обясни, че техниката за проверяване на багажите не работи. Защото просто няма кой да я управлява. Навсякъде по олимпийските обекти това се прави от униформени. След няколко????? обаче военните се появиха. И един от тях великодушно даде „свободно“ на всички, без нито да сканира раниците им или поне най-малкото да ги прегледа. Така групата мигом се оказа сред олимпийците без абсолютно никакъв контрол. Нека не правим прогнози с лош дъх какво би могло да последва от подобно поведение в друг подобен случай.

Най-вероятно случката не се е повторила и е плод на традиционната южноамериканска ленивост. Както и на нежеланието на домакините пропуск в организацията да провали планирани отпреди официални събития в Международната зона. Но има ли въобще възможна адекватност между направения компромис и евентуалните последици от подобно поведение, дори и когато шансът за тяхното проявяване в Бразилия може и да е пренебрежимо малък? И може би това е изолиран момент в цялостната стратегия на организаторите за сигурността на игрите. Изолиран, но и показателен.

Без тези редове да бъдат приемани за дърпане на „опашката на дявола“, но подобни изпълнения са в крещящо разминаване с олимпийската практика поне от 2000-ата година насам.

В Сидни 2000 притеснените домакини под път и над път караха представителите на медиите да пускат „на коляно“ преносимите си компютри (тогава доста по-големички отсега) при всяко влизане в олимпийските обекти заради притеснение от маскиран взрив в тях. И логично доста машини не издържаха. В Атина 2004 гърците бяха оформили сериозни обръчи на сигурността около местата, където вървяха състезанията и олимпийските инициативи.

В Пекин 2008 гостите имаха усещането, че едва ли не цялата китайска армия е не само около олимпийските обекти, но и по улиците на града – имаше постове на войници на специални подиуми през двадесетина метра. А качването в олимпийските автобуси бе по-трудно от попадането на борда на самолет. За Лондон 2012 въобще не е необходимо да се преповтаря какви усилия положиха британските, европейските, а и световните служби всичко около игрите да мине без проблем.

Сега в Рио също има демонстрация на военна сила – основно за респект. Тежковъоръжени войници, на места с бронирани машини, са разположени по пътищата или около олимпийските бази. В същото време пропускателният режим не е особено затегнат, а често е и много бавен, но не от прекалено старание на персонала. Или поради липса на съответната техника и предварителна подготовка. Мотаенето по входовете най-често сега идва от липсата на жива сила, която да осъществява по-бърз контрол.

Така пред входа към двата пресцентъра – MPC и IBC, където тупти информационното сърце на игрите, често се извиват огромни опашки. И чак това понякога кара домакините да се разбързат и отворят още пропускателни пунктове. Които иначе дълго си стоят изнервящо затворени. Вече традиционно много от представителите на медиите сутрин пропускат част от състезанията по спортна стрелба заради бавната проверка на подстъпа към комплекса, който става само от едно оборудвано място. „Сори“ е единственият отговор на един от шефовете на охраната. Но съвсем сигурно е, че всички предпочитат това „Сори“ от махването с ръка на входа на Олимпийското село. Такъв стана съвременният свят, в който войните не спират по време на олимпиада.

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.