РИК проверява сигнал за контролиран вот в Йоаким Груево

„Алфа рисърч“ по Би Ти Ви: ГЕРБ – 33%, БСП – 23% Управляващата партия печели два мандата повече от социалистическата

Хамилтън с победа за Ники Лауда

Вицепрезидентът Йотова: В Европа трябва да изпратим грамотни хора, със силна воля за промяна

Ето как върви гласуването на евровота по-малко от три часа преди края на изборния ден

Близо 28% са гласувалите от Пиринско към 17,30 часа

Хората по-съвестни от фирмите при заемите Лошите кредити на домакинствата са само 8,9%, а на бизнеса - 13,3%

Полицията в Монтана разпитва търговци на гласове

Партията на Себастиан Курц печели евроизборите в Австрия по предварителни данни

В ЦИК са постъпили 103 жалби и сигнали до 18 часа

Три жертви и петима ранени при две експлозии в Катманду

Слави Трифонов: Завишените субсидии са „Параграф 22″ Мълчанието на партиите е доказателство

Бургазлии предпочетоха плажа В региона най-много гласували в Руен, Приморско и Царево

Трима загинали и петима ранени при две експлозии в Катманду

Торнадо уби двама души в Оклахома (ВИДЕО и СНИМКИ)

Изкушенията на пълната власт – тест за Зоран Заев Премиерът ще трябва да докаже, че може да устои на суетата да управлява еднолично

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Новият президент – Пендаровски, даде да се разбере, че не иска да е послушник

На 12 май, неделя, точно на пладне, македонският парламент чу клетвата, произнесена от новия държавен глава Стево Пендаровски, както и неговото „тронно“ слово. Малко по-късно в резиденцията „Водно“, където се намират жилището и работния кабинет на президента, стана смяната на „президентския караул“.

Двумандатният Георге Иванов напусна, в неговите пантофи влезе Стево Пендаровски – 56-годишният юрист, който никога не е работил по специалността. Церемонията бе стегната, доколкото това може изобщо да се случи в Скопие. Международното присъствие ограничено до четирима президенти на непосредствените съседи на Северна Македония, в това число и нашият Румен Радев.

Достатъчна ли бе една седмица време от изборния ден на 5 май, в който Пендаровски получи предимство пред своята съперничка Гордана Силяновска-Давкова, до деня на инагурацията му като пети президент на Северна Македония – 12 май? И много, и малко. Много, защото всеки ден повече, в който Георге Иванов бе държавен глава носеше реални рискове той да продължи традицията тъкмо във важни моменти да прави гафове, от които да произтичат сериозни неудобства. И ако имаше някакво притеснение в управляващите в Скопие, то бе да не се получи пауза след края на мандата на Иванов, изтичащ на пладне на 12 май, и встъпването в длъжност на Пендаровски. „Онази“ хипотеза, според която в отсъствие на държавен глава – старият си е отишъл, а новият не е встъпил, начело на държавата застана председателят на парламента, албанецът Талат Джафери. Тя бе отхвърлени дни по-рано от самия партиен шеф на Джафери – лидерът на ДСИ – Али Ахмети. Да не се безпокоели македонците, нямало да бъдат подложени на психологически шок да имат албанец за президент, макар че, и подобна перспектива не се изключва, предвид демографското настъпление на албанския етнически фактор, който в обозримото бъдеще може да промени и електоралното съотношение на силите в полза на кандидат-албанец.

Затова властите направиха така, че инагурацията да стане в момента, в който мандатът на Иванов приключва. Дори пренебрегнаха факта, че премиерът Заев бе взел отпуск и не можеше да присъства на церемонията, там, където всички очакваха да го видят като консуматор на част от победата на Пендаровски. Нали и той беше всеки ден по митинги и срещи… Даже не изчакаха отговора на Държавната изборна комисия по няколкото жалби за изборни нарушения и нередности, внесени от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Чистата аритметика показа, че дори и да има прегласуване в тези няколко секции и резултатът да бъде в полза на опозицията, това няма да постави под съмнение победата на Пендаровски и неговата легитимност като държавен глава на Република Северна Македония. И малкото време между избора и встъпването в длъжност бе употребено за подготовка на церемонията, за разпращане на покани към петимата президенти на съседните държави, за организиране на протоколните прояви и първите срещи на Пендаровски с гостите. И разбира се, да се организира прощалната церемония при напускането на Иванов на резиденцията „Водно“.

Всъщност, Пендаровски започна активно да упражнява властта още от първата си секунда като президент. Ще видим обаче до кога ще е така. Но с неговия избор приключи един пълен изборен цикъл от парламентарни, местни и президентски избори, които оцветиха властта и управлението с цветовете на СДСМ на Зоран Заев. Въпреки, че по време на току-що отминалата кампания и вот монополът на местната власт, държан здраво от кметовете на СДСМ, се пропука, това не постави под съмнение, че социалдемократите на Заев и неговите коалиционни партньори държат „еднолично“ властта в страната.

Колкото и неубедителна да изглежда за опозицията в Северна Македония победата на Пендаровски, колкото и тя да се опитва да минимализира неговия успех, истината е, че неговият избор укрепва още повече позицията на управляващите социалдемократи. Тяхна е изпълнителната власт, техните са местните власти и преобладаващото мнозинство кметове, техен е и държавният глава. Само председателят на Парламента не е от СДСМ, но пък той е от коалиционния партньор в правителството – ДСИ, и е достатъчно кооперативен, за да не се поставя под съмнение „монолитността“ на властта в Скопие.

Пред управлението на Пендаровски тепърва ще изникват рискове. Но най-големият риск, според мен, в тази властова ситуация е за премиера Зоран Заев. Досегашният държавен глава Георге Иванов, излъчен от сега опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, никак не можеше да съжителства демократично със Заев. Той открито се противопоставяше на някои от актовете, приети от правителството, дори гласувани в парламента. Важни закони така и не бяха подписани от Иванов, който ги замрази някъде по чекмеджетата си. Вероятно заради това Пендаровски обеща първата му работа, която ще свърши веднага след като Иванов си отиде, ще бъде да подпише тези закони. И го направи. Двамата – Заев и Иванов, пренесоха личната си непоносимост и партийна пристрастност в институциите, превръщайки тези „чувства“ в публична битка, която нито един от двамата не спечели. Заев бе по-обраният, защото си даваше сметка, че така или иначе Георге Иванов слиза от политическата сцена и след 12 май няма да му се пречка в краката.

Цялата тази ситуация на пълен контрол върху властта ще създаде управленски комфорт на премиера Зоран Заев. Но и ще го подложи на риска да се отдаде на суетата, че няма кой да го спре в неговите действия и че може да прави каквото си иска. Вярно, Пендаровски даде да се разбере, че не иска да е послушник на премиера, особено по отношение на институции, които по конституция той трябва да наблюдава. Като например по отношение на реформите в структурите за сигурност, особено за Агенцията за разузнаване, която президентът контролира. Вербално Пендаровски бе ясен, да видим дали Заев ще му позволи да бъде толкова решителен и на практика. Ако забрави, че от суетата да авторитаризма има само една крачка.

Имам и още едно притеснение. Стана традиция политическите личности, които идват начело на властта, да не се учат от грешките на своите предшественици. Преди години предшественикът на Заев – Никола Груевски – направи крачка към автократизма и безконтролното, упражняване на властта тъкмо в момента, когато през 2009 г. подкрепеният от него професор по политически науки от Скопския университет Георге Иванов стана президент като кандидат на ВМРО-ДПМНЕ. Груевски стана премиер три години по-рано – през 2006 г., а до избора на Иванов като държавен глава се държа като нормален човек, който повече се учи да управлява, отколкото да го върши. Когато разбра, по-скоро усети със сетивата си, че Иванов като благодарност към него няма да го коригира в нищо, се развихри и стана това, което стана.

Груевски се развихри, доведе страната си до изолация, хвърли милиони за проекти, в търсене на античните корени на съгражданите си. И това му изяде главата… А Иванов стана за смях с прекалената си лоялност към ментора си Груевски, с нарушенията на конституцията в някои важни моменти. Така че от напълно безполезен държавник се превърна и в нарушител на законите. Докато Груевски се опияни от властта, а и някои примери в съседството го заразиха с автократизъм, от който дори и сега, като политически беглец в Будапеща, не може да се отърве…

Та, изборът на Пендаровски и монополът върху властта от Заев и неговия СДСМ подлагат премиера на изкушение. От неговата вътрешна стабилност и политическа хомогенност ще зависи дали той ще се подаде на него или ще го отхвърли. От реформатор до автократ разстоянието е също само крачка.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.