Под земята печатат нови паспорти До края на годината се разбира кой ще прави картите с чип

Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов: С Кириакос Мицотакис сме единодушни, че ЕС трябва да се разширява

Борисов към Естер де Ланге: Благодаря ти, че се увери на място колко добре пазим границата на ЕС

Лекар от Специализираната детска болница: Направили сме всичко, което можем за починалото момченце

Бизнесмени връщат 80 млн. лв. за незаконни заменки (обзор)

Ще съдим министерства и кметства за калпави наредби

Борисов: Родителите на починалото дете са снимали отношението към него в болниците, потресен съм

Премиерът Борисов за Доналд Туск: Той е изключителен приятел на България (ВИДЕО)

Вечните книги на България тръгват към читателите Фондация „Българско слово“ представи първите си 3 колекционерски издания

Президентът Радев: Необходими са ефективни действия за възобновяване на водоснабдяването на Перник

Отстраниха шефове на болници заради смъртта на 3-годишно дете (обзор)

И Индия купи турския сериал „Свободен дух“

Шофьорът, заловен с огромно количество хероин на Дунав мост, остава в ареста

Идва най-голямата измама в историята Пригответе се за безбройни жертви в името на „спасяването на планетата“

Зелените протести по света обслужват корпорации, които си разпределят трилиони долари.

Новите зелени програми изискват трилиони долари инвестиции

Американският икономист Уилям Енгдал, доктор по политически науки от университета Принстън, в новата си статия призовава да се откажем от климатичната истерия и яростните речи на шведската ученичка Грета Тунберг. Той говори за напълно циничните финансови интереси, като назовава конкретни имена и компании, които създават и популяризират екологичните програми.

Няколко години по-рано Ал Гор и други подобни на него преди да направят от младата шведска ученичка знаме на борбата срещу промените на климата, финансовите гиганти вече се чудеха как ще управляват стотиците милиарди бъдещи инвестиции в безполезните климатични организации.

През 2013 г. шведската компания за недвижими имоти Vasakronan пусна първата корпоративна „Зелена облигация“. Така постъпиха и други компании, включително Apple, SNCF и най-голямата френска банка Credit Agricole. През ноември 2013 г. затъналата в проблеми компания на Илон Мъск – Tesla Energy, за първи път издаде „слънчеви облигации“. Днес, според така наречената „Инициатива за климатични облигации“, в тези ценни книжа има активи за над 500 милиарда долара. Създателите на идеята за облигациите казват, че тяхната цел са активи на стойност $ 45 трилиона, които ще бъдат под глобалното управление на поелите номинално задължение да инвестират в „благоприятни за климата проекти“.

Принц Чарлз заедно с Bank of England промотира „Зелените облигации“ и други „Зелени финансови инструменти“, пренасочвайки пенсионните и взаимните фондове към различни зелени проекти. Ключов играч в обединяването на глобалните финансови институции със „Зелената програма“ е напусналият ръководител на Bank of England Марк Карни. През декември 2015 г. Съветът за финансова стабилност (FSB) на Банката за международни разплащания, под ръководството на Карни, създаде „Целева група за откриване на финансова информация за климата“ (TCFD), която да съветва „инвеститори, кредитори и застрахователни компании за климатичните рискове“. Това, разбира се, бе странна дестинация за глобалните централни банки.

През 2016 г. TCFD, в партньорство с корпорациите на City of London и правителството на Обединеното кралство, стартира инициативата Green Finance за насочване на трилиони долари в „зелени“ инвестиции. Централните банки номинираха 31 човека за формирането на London-Hong Kong bank, която бе оглавена от милиардера Майкъл Блумбърг. Финансовия министър на Великобритания Филип Хамънд през юли 2019 г. публикува „Зелената финансова стратегия за преобразуване на финансите за по-зелено бъдеще“. В документа се говори, че една от най-влиятелните инициативи е инициативата на TCFD за управлението на $ 118 трилиона активи по целия свят. Според Уилям Енгдал това ясно показва намерението за финансиране на цялата световна икономика, сплашвайки хората с края на света и поставяйки такива амбициозни цели, като постигането на „нулеви емисии на парникови газове“.

Събитията придобиват циничен характер, когато се появят невероятно популярни активисти, като Грета Тунберг или Александра Окасио-Кортес с нейния „Нов зелен курс“. Колкото и искрени да са тези активисти, зад тяхното популяризиране стоят интересите на добре функциониращ финансов механизъм.

Зад Грета Тунберг стои мрежа, свързана с инвестиционната група Generation Investment, която добре се обогати от проблемите, свързани с климата. Тази група бе основана от Ал Гор и бившият служител на Goldman Sachs Дейвид Блъд, който е член на TCFD. Грета Тунберг, заедно със своя 17-годишен американски приятел и друг климатичен активист Джейми Марголин, бяха назначени за специални младежки съветници и попечители на шведската неправителствена организация „Нямаме време“, основана от Ингмар Рентжог. Рентжог от своя страна е член на организацията на Ал Гор Climate Reality Organization Leaders.

Без надлежно ръководство не остана и Александра Окасио-Кортес, която току що попаднала в Конгреса на САЩ, направи фурор с „Новият зелен курс“, според който икономиката на САЩ трябва да бъде напълно реорганизирана за 100 трилиона долара. Окасио-Кортес открито си призна, че зад нейното попадане в Конгреса стои група, наречена „Справедливи демократи“. Сред съветниците на Окасио-Кортес е Зак Ексли, съосновател на „Справедливите демократи“, получил финансиране от Фондациите на Сорос и на Форд.

И така, за какво става въпрос? Защо най-големите финансови групи в света, централните банки и глобалните корпорации трябва да насърчават радикалната климатична стратегия и да изоставят познатата икономика, основана на изкопаеми горива, в полза на неразбираема зелена икономика? Най-вероятно, тази програма е тясно свързана с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която буквално изисква трилиони долари инвестиции.

През февруари 2019 г., след като Грета Тунберг говори в Европейската комисия в Брюксел, нейният председател Жан-Клод Юнкер, галантно целуна ръката на Грета, и заяви, че от 2021 до 2027 г. ЕС трябва да изразходва „всяко четвърто евро от бюджета на ЕС към смекчаване на промените на климата“. Но Юнкер не спомена, че това решение не е вдъхновено от огнената реч на младата активистка, а бе прието на срещата на върха на 26 септември 2018 г. с участието на Световната банка, фондациите на Блумбърг, Световния икономически форум и други. Няколко дни по-късно ЕС подписа Меморандум за разбирателство с корпорацията Breakthrough Energy, според който компаниите на тази корпорация ще имат преференциален достъп до всяко финансиране.

И разбира се, в Breakthrough Energy са добре познатите лица на Ричард Брансън, Бил Гейтс, Джак Ма, Марк Зукърбърг, принц Ал-Уейд ибн Талал, Рей Далио, Джулиан Робъртсън, Дейвид Рубинщайн и Джордж Сорос.

Очевидно е, че когато най-големите транснационални корпорации и най-големите институции в света съставят програми за финансиране на така наречената „Зелена програма“, „Нов Зелен курс“ и други подобни, става ясно, че различните активисти, които се борят с промените на климата, не могат да нямат нищо общо. „Това е опит за финансова реорганизация на световната икономика под прикритието на климата“, обобщава Енгдал, „с цел да убеди обикновените хора да правят безброй жертви в името на „спасяването на нашата планета“.

Още през 2010 г. ръководителят на Работна група III на IPCC д-р Отмар Еденхофер каза в интервю: „… трябва ясно да се каже, че де факто преразпределяме световното богатство чрез политиката за климата. Трябва да се освободим от илюзията, че международната политика за климата е политика за околната среда. Тя вече няма нищо общо с опазването на околната среда, с обезлесяването или озонови дупки“. И Енгдал отбелязва, че оттогава стратегията на икономическата политика отиде далеч напред.

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.