Преди да започнем да ползваме купищата нови технологични разработки в здравеопазването, трябва да решим няколко ключови проблема

Само преди няколко месеца Крищоф Салаи се озова в категория „Визионери“ от списъка с иноватори под 35-годишна възраст в Европа, публикуван от списание MIT Technology Review. В листа попадат общо 35 иноватори под 35 години.

Крищоф, амбициозен млад унгарец, си извоюва мястото с една лична битка, която може да доведе до резултати на глобално ниво. Младият мъж стои зад стартъпа Turbine.AI, чиято основна цел е да открива персонализирани комбинации от терапии спрямо конкретния тумор, открит в организма на пациента.

Когато се срещнах за първи път с Крищоф в Берлин преди три години, стартъпът тепърва прохождаше. „Туморът действа като отделно същество, което се бори за живота си“, коментира тогава Крищоф, който е основател и главен технически директор на организацията. „Ние искаме да ускорим борбата с този проблем. 12 години, хиляди експерименти и средно 1,5 милиарда долара струва разработката на едно лекарство. Нашата цел е да избегнем всички тези задънени улици. Turbine помага създаването на медикаменти да се случва 1000 пъти по-бързо“.

Всичко това се случва на базата на изкуствен интелект и анализа на огромни обеми от медицинска информация.

Докато хората по света се стряскат от множеството проучвания, които твърдят, че изкуственият интелект и роботите ще отнемат милиони работни места, в сферата на медицината изразът „изкуствен интелект“ се ползва по-скоро с оптимизъм и вяра, че ще станем свидетели на революция, която ще помага не само на лекарите, но и на пациентите.

Една от възможностите за това се крие в гласовите асистенти. Британската компания за пазарни анализи Juniper Research прогнозира, че използването на гласови асистенти ще се утрои през следващите няколко години. Така през 2023 г. ще има 8 млрд. дигитални гласови асистенти в употреба, спрямо 2,5 млрд. към края на 2018 г. За пациентите това може да значи много.

Подобен тип интелигентни системи могат да предоставят 24-часова грижа за широк спектър от хора, които може да се нуждаят помощ. Хората с хронични заболявания, които получават пристъпи, хората с увреждания и онези, които живеят далеч от медицински грижи, са само част от тези, които биха спечелили най-много от виртуалните асистенти. Отвъд популярните решения като Alexa на Amazon, Google Assistant на Alphabet и Siri на Apple, има подобни асистенти, насочени конкретно към медицината.

Такава е програмата на софтуерната компания Nuance Communications, която е създадена специално за медицински цели и носи името Dragon Medical Virtual Assistant. Тя е част от съществуващия софтуер за превръщане на глас в текст, използван за клинична документация.

Според сайта на компанията Dragon Medical се ползва от над 500 хил. лекари за създаването и комуникирането на случаите на над 300 млн. пациентски случаи годишно. Самият асистент е разработен така, че изкуственият интелект разбира и разпознава медицинска терминология и систематизира информацията по нужния на лекарите начин.

Всъщност изкуственият интелект може да ни помага както за по-добрата обработка и анализа на медицински данни, така и за разработването на молекули за лекарства, за осигуряването на грижи, прегледи и профилактика от разстояние и още, и още.

Преди да се впускаме в подобни надежди за това как изкуственият интелект ще помогне на здравеопазването, трябва да знаем, че той няма да е панацея, която ще ни излекува от хроничните болести, нито ще реши всички проблеми на глобалното здравеопазване. Той е по-скоро стъпката напред към едно бъдеще, в което здравният сектор се дигитализира, както в полза на лекаря, така и в полза на пациента.

Но преди всичко това стоят множество неуточнени регулации, защита на личните данни на пациентите и още милиони тестове на тези нови технологии, докато експертите се уверят, че тези решения са преди всичко полезни и безопасни.

Как помагат компютърните системи

Изкуственият интелект е наука за концепциите, които позволяват на компютрите да правят неща, които за хората изглеждат разумни. Изкуственият интелект има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.

По друг начин казано, изкуственият интелект е наука за концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни компютърни програми и изследване на естествения интелект чрез компютърни системи.

Теорията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката.