АПИ: Е-винетки може да се купят от сайта bgtoll.bg, мобилното приложение и терминалите за самотаксуване

Пецата от „Hell’s Kitchen Bulgaria“: Може да не спечелих шоуто, но спечелих сърцата на хората Най-забавният участник се ожени

Борисов инспектира строителните дейности на магистрала „Европа“ (ВИДЕО)

Караянчева: В трите години от мандата си президентът чертае разделителни линии Надявам се, че той ще промени отношението си спрямо влизането на България в ERM 2, заяви председателят на НС

Трилър с изчезналата българка на остров Родос Отишла да изхвърли боклука и да се разходи, оттогава следите й се губят

Китаец почина в Банско, вероятно е получил инфаркт

С пошлост и арогантност доубиват Вапцаров Литературни “пехотинци” правят жалки опити да атакуват таланта на поета

Ръководството на „Лафка“: Спираме оперативната си дейност заради законовите ограничения и въвеждането на държавен монопол Компанията разполага с финансов ресурс за погасяване на задължения си

Прокуратурата внесе обвинителен акт срещу Явор Бахаров в разложкия съд

7 000 долара за еротичен круиз в Гърция

Безрадостната участ на националните кумири Горкият дякон Васил Кунчев ни гледа от небесните жилища и цъка с език

Премиерът Борисов: През последните години чувствително расте броят на българите, които се завръщат в родината

Пленум на БСП нищи бройката социалисти

17,5 млн. евро струва най-скъпият автомобил за 2019 г. McLaren F1 LM постигна най-висока цена при наддаване на търгове

Нападнатото в столичен автобус момче спечели сребърен медал на състезание по самбо

Илюзията „Титаник” никога не потъва

На сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов” няма да видите тривиално реализирана постановка. Всяка премиера се оценява като събитие от столичната публика, особено когато рамката на забавлението се пропуква под силата на алегоричното внушение, което непременно е миксирано с иронични препратки към устойчиви митологеми – културни и философски. Тази оценка би могла да бъде дадена и на премиерното представление на „Оркестър Титаник” – пиеса от Христо Бойчев, която заедно с „Полковникът птица” му донесе международна известност и вече е играна на десетки сцени по света.

Премиерата в София се състоя на 17 януари, а в пълната зала можеха да бъдат забелязани видни фигури от интелектуалния елит на столицата.

На пръв поглед сюжетът е твърде пестелив: четирима аутсайдери с празни куфари стоят на една изоставена гара и чакат поне един влак на спре, те да се качат в него и да потеглят към мечтани дестинации или поне да откраднат нечий пълен куфар. Те не притежават нищо друго, освен страстта към алкохола и сълзливите съжаления за проваления си живот. Какво обаче се случва, когато изневиделица се появява не друг, а знаменитият (или въображаемият) магьосник Хари Худини? От този момент баналното битие на четиримата се вгражда в илюзията да бъдеш човек като всички останали: миналото протяга пипала към настоящето, красивото изгрява като емоция, познанието от паметта на всеки от персонажите задава отговори, прелитането през пространството вече не е проблем. В капаните на собственото си въображение те вече пътуват в мечтания влак… Точно тук Христо Бойчев гениално въвежда като втори пласт на фабулата легендата за оркестъра на потъващия лайнер „Титаник”, който от дълбините на океана продължава да свири – като метафора на всесилната илюзия, че отчаянието няма власт над духовните сили, които изпълват всеки от нас. Всъщност илюзията „Титаник” никога не потъва, бидейки част от митологичната канава на 20 век. Посланията, закодирани в текста и в режисьорската интерпретация, изискват от зрителя иронична нагласа, проникване в лабиринтите на мъчната игра на недоизказаността – тук всяка дума е препратка към нови значения на вече поизтъркани цитати от класиците.

Какъв е финалът? Не е трудно да се предвиди, че всяка масова заблуда всъщност се заплаща с индивидуалното страдание. Да изчезнеш от света на другите може да е нещастие, но може и да е награда. Осъзнаването, че физическото тяло е тясно за измеренията на мечтата, извежда така необходимия катарзис в края на пиесата. Сред публиката, изправена на крака и аплодираща дълго актьорите, режисьора Румен Рачев и драматурга Христо Бойчев, видях разплакани от вълнение и съпричастие лица…

Постановката е общ проект на Кюстендилския драматичен театър и Сатиричния театър „Алеко Константинов”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.