Климатолог: Отклоняването от климатичните норми ще става все по-голямо

Десетима са осъдени за участие в наркогрупа в Добричко

Съд в Страсбург призна правото на Италия да не приема хуманитарен кораб със спасени мигранти

Ген. Атанасов за скандала с апартаментите: Цветанов каза, че няма кой да го накаже и се оказа прав

Кога на мъжа започват да му растат крила

Министър Петкова: Правителството няма отношение на кого ЧЕЗ ще продаде активите си в България

Сан Франциско забрани продажбата на електронни цигари

Протест срещу застрояването в столичния квартал Гоце Делчев

Народното събрание обсъжда годишния доклад на ВСС за 2018 година "Обединени патриоти" започват консултации за партийните субсидии

Робърт Милът дава показания за руската намеса в американските избори

Ердоган заяви, че Турция ще продължи със сондажите в Кипър

Създават Център за безопасно движение по пътищата

Обилни валежи с гръмотевици в 5 области днес

Мълния падна на метри от мъж в Монтана Не е пострадал сериозно

Тръмп смята, че доларът е твърде силен, обвинява за това политиката на ФЕД

Иран и САЩ през Рамазан Байрама Санкциите мачкат икономически Техеран

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Америка прати флотилия в Персийския залив

Последните седмици медийният фокус беше съсредоточен върху европейската тематика и интригите около евровота. В същото време в района на Близкия Изток започнаха процеси, които разтревожиха сериозно световната общност. Американският президент Доналд Тръмп обяви нови санкции и освен върху нефтодобива те се разпростряха и върху иранския сектор на стоманодобивната и въгледобивната промишленост. От новите санкции косвено пострадаха и още осем страни, за които до момента важаха изключения. Това са едни от най-важните страни-купувачи на ирански петрол: Китай, Индия, Южна Корея, Турция, Италия, Япония, Гърция и Тайван. Така цената на суровия петрол скочи до най-високото си ниво от ноември насам и котировките на фючърсните сделки за м. юни достигнаха 68,8 щ. д. за барел. Иранското ръководство обяви, че ще намери начин да компенсира загубите, следствие от новите санкции , но за да се достигнат нивата от 1-1,5 млн. тона нефт дневно, което е нужно за сегашния бюджет на режима, е възможно само ако в Техеран притежават вълшебната лампа на Аладин. Съвсем ясно е, че тактиката на САЩ към Иран е девалвация и инфлация.

Независимо от почти мистичната увереност на иранските власти, че всичко е наред, вече са видни няколко неща. Наложените и към момента санкции нанасят вреда на иранската икономика. По данни на МВФ инфлацията за последните месеци се е увеличила с 30%, курсът на реала загуби половината от стойността си, а приходите в бюджета продължават да намаляват. Дори самото иранско ръководство прогнозира снижаване на приходите в бюджета с 4% за 2019 г. Заради санкциите в Иран все повече се задълбочава икономическата изолация, валутата девалвира, а процъфтява черният финансов пазар. Средната класа продължава стремително да обеднява, а цените на продоволствията, стоките и услугите нарастват непропорционално на заплатите. Налице са и първите резултати, избухналите бунтове в Кадариджан отнеха живота на над 20 души.

Трябва да се отбележи и това, че страната е въвлечена в няколко сериозни военни конфликта, които й осигуряват т. нар.буферни зони в района на Близкия Изток. Това са конфликтите в Сирия и Ирак, подкрепата за организацията „Хизбула“ в Ливан, хусите в Йемен, поддръжката на шиитите в Саудитска Арабия, Кувейт и Бахрейн. Всичко това изчерпва и без това изтънелия бюджет. Въпреки това Иран е далеч от точката на пречупване. Властта разполага с идеология, сериозни сили за потушаване на бунтове в страната и изведени подразделения навън, чрез които оказва натиск над регионалните си противници. Иранското ръководство разчиташе също така и на получилите се разногласия между САЩ и останалите страни от т.нар. Иранска сделка, по-конкретно на ЕС, който отказа да напусне споразумението. ЕС дори подготви програма за защита на собствените си фирми, които биха се оказали под ударите на американските санкции.

Вече е видно, че тя не сработи. Множеството от големите европейски търговци и инвеститори в иранския нефтен сектор напуснаха страната, защото заплахата от САЩ се оказа по-силна от европейската защита. Позицията на ЕС, Русия и Китай да запазят Иранската сделка е разбираема. При евентуално разгръщане на иранската ядрена програма освен Израел, който притежава ядрено оръжие, то тогава и Саудитска Арабия ще го получи. Ер-Риад заяви, че ако Иран рестартира програмата, също започва ускорено сдобиване с ядрено оръжие по два начина. Собствено обогатяване на ядрено гориво на американските си реактори и получаване на готова бомба от Пакистан, тъй като те били финансирали праграмата в миналото. Така след денонсиране на споразумението в съседния ни регион за съвсем кратко време можем да получим ядрени оръжия освен в Израел, но и в ръцете на Иран, Саудитска арабия, а това вероятно ще провокира подобни желания и в Турция.

Както става ясно, ЕС и Русия биха се оказали най-потърпевши в един регион пълен с ядрени оръжия и непримирими религиозни противници. Противно на създаваното мнение сред обществото, Иран все още няма ядрено оръжие. Той има потенциала да го сглоби, но за това са нужни определени действия и време, които фактори в момента са обект на мониторинг. В това се заключава и смисълът на Иранската сделка. Действителното име на документа е „Съвместен всеобхватен план за действие“. Същият е подписан през 2015 г. между ИРИ, САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай и според него се предвижда извеждане на над 98% от досега обогатения уран извън Иран. Ядрените обекти на страната няма да се демонтират, но МААЕ получава пълен достъп до всички ядрени инсталации. Агенцията може да поставя непрекъснато видео-наблюдение да пломбира съоръжения, както и право на инспекции за период от 20 год. Така се гарантира, че иранската програма носи изключително мирен характер. В замяна ИРИ получаваше поетапно отпадане на санкциите. Основната цел не беше унищожаването на ядрените инсталации, а поставяне под контрол на ядрената програма на Иран и недопускането на развитието й за военни цели.

Тук се съдържа и един важен момент, който впоследствие беше използван от Израел и САЩ за оттегляне от Иранската сделка. На практика Иран притежава технически възможности и съоръжения за изготвяне на атомна бомба. Технологията е известна от 1945 г., но основното което е необходимо, е наличието на ядрено гориво, оръжеен плутоний или обогатен уран. Това точно се и следи от МААЕ и страните по сделката. В природата елемента уран се среща под вида U-238, в него съдържанието на нестабилния и годен за ядрен разпад и верижна взривна реакция уран U-235 е в много малко количество, около 0,75%. За да се обогати до годния за използване в бомбата над 90% U-235 са необходими уранови залежи, Иран има такива на две места в Сагханд и Гчине и газови центрофуги или ядрени реактори. За това контролът на МААЕ върху ядрените изследователски реактори в Техеран, Арак, Исфахан, АЕЦ в Бушер, както върху центрофугите в Нетенз, Фордо и Кум – общо 19 840 бр., е от ключово значение за възможности на ИРИ да се сдобие с ядрено гориво за бомба. Отпадането на контрола задвижва отново центрофугите, които могат да произведат U-235 за 2-3 бомби годишно и ядрените реактори, които добиват оръжеен плутоний за 1-2 годишно.

Целта на споразумението е да се съкратят мощностите така, че да се разтегли времето, необходимо за получаване на необходимото количество за сглобяване на бомба. Критичното време от придобиване на пълен технически капацитет до осъществяване на ядрен взрив е средно 72 седмици. Толкова е средната грешка и печалният опит на САЩ в прогнозиране от ЦРУ на първите опити на Русия, Китай и другите. И другите, защото в областта на ядрените взривове статистиката е унищожителна, а именно ЦРУ не е познавало никога за ничия бомба. Това е и времето между 52-72 седмици, в което Израел трябва да започне и подготовка за удар по ядрените инсталации, ако нещата опрат до война. Усилията на страните, които държат на Иранската сделка, са ясни, но на практика те не успяха да осигурят изпълнението на другата част от плана, а именно „моркова“ – поетапното отпадане на санкциите. Така след близо година Иран се усети в какъв капан е попаднал. На практика той спазва условията по сделката, заради европейските страни, но също така САЩ върнаха нещата до санкции и задушаване на икономиката му.

В опит да надигне глас Иран заяви, че напуска част от споразумението по чл.28 за 60 дни. А именно престава да изнася обогатен уран. Като по този начин вече има възможност да натрупва количества вътре в страната. Незабавно в подкрепа на думите последваха делата и САЩ изпратиха АУГ (Авиационно ударна група) начело със самолетоносача „Абрахам Линкълн“ в района на Персийския залив. Към него бяха изпратени допълнително два есминеца въоръжени с ПРО „Ейджис“, SM-3 Block IA. Бяха предислоцирани звено от тежки бомбарбировачи Б-52 в базата Ал Удейда в Катар, прехвърлени бяха десантни кораби в региона. Последва даването на разрешение от Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ за разполагане на американски войски на тяхна територия. Това е сериозно нарастване на силите и средствата на САЩ в региона предоставя възможност за нанасяне на мълниеносен удар по обектите на ИРИ без предварителна подготовка. Като финални акорди президентът Тръмп обяви ,че очаква иранското ръководство да отиде при него за водене на преговори. А какво точно се иска от Техеран. В представения план са включени: ракетната програма на Иран, промяна на политиката на Ислямска Република Иран (ИРИ) в региона и по-конкретно подкрепата за организациите „Хизбула“, ХАМАС, „Ал-Кайда“ и движението Талибан. Последните две будят основателно недоумение, тъй като са крайни сунитски организации, които водят жестока и непримирима война с шиитския Иран.

Другото условие е Иран да премахне заявената си преди цел за унищожаването на Израел. Да прекрати заплахите си за корабоплаването в Персийския залив и Червено море, както и да приключи с подкрепата на хусите в Йемен. В последната точка се споменава, че Иран трябва да прекрати кибератаките си срещу САЩ. При всяко положение конфронтацията в Близкия Изток между основните играчи ще се засилва, а за момента над този регион са се разпрострели дните и нощите за размисъл в един от основните празници за Исляма – Рамазан Байрама.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Впечатляваща статия – кондензирана, добре подредена фактология! Не съм и очаквал нещо друго от този автор!

  2. наистина много добре написана статия. нямах никаква представа за какво точно е конфликтът с иран, тази статия го обяснява ясно, така че да разберат и такива като мене.

  3. Авторът е много компетентен в материята, за която пише, но статията е малко претоварена с факти, което я прави трудна за четене от средно статистическия читател. Но си струва!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.