Климатолог: Отклоняването от климатичните норми ще става все по-голямо

Десетима са осъдени за участие в наркогрупа в Добричко

Съд в Страсбург призна правото на Италия да не приема хуманитарен кораб със спасени мигранти

Ген. Атанасов за скандала с апартаментите: Цветанов каза, че няма кой да го накаже и се оказа прав

Кога на мъжа започват да му растат крила

Министър Петкова: Правителството няма отношение на кого ЧЕЗ ще продаде активите си в България

Сан Франциско забрани продажбата на електронни цигари

Протест срещу застрояването в столичния квартал Гоце Делчев

Народното събрание обсъжда годишния доклад на ВСС за 2018 година "Обединени патриоти" започват консултации за партийните субсидии

Робърт Милът дава показания за руската намеса в американските избори

Ердоган заяви, че Турция ще продължи със сондажите в Кипър

Създават Център за безопасно движение по пътищата

Обилни валежи с гръмотевици в 5 области днес

Мълния падна на метри от мъж в Монтана Не е пострадал сериозно

Тръмп смята, че доларът е твърде силен, обвинява за това политиката на ФЕД

Иманяри громят тракийска гробница край Чирпан Археолози разкриват неизвестен тракийски град

Здравко Димитров разкрива римски съд

Проучват римската пътна станция Циле от Късната античност

След приемането на България в Европейския съюз се заговори много за усвояването на идващите оттам средства. Това бе особено важно за опазването на нашето археологическо богатство, разчитащо през следващите години на тези субсидии. Един от първите добри примери в това отношение бе проектът, реализиран през 2009-2010 г. в землището на с. Братя Даскалови, Чирпанско. Той се състоя под ръководството на моята добра приятелка и състудентка доц. д-р Милена Тонкова от НАИМ-БАН.

Проектът носеше интригуващото наименование «Археологически проучвания в трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения». В него участваха десетки археолози, реставратори, антополози, геодезисти, студенти. Много се радвах, че първи помощник на Милена е моят дългогодишен заместник на Перперикон, специалиста по римска археология д-р Здравко Димитров.

Главна цел на проекта бе да се проучат многобройните селища и надгробни могили от времето на траките, I хил. пр.Хр., както и отделни паметници от римската епоха. В процеса на работа в землището на с. Братя Даскалови бяха изследвани Момина могила с монументална гробница, Малката могила, Читашката, Каракочовата и Селската могила. Проучени бяха и различни сектори от многослойното селище от късната новокаменна епоха и от І хил. пр. Хр. при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево. Завърши разкопаването на две сгради от късноримската епоха, които се намират на север от с. Черна гора (римската пътна станция Циле). В резултат на проекта бяха събрани нови и важни данни за миналото на този край не само от тракийската и римската епоха, но и от времената на неолита, енеолита и ранната бронзова епоха.

Един от най-значимите резултати бе разкриването на монументалната тракийска куполна гробница в Момина могила, разположена на висок хълм край с. Братя Даскалови. Съвсем наскоро тя бе вандалски ограбена от иманяри. При нея се откри любопитен факт. Гробницата вероятно е останала незавършена от древните строители, но в нея все пак е било извършено богато погребение. В майсторски изградената от квадрови блокове куполна камера и в преддверието (дромос) бяха открити част от изящна ажурна златна диадема, нишки от златотъкани дрехи или покров, фрагменти от гръцки амфори, както и детайл от бронзов погребален венец с позлата от началото на III век пр. Хр. Екипът се натъкна и на кости на възрастен индивид, на бебе и кон. Всичко това накара Милена Тонкова да смята, че гробницата е била предназначена за тракийски владетел. Вероятно той е управлявал земите, разположени непосредствено на юг от столицата на одриския цар Севт ІІІ (330-300 г. пр. Хр.), Севтополис.

В намиращата се в съседство на същия хълм Малка могила пък бе открит некропол от раннобронзовата епоха (от началото на III хил. пр. Хр.). Той представлява гробен комплекс с останки от погребения на два възрастни индивида и две деца в една яма. Около тях на различни нива са разположени шест скелета на деца и символичен каменен кръг. Тези интересни наблюдения тепърва ще бъдат интерпретирани от археолозите.

Сред най-впечатляващите надгробни паметници от античната епоха бе т.нар. Читашка могила. В самото начало в насипа на могилата учените откриваха 30 вторично вкопани християнски гробове от средновековието, датирани в ХІ-ХІІ в. В три от тях те намериха много накити – стъклени, бронзови и железни гривни, над 1500 дребни разноцветни мъниста от огърлици и метални украшения за коса. Тези находки не изненадват, защото древните тракийски могили често са били използвани за гробища от средновековните хора.

Основното издигане на могилата е било изпълнено през римската епоха в ІІІ в. сл. Хр. Зад впечатляващото ограждане, т.нар. крепида, в центъра на могилния насип е било създадено каменно съоръжение с пирамидална форма. Същински гроб обаче липсва. Очертава се хипотезата, че цялата Читашка могила е представлявала символичен гроб (кенотаф) на местен тракийски аристократ от римската епоха.

Каракочовата могила се оказа най-богатият на находки гробен комплекс. Тук е било извършено погребение с изгаряне (кремация). Роднините на покойника поставили костите му в богато орнаментиран кратеровиден съд. Около него се откриват части от хвърлени в кладата погребални дарове – огърлица от сребърни мъниста, фибули, части от оръжия и съдове. Забележителни са поставените две съкровища от сребърни тетрадрахми и републикански денари и техни имитации от І в. пр. Хр.

От изключително значение се оказаха и резултатите от проучването на древното селище при обилния карстов извор Халка Бунар при с. Горно Белево. Както се каза, там са съществували селища от няколко епохи от късния неолит и чак до І хил. пр. Хр. Върху северната тераса над извора се откриха глинобитни къщи, пещи за керамика и жертвени ями. Те се отнасят към разцвета на тракийското селище през ранноелинистическата епоха (края на IV в. – нач. на III в. пр. Хр.). Селището при Халка Бунар е от първостепенно значение за проучването на тракийската култура в Южна Тракия, наред с такива известни градове като Севтополис, Кабиле, Пистирос и Филипопол. От съществуващото преди тук неолитно селище са намерени останките от жилищна сграда с десетки глинени съдове и каменни оръдия на труда, различни идоли и богато украсени култови масички.

Северно от с. Черна гора по време на реализация на проекта бяха проучени две големи стопански сгради с пропаднали, но добре запазени покриви. Всяка от тях е с площ над 270 кв. м. Те са части от известната в историческите извори римска пътна станция Циле. Тя се намирала на римския военен път Via Diagonalis, свързвал някога Европа с Азия. Въз основа на извадените досега над 250 монети сградите се датират в ІІІ-ІV в. Предвид плановите и конструктивни особености на постройките, те могат да се тълкуват като складови помещения, вероятно – зърнохранилища. Подобни сгради, познати под името хореум, са известни от множество военни и цивилни центрове на територията на България от епохата на късната античност.

Екипът на Милена Тонкова продължаваше проучванията и през дъждовните есенни дни на 2009 г. Именно тогава в Селската могила бяха открити над 165 християнски гроба от късното средновековие. Сред даровете изпъкват многобройни накити – пръстени, обеци, висулки, апликации. Насипът за могилата е бил взет от намиращо се наблизо селище от късния неолит. Затова в пръстта се намериха фрагменти от богато украсени праисторически съдове и над 20 антропоморфни идола. Откритите шест цели съда от римската епоха са вероятно останки от ритуални действия, съпътствали основното погребение с което е свързано натрупването на могилата.

 

Милена Тонкова открива човешки жертвоприношения

Няколко години преди разкритията при Халка бунар археоложката попадна на уникални находки край с. Малко Тръново. Там тя проучи светилище от V-ІV в. пр. Хр. с много интересен некропол. В него Милена се натъкна на рядък погребален ритуал, при който покойниците се полагат в ями. А сред разкритите гробове са особено важни тези с човешки жертвоприношения, които потвърждават сведенията на античните автори за обичаите на траките.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Така , така така … Ние пасем трева ..

  2. Скоро ще последваш Георги Китов,“професоре“……………………Той,горкият , си пийна винце от ритуалната чаша на Тракийски жрец……………………И жрецът го прибра при себе си……………..

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.