Краси Попов от разложкото село Бачево отглежда пръчовете Мирчо, Тошко и Краси

За пета поредна година в симитлийското село Крупник се прави едно уникално изложение - на изчезващите видове кози и овце в България. До преди един век тези красиви животни са били обичайна гледка, но сега децата обикалят боксовете на изложението и гледат като в зоопарк накипрените като за парад калоферски, малешевски кози и каракачанските овце.

„Дечицата имат късмет да видят тези редки породи. Но не се ли промени нещо, след няколко години ще гледаме само на снимки красивите животни, защото няма да има кой да развива това животновъдство”, ядно ни разказва фермерът Димитър Димов от село Полена, който има стадо от над 100 кози.

„До кога ще го имам това стадо не знам, няма да е за много дълго, защото изнемогваме без подкрепата на държавата. Ето, предишните години тук на изложението беше пълно с животни, а сега вижте колко малко сме дошли. Едни колеги ни казаха,че няма да дойдат в знак на протест, а други започнаха да разпродават стадата си направо на безценица, срещу 60-70 лева на животно“, вайка се стопанинът.

Оглеждаме се да видим еколози, зелени - та нали те са хората, дето трябва да се грижат за редки и изчезващи породи, но уви, такива няма. Питаме къде са защитниците, а фермерите се смеят. „Какви еколози бе госпожа, тук няма далавера, няма големи пари, за това и ние сме на тоя хал. Субсидията , която ни се отпуска, е 120 лева на глава за година, което е абсурдно малко на фона на разходите. И още , не стига, че са малко парите, ами ги получаваме все в края на годината, а на нас ни трябват през септември заради фуража, разказват стопаните.

Нашето е нещо като любов на инат, обичаме животните и заради това продължаваме да ги гледаме, ако не са кукерите и бабугерите, отдавна да сме фалирали, само те са ни клиенти и изкупуват кожите за костюми, обясняват ни фермерите.

Но, за да изкарат добри пари, се иска голяма грижа за животното, за да израсте косъмът възможно най-дълъг. Тогава кожата може да стигне цена и до 5 хиляди лева. А това е доста трудно.

Сред фермерите гледаме и едно младо момче - то се грижи за своите любимци, които е довел на изложението. Това е 22-годишният Краси Попов от разложкото село Бачево.

Викаме му, абе ти си млад, това не е ли миризлива и тежка работа, на дискотеки ходиш ли. А Краси се смее:

- Какви ти дискотеки, нямам време глава да вдигна, ходи ми се, но много си обичам животните, това е наша семейна традиция. Пък и работя на две места. В Банско през сезона и в свободното си време тичам до кошарите да помагам, разказва Краси.

„Тук съм с моите три любими пръча - Краси, който е кръстен на мен, Мирчо и Тошко. Те са връстници - на три години и половина са. Отглеждаме над 80 калоферски кози от 9 години. Цялото ни семейство се грижи за тях, продаваме ги само за кукерски кожи. Миналата седмица кукери купиха от нас два пръча за общо 2000 лева.

Животните имаха къс косъм - с дължина 45-50 сантиметра. Затова ги спазарих на толкова ниска цена. Трите пръча, който са на изложението, са с дължина на козината от 75-80 сантиметра и цената им е много по-висока. Разказва,че за тях са му предлагали 3500 лева, но не иска да ги даде.“ Отгледал съм и трите пръча от бебета. Хранил съм ги с биберон. Чак като остареят, ще ги прежаля, сега сърце не ми дава да ги продам, признава Краси.

Той ни обяснява,че за да имат животните желаните дълги косми, те не се гледат като останалите. Не излизат на паша, стоят само на ясла, хранят ги с ечемик и сено, дават се и много лекарства. Едно животно хапва поне половин килограм фураж и половин бала изсушена трева. По ливадите не ги извеждали, за да не си закачат дългите козини по храсти, бурени, тръни, защото така падала козината и се късали космите.

Фермерите ни разказват, че тези породи са изчезващи, защото не дават много мляко и месо, а реално се гледат заради красотата им и най-вече заради кожите.

Ако една кожа е качествена и косъмът е дълъг поне 90 см., то цената й може да стигне рекордната сума от 5 хиляди лева, какъвто случай има миналата година.

И младият фермер казва, че у нас е трудно въобще да бъдеш животновъд. Според него, за да оцелеят тези красиви породи, субсидията трябва поне да е 250 лева.

„Ние искаме държавата да ни обърне внимание, защото чрез тези стада съхраняваме тези древни породи животни от изчезване, не са рентабилни, но те са част от нашата история и битие, казва Димитър Димов.

„Преди години много млади хора се захванаха да гледат тези породи, но като видяха, че не могат да се справят без помощ от държавата, теглиха заеми, задлъжняха и накрая се принудиха да продават, за да не им вземат банките къщите, разказват фермерите.

Над 100 били доскоро членовете на Асоциацията за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза в региона, но сега намаляват. Общо в страната има не повече от 7-8 хиляди такива животни.

Парите за животновъдите са малко и секторът е изправен пред фалит. „В целия свят се дават преференции на млади хора, само у нас нещо сбъркано има, казаха фермерите натъжени.

Предишните години на изложението са се давали награди и грамоти, а сега заради малкото участници нямаше състезание, а само мъжко ръкостискане за малцината останали да работят на инат.